Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.
Показват се публикациите с етикет божествена любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет божествена любов. Показване на всички публикации

вторник, 24 юни 2014 г.

„ТЕОРИЯ“ НА ЛЮБОВТА




Любов, почувствана и преживяна… Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта не може да се разглежда философски. Никой не е способен да изкаже нейния ‘образ’ или пък какво всъщност е тя. Знаем само, че е невидима и се появява, когато най-малко очакваме. Онази чистата любов, която все още не познава понятията: външност, ръст, раса, език и прочие. Тази любов се подвизава под много представи на различни хора. Едни я сравняват с кафето, други с пеперуди, трети с птиците накацали по дърветата…

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. 

Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява. А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят

С любовта за ръка върви и болката. И болката не може да се разглежда философски. Бас ловя, че никой професор, доцент и още ‘начетени’ хора няма да успеят да сформират смислено мнение по въпроса: болка, нито пък ще успеят да се аргументират правилно. Защото болката е едно чувство, нали? Имаме съзнание, чиято асоциация за тъгата  е душата на един човек, но пречупена на две. Сърцето за повечето от нас не е кух, мускулест орган, който изтласква кръв, а е изказ на любов - голямо колкото юмруче и побиращо цялата ни любов, а после и цялата ни болка, заедно с тъгата.

Спомените от счупената любов са болезнени, особено онези, които са ни любими, защото са минали дни, седмици, месеци или години, откакто сме ги създали в съзнанието си. А всеки спомен носи малко любов, малко болка, малко смях и малко плач, ако греша, нека някой философ ме опровергае…

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?

*В моят блог публикувам не само мои виждания, мнения и съждения на други себеподобни – Хора. Мъдростта се крие в следното - ВЗИМАЙ ОТ ВСЕКИ ПОЗНАНИЯ И ОТСЯВАЙ НЕПОТРЕБНОТО - "Който има уши, да слуша, нека слуша" Матей 13:9.

С уважение към читателите: Красимир Куртев



Източници:


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 2 юни 2014 г.

АБСОЛЮТНОТО НИЩО-absoliutnoto-nishto



Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръх съзнание представляващо комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества, отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена Любов, което свръх съзнание е вечно и неизменно, неразрушимо. Проявявайки се то поражда идеята за сътворение като първо се сътворява Божествения Свят, който представлява абсолютното свръх съзнание или "абсолютното нищо".

То от своя страна създава първичните торсионни полета от които се състои Световното поле на съзнанието, като основа на всичко което се създава е идеята за сътворение на първичното абсолютно свръх съзнание. След това се създава среда за разпространение и проявление на Световното поле на съзнанието, а именно абсолютния физически вакуум и свързаното с него пространство време.

А вторичните торсионни полета представляват връзката между Световното поле на съзнанието и физическия вакуум където се съдържат 5-те елемента или всички състояния на материалния свят - полета, елементарни частици(плазма), газове, течности, твърди тела.

Първичните торсионни полета пък са връзката между абсолютното нищо и Световното поле на съзнанието. Материалният свят е проява на безкрайните качества на Духа, на всепроникващата фина(духовна) енергия на Божествената Любов и нищо което не е проява на тези качества не може да съществува вечно и ще бъде унищожено.

Всяка проява на качествата на Духа се отразява моментално в духовния свят и изразява радостта и блаженството на първичното абсолютно свръхсъзнание. Материалния свят (Космосът) се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в Небитието.

Когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието(абсолютното свръхсъзнание) все пак остава да съществува нещо нерушимо. Това е Великият Космически принцип, безпричинната причина на Битието – това е абсолютното свръх съзнание което е непознаваемо. След това Вселената отново възкръсва за нов космически живот. В редуващите се цикли на Битие и Небитие (танца на Шива) - Вселената е вечна.

Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете и вечна в цялото. Абсолюта или Парабрахман, чиято сила е първичното абсолютно свръхсъзнание, е единен, начало на всички начала и основа на всички творения и неговото единство никога не намалява, не се разрушава и не може да бъде променяно.Той съществува преди всички времена и извън всяко място.Той живее, но не със силата на Духа или душата,защото той самият е душата на всички души.

Преди възникването на Вселената нейната цялост се съдържа във Вселенския Разум. В него съществува като идея - всичко това, което в следващия процес на изграждане преминава в обективния живот. Всички тези първообрази като плодове на отминали светове служат за посев на бъдещия живот.

Вселената се състои от вибрации на изтичащия Божествен живот. Те се обличат в основните форми на материята, от която се развива цялото многообразие. Живота се запазва под формата на нови способности за творчество в резултат от опита, през който е преминал. Свръх съзнанието е изворът и краят на Вселената, нейната причина и цел.
По вдъхновение от Николай Рьорих

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне



Прочетете Цялата Статия...