ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА-evoliutziq-na-choveka

На настоящия етап от човешката еволюция болшинството хора възприемат формалния аспект  на човешкото същество (т.е. съвкупността от физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло) като самия човек. Според езотеричното учение, обаче, тази съвкупност е само форма, носител, посредством която същинският Човек – Душата, или Съзнанието, се проявява на нисшите планове на реалността. Според това учение, непосредствената цел на човешката еволюция е усъвършенстването на формалната природа на човека, т.е. на личността, с цел съвършеното проявление на Душата посредством личността. 

По-нататък Душата, на собственото си поле на съществуване, трябва да премине през аналогичен процес на еволюция, за да стане възможно съвършеното проявление на Духа чрез нея. Под каква форма протича усъвършенстването на Душата на собственото ú поле на съществуване и какъв е крайният резултат от тази еволюция, за нас е не само невъзможно да си представим, но и всякакви спекулации на тази тема нямат никаква практическа стойност, тъй като този еволюционен етап на човека е все още твърде отдалечен във времето от нас. 

Онова, обаче, което би могло да има практическо значение за мнозина и върху което езотеричното учение се спира по-подробно, е етапът на все по-пълното овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници и нейното все по-съвършено проявяване чрез тях. Нека разгледаме как точно се осъществява това.

Според езотеричното учение, процесът на овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници – физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло, е изключително дълъг и се осъществява поетапно. Този процес започва с овладяването на физическото тяло и завършва с овладяването на менталното тяло, като последният етап от този процес се състои в синхронизирането на тези носители, при което те се превръщат в единен инструмент, реагиращ в синхрон и спонтанно на волята на Душата. Самата продължителност на този процес предполага, че той не може да се осъществи в рамките на един човешки живот. 

Принципната възможност за осъществяването му езотерическото учение обяснява с наличието на закона за цикличността. Този закон носи още названието Закон за реинкарнацията, или прераждането. Този закон важи както за макрокосмоса - Вселената, така и за микрокосмоса – човека. Той гласи, че животът се проявява чрез форма циклично. Това, по отношение на човека, означава просто, че Душата се въплъщава в човешка форма не веднъж, а много пъти, докато овладее своите носители, за да може след това да ги използва за реализирането на конкретната част от Божествения План, която ú е било предопределено да осъществи още със сътворяването ú. 

Първоначално ,,заточаването” на Душата в материята и построяването на нейните носители протича автоматично в съответствие с Божествения Закон и вродения План. При първите въплъщения съзнанието отдава малко внимание на построяването на неговите носители – това се осъществява под въздействие на вродените в единицата съзнание импулси на Божествената Воля (волята за проявление) и Активна Интелигентност (креативност).

Тук следва да уточним един важен момент. 

По време на всички въплъщения само част от Душата бива заточена във формалната природа. Една друга част от Душата, наричана понякога в езотеризма Духовна Душа, никога не се въплъщава в човешката форма до момента, когато тази форма е вече толкова развита и усъвършенствана, че може да ,,поеме” в себе си цялото съзнание. До този момент животът и активността на Духовната Душа се осъществява в сфера на реалността, която е с толкова висока честота на вибрация, че е практически абсолютно недоловима за мозъчното съзнание. Духовната Душа е онова, което някои наричат ,,свръхсъзнание”. 

В нея се съдържа информация относно Целта, която Бог е заложил в това свое индивидуално изражение. От това ниво тази цел бива насочвана надолу – към заточената във формата част на Душата, под формата на мотивиращ импулс за духовно развитие. Именно в Духовната Душа се абсорбира, под формата на мъдрост, есенцията на опита, натрупан при всяко въплъщение. Тази мъдрост по-нататък, когато стане възможно и самата Духовна Душа да се въплъти, ще ú помогне да реализира зададената ú от Бога Цел.

Онази част от Душата, която се въплъщава във формалната природа, претърпява дълъг процес на развитие. Бидейки ,,заточена” в материята, тя за дълго загубва съзнанието за своята истинска идентичност, идентифицирайки се с един или друг от своите носители, а на един по-късен етап от развитието си – със съвкупността от всички носители (т.е. с личността). Посредством опита си във формата тя еволюира до повторното си идентифициране с Духовната Душа, като в максималната степен на своето развитие тя се слива с нея. На този етап личността бива ,,абсорбирана” от Духовната Душа. Става възможно цялото съзнание да се въплъти в човешка форма, при което вече се демонстрира пълен контрол над формалната природа и съвършено проявление на природата на Душата посредством формата.

