Това е етап, при който човек ясно започва да съзнава
двойствеността на своята природа. Той открива, че у него сякаш живеят двама
души: единият – силно егоцентричен, носител и изразител на себични мотиви, на
негативни емоционални и ментални тенденции; а другият – носител на алтруистични
мотиви, изпълнен с любов, прошка, разбиране към всички хора. Тези двамата
започват да водят ожесточена борба за надмощие в живота на човека, като
побеждава ту единият, ту другият.
Човекът ги разглежда като своята тъмна и
светла страна, незнаейки и нямайки как да знае, че това са просто два аспекта
на една единна реалност – неговата Душа, единият – отъждествен с формалната
природа, а другият – извечен, съвършен, неподвластен на ограниченията на
пространството и времето, присъствал винаги и неизменно, макар и несъзнаван.
С
времето и опита човек постепенно научава, че придържането към повелите на неговата
светла страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, води до
положителни резултати, облагодетелстващи както него, така и околните; докато
следването на гласа на тъмната страна винаги, макар и не винаги непосредствено
и очевидно, носи страдание и болка.
Така малко по малко, често грешейки и
отстъпвайки пред своите слабости, човек започва да се учи да се идентифицира
със своята светла страна. Нейните мотиви стават негови мотиви. Доверието му в
нейния ,,вътрешен глас” нараства и той все-повече и повече освобождава
,,пространство” в своя ежедневен живот за Духовната Душа.
Източник: „Основи на езотеричното учение”
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! бутон за споделяне