При първоначалните въплъщения, заточената част на Душата (т.е. онзи неин аспект, който населява и насища човешката форма) е инертна и неорганизирана - тя се идентифицира напълно с физическия носител и неговата активност. На този етап от своята еволюция човекът е лишен от ум в смисъла, в който ние разбираме това понятие. Не се проявява нищо от онова, което наричаме личност. Налице е само едно живо, активно физическо тяло със своите пристрастия и желания, със своите нужди и наклонности. В продължение на много въплъщения заточената част от Душата опознава своя физически носител, научава се да го контролира и да се грижи за него, като по този начин тя се разгръща и развива.

Това развитие, заедно с постоянното привличане ,,нагоре” от страна на Духовната Душа, водят до постепенното издигане на съзнанието от физическия към астралния носител. Въплътената част от съзнанието вече не се идентифицира изцяло с физическото тяло, а се центрира в емоционално-астралното тяло. Допреди това желанията на човека са били чисто физически и, до голяма степен, смътни и зачатъчни, ограничени като цяло до стремежа към самосъхранение, към само увековечаване чрез възпроизводство и към физическа удовлетвореност. Сега желанията придобиват по-фин характер. Човек започва да придобива съзнание за самото желание и все по-слабо поставя ударение върху чисто физическото удовлетворение.

Това ново разширение на съзнанието, заедно с непрестанното привличане от страна на Духовната Душа, водят до нов етап в еволюцията на човека – той става астрално-ментален. Съзнанието бавно започва да откликва на природата на ума. У човека започва да се наблюдава стремеж към по-изтънчени удоволствия. Желанията му стават по-малко груби и физически; възниква стремеж към красотата и едно смътно чувство за естетически ценности. Човек започва да развива способността  да различава и да избира между различните желания. Част от времето той започва да посвещава на съзнателното натрупване на знание. 

Макар че все още през по-голямата част от времето той се отдава на безразсъдни желания, болшинството от обектите на тези желания са такива неща, които носят не толкова физическа, колкото емоционална удовлетвореност. Човек придобива способността да осъзнава своите настроения и чувства. У него се поражда смътният стремеж към покой, стремеж да намери нещо, което той неопределено нарича ,,щастие”. Такъв е етапът на развитие, на който се намират масите в наше време.

При по-развитите представители на човечеството започва да функционира умът – менталното тяло. Човекът започва да се идентифицира със своето мислене, със своите мисли. Именно на този етап се намира средноинтелигентният човек в наше време. Той се люшка между емоционалния и менталния аспект на природата си, учейки се да реагира на живота интелигентно, вместо само емоционално. Центрирането на човека в менталното тяло му позволява постепенно да придобие контрол над своите чувства и емоции (т.е. над емоционалния носител), при което физическата природа може да се превърне в по-непосредствен инструмент на импулсите, идващи от ума. 

Това означава, че с напредването на този процес човешките действия ще се ръководят все по-пряко от менталното ниво, т.е. от нашата воля, решения, мисли, и все по-малко ще се възпрепятстват от нашите чувства и емоции. Това при всички случаи ще означава повишаване на нашата ефективност, но, съответно, и на нашата отговорност – чистите мотиви ще водят до позитивни ефективни действия и резултати, а злонамереността и себичността – до негативни такива.

Едва когато заточената част на Душата започне да се идентифицира с менталното тяло, е възможна проявата на това, което наричаме личност. Личността е индивид, при който в по-малка или в по-голяма степен функционират всички носители – физическият, емоционалният и менталният. Развитието на личността, както ще видим по-надолу, преминава през множество етапи. Неговата цел, обаче, като цяло е доразвиването и синхронизирането на посочените три личностни аспекта, така че те да се превърнат в единно действащо цяло. В най-висшата си точка това развитие се демонстрира като пълна хармония между мислите, чувствата и действията на един човек, при което е налице съвършената личност. Едва след това е възможно превръщането на личността в инструмент на обитаващата я Душа.

Животът на личността преминава през следните фази:

1.       Бавното и постепенното ù изграждане в течение на дълъг период от време. В продължение на голям брой въплъщения човек не е личност. Той е просто един от масата. На този етап душевният аспект, който е скрит в низшите носители, не се отъждествява с личността, а само с един или друг от компонентите ú. Присъствието на обитаващия формата аспект на съзнанието бива усещано само чрез т.нар. ,,глас на съвестта”.

2.       С напредване на времето, обаче, активният живот на личността постепенно се засилва и координира от природата, или енергията, на Душата. Рано или късно това предизвиква интеграция на трите по-нисши обвивки в една функционална цялост. Тогава човек е личност.

3.       Животът на личността на вече съгласувания индивид продължава да съществува още много животи и също се дели на три етапа:

А. Етапът, в който животът на личността е доминиращ и агресивен. Личността се отличава с огромна себичност и индивидуалистичност. Душевният аспект, обитаващ формалната природа на човека, на този етап напълно се идентифицира с личността.

Б. Преходен етап, в който се разгаря конфликт между идентифицирания с личността аспект на Душата и Духовната Душа.

В. Контрол от страна на Духовната Душа е последният етап, водещ до смърт и унищожение на личността. Фазата на ,,контрол” се обуславя от пълното отъждествяване на личността с Душата. Това е обръщане на дотогавашното отъждествяване на Душата с личността. Това се има предвид, когато се говори за тяхното интегриране – те сега вече са едно. 

Това по-точно означава, че онзи аспект на Душата, който в продължение на много въплъщения се е идентифицирал с личността, т.е. с формалната природа на човека, най-после е възвърнал съзнанието си за своята истинска идентичност и отново се е обединил с Духовната Душа. По този начин се осъществява възвръщане на цялостността на човека, т.е. повторно обединение на разединените аспекти на неговото съзнание.

Източник „Основи на езотеричното учение“

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

ФОРМАЛНИЯТ АСПЕКТ НА ЧОВЕКА aspect-na-choveka

Човешката форма е онова, посредством което Душата – а оттук и Духът, се проявява на най-плътните слоеве от реалността: нисшия ментален, астралния и физическия план. Всички те се разглеждат от окултното учение като материални, т.е. съставляващи формалния аспект на Твореца. Душата, която обитава по-висши сфери на реалността, еманира, или ,,излъчва” от себе си една своя част, която се спуска в царството на материята. Тази част привлича около себе си част от енергията на трите нисши плана и се обгръща с тях като с ,,воали”, или тела, които ù дават възможност да влезне в съприкосновение с енергията на съответните планове, както и да присъства на тези планове. 

Така се образуват трите тела – ментално, емоционално и физическо (етерно плюс плътно физическо тяло), които в своята съвкупност, одухотворени от заточената в тях част на Душата, образуват онова, което наричаме Личност – формалния аспект на човека. Заточената във формата част на Душата е онова, което поддържа единството на формата. Тя е онова, което в действителност съзнава, мисли, чувства и действа – благодарение на своите обвивки, или носители.

Физическото тяло – неговият строеж и функции, са добре известни на науката. Това тяло е изградено от енергии в твърдо, течно и газообразно състояние и неговите сетива са ограничени до възприемане на материя в твърдо, течно и газообразно състояние. Физическото тяло е зависимо от етерното тяло за своя живот, жизненост, организация и за осъществяването на множеството процеси, които наблюдаваме в него.

Етерното тяло е енергийна форма, фина и неосезаема за нас, но все пак веществена (изградена от енергията на четирите висши подплана на физическия план на реалността), която ръководи, контролира и обуславя външното физическо тяло. То представлява паяжина или мрежа от фини преплетени канали (наречени нади или меридиани), която е оформена от материя от четирите етера и изградена в специфична форма. Етерното тяло е матрицата на физическото тяло - първообразът, спрямо който се изгражда физическото тяло. Неговата форма напълно наподобява формата на плътния физически носител. То има два аурични слоя. 

Първият се простира на около 30 сантиметра от физическото тяло, а вторият се простира на около метър и повече от физическото тяло. Всеки от тези аурични слоеве се състои от светещи нишки (подобни на косми или влакънца), които светят навън и непрестанно се движат с вълнообразно движение.

Етерното тяло е следващият аспект на веществото в света, което ще бъде изучавано от учени и изследователи. Благодарение на Кирлиановата фотография, това тяло вече може да бъде регистрирано и наличието му при всички известни на човека форми – минерални, растителни, животински и човешки, се признава от учените и от множество практикуващи лекари за факт. 

Етерното тяло на всеки отделен човек, както и на всички познати на човека форми, представлява неразделна част от етерното поле на реалността. Езотеричното учение твърди, че благодарение на етерното поле всички форми на съществуване са свързани помежду си и взаимно си влияят. От етерното поле индивидуалното етерно тяло черпи жизнена сила, или т.нар. прана – енергията, благодарение на която тялото се поддържа живо, витално, и която прави възможна активността и растежа. 

Праната достига да физическото тяло, благодарение на това, че етерното тяло е свързано с нервната система и жлезите с вътрешна секреция, които се явяват обективно проявление съответно на силовите линии на етерното тяло и на центровете на сила (т.нар. чакри), образувани от преплитането на тези линии. Силовите линии на етерното поле като цяло, както и на индивидуалното етерно тяло, са ,,пътищата”, по които се придвижват енергиите от всички полета на реалността, за да достигнат от коя да е точка до коя да е друга точка на обективната действителност.

Емоционалното тяло на човека е изградено от енергията на астралния план на реалността. То е онази енергийна обвивка на човека, благодарение на която той има възможност да изпитва емоции, да има желания,  да създава образи на въображението. Благодарение на това тяло човек е способен да изпита цялата гама от емоции – от страха, омразата и мъката, до любовта, щастието и екстаза. То също така ни дава възможност да изпитваме пълната гама от желания – от напълно егоистичното и деструктивно желание, през обикновеното личностно желание, до висшите духовни стремежи и безкористното желание да се служи на хората. Благодарение на наличието на това тяло ние също така имаме възможността за такива преживявания като сънищата, фантазиите, халюцинациите, въображението и виденията.

Формата, или аурата на емоционалното тяло, представлява овален балон, заострен в горния и долния край. То се простира на около метър и половина до три метра от физическото тяло. То постоянно променя цвета си от тъмно до ярко в зависимост от настроението ни. Емоционалното тяло е като един голям отражател – то се ,,оцветява” и привежда в движение не само от собственото ни емоционално състояние, но и от всяко въздействие на околната среда. То приема цвят и динамика от обкръжаващата го среда, получава отпечатък от всяко мимолетно желание на околните, свързва се с всяко хрумване и каприз наоколо.

Посредством това енергийно тяло човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в контакт с астралния план на реалността. Този план е наречен поле на илюзията, или ,,мая”. Когато човек изпитва емоции и желания или създава образи на въображението, представи, гледни точки, той на практика ,,излъчва” всичко това в околната среда под формата на енергийни образувания (енергийни форми), които не престават да съществуват само защото в следващия миг вече изпитваме, желаем или си представяме нещо друго. 

Тези енергийни форми, изградени от материята на астралното вещество, продължават да съществуват независимо от нас. Хората непрекъснато генерират такива енергийни форми. Тези, заедно с всички подобни енергийни форми, генерирани от всички хора в протежение на цялата човешка история, оформят онова, което наричаме астрално поле. Така последното съдържа всички чувства и желания, всички лични гледни точки, всички въображаеми образи – от представите за възможно най-ужасния ад до представите за най-великолепния рай. 

Има хора, които посредством специални практики са успели да развият способност да възприемат енергийните форми на астралното поле. Тази способност понякога се проявява и вследствие на използване на психотропни вещества, наркотици, или при силен емоционален стрес. Онова, което тези хора регистрират при контакта си с астралното поле, не е реално. То е илюзия – това са нашите представи, нашите ограничени, личностни възгледи и гледни точки за реалността.

Когато говорим за менталното тяло на човека, в рамките на Личността, имаме предвид тази енергийна обвивка на Душата, която е изградена от енергията на нисшите слоеве на менталния план на реалността. Това е тялото, благодарение на което човек може да осъществява когнитивни процеси. На него ние дължим способността си да осъществяваме логически  разсъждения и заключения, да разграничаваме, да съдим, да преценяваме. То е основа за разумната дейност на човека, отличаваща го от животните.

Менталното тяло в рамките на Личността се нарича още нисш ум, разсъдък, или интелект, за да се разграничи от висшия ум, или способността за абстрактно мислене, който се явява собствена характеристика на Душата – нейният най-нисш аспект на собственото ú поле на съществуване. Интелектът ни дава възможност да познаваме – благодарение на него ние постигаме и акумулираме знание. Но това знание е ограничено, доколкото не надхвърля сферата на обективното и конкретното – то е знание за формите в трите нисши плана на реалността: физически, емоционален и ментален. То има за своя изходна точка и основа свидетелствата на физическите сетива.

Както и при астралното тяло, посредством използването на менталното тяло човек генерира енергийни форми, изградени от енергията на менталния план на реалността. Това са нашите мисли, вярвания, понятия. Веднъж създадени от нас, те продължават да съществуват в менталното поле и да оказват влияние на всички, които по някакъв начин, съзнателно или несъзнателно, влязат в досег с тях. – Както вече споменахме, етерното поле е онова, благодарение на което всичики форми на енергия се пренасят от една до друга точка на обективната действителност. Така всяка емоция, желание, представа или мисъл, които човек ,,излъчва”, достига до дригите хора и им оказва влияние – било то позитивно или негативно, независимо от това дали те го осъзнават или не.

Източник „Основи на езотеричното учение“

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

ДУХЪТ НА ЧОВЕКА-duhyt-na-choveka

Духът е най-висшият аспект на човека. Той е онова, което вдъхва живот и прави възможно съществуването на човека. Той, освен това, въплъщава божествената цел, за осъществяването на която всеки отделен човек е бил въведен в съществуване. Ето защо аспектът на Духа е източникът на волята за съществуване, той е онова, което вечно ни кара да се стремим към усъвършенстване  и развитие, докато един ден в хода на нашата еволюция ние ще бъдем в състояние да реализираме Божественото намерение за нашия индивидуален живот. Тъй като човешкият Дух е искра от Божествения Дух, той е онова, посредством което Бог присъства у всеки от нас. В лицето на човешкия Дух Божественото Присъствие е индивидуализирано за всяко дете на Бога.

ДУШАТА НА ЧОВЕКА

Човешката Душа е частица от Божествената Душа. Подобно на последната, тя се явява резултат от взаимодействието на Духа и Материята, на живота и формата. Ето защо Душата не е нито дух, нито материя, а връзката, посредникът между тях. Като такава, тя наследява характеристиките и на Духа, и на Материята. От Духа тя наследява характеристиките Цел, Сила, Воля. Духовната Воля на Душата е онова, което ù дава възможност да познава и сътрудничи на Плана и Намерението на Единния Живот, част от Който е тя самата. Духовната Воля се проявява като воля за живот.

Тя е източник на интелигентната воля на човека – волята да живее, да прогресира, да просперира. От Материята Душата наследява качеството Интелигентна Активност, т.е. креативност. Чрез креативния процес се строят форми. Креативността е способността на Душата да манипулира, да контролира движението на субстанцията, като така я фиксира и задържа в определени форми. Така в природата на Душата е да твори форми в съответствие с вродената си Духовна Воля. По този начин Душата преживява позитивния и негативния полюс на целокупното човешко същество – Духа и Материята, Волята и Интелигентността, и се учи да ги контролира. Еволюцията на Душата се изразява в нарастването на умението ù да твори все по-адекватни форми, чрез които Духът, т.е. Божественият План, или Намерение, да намират проявление.

Душата притежава и своя собствена характеристика – Любовта-Мъдрост, която в нейното висше проявление се описва като Чист Разум, Съвършено Разбиране, Всезнание – способността мигновенно, непосредствено да се прониква отвъд формата и непогрешимо да се схваща същността. Това е и способност да се вижда всичко в единство, всяко нещо да се схваща като неделим аспект на Единния Живот, в който се движим и съществуваме.

Любовта, като характеристика на Душата, няма нищо общо с емоционалната проява на нежност и привързаност. Тя е онова, което се проявява у човека като стремеж за безвредност, стремеж да не се причинява вреда, произтичащ от съзнанието за взаимозависимостта, единството, общия произход на всичко съществуващо. В този смисъл Душата, която е съзнателният аспект у човека, се характеризира като групово съзнание.

Когато говорят за човека, окултистите имат на предвид именно Душата. Това е истинският Духовен Човек – обитателят на човешката форма, който съзнава и се сам осъзнава.

Източник „Основи на езотеричното учение“

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...