Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

вторник, 24 юни 2014 г.

„ТЕОРИЯ“ НА ЛЮБОВТА




Любов, почувствана и преживяна… Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта не може да се разглежда философски. Никой не е способен да изкаже нейния ‘образ’ или пък какво всъщност е тя. Знаем само, че е невидима и се появява, когато най-малко очакваме. Онази чистата любов, която все още не познава понятията: външност, ръст, раса, език и прочие. Тази любов се подвизава под много представи на различни хора. Едни я сравняват с кафето, други с пеперуди, трети с птиците накацали по дърветата…

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. 

Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява. А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят

С любовта за ръка върви и болката. И болката не може да се разглежда философски. Бас ловя, че никой професор, доцент и още ‘начетени’ хора няма да успеят да сформират смислено мнение по въпроса: болка, нито пък ще успеят да се аргументират правилно. Защото болката е едно чувство, нали? Имаме съзнание, чиято асоциация за тъгата  е душата на един човек, но пречупена на две. Сърцето за повечето от нас не е кух, мускулест орган, който изтласква кръв, а е изказ на любов - голямо колкото юмруче и побиращо цялата ни любов, а после и цялата ни болка, заедно с тъгата.

Спомените от счупената любов са болезнени, особено онези, които са ни любими, защото са минали дни, седмици, месеци или години, откакто сме ги създали в съзнанието си. А всеки спомен носи малко любов, малко болка, малко смях и малко плач, ако греша, нека някой философ ме опровергае…

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?

*В моят блог публикувам не само мои виждания, мнения и съждения на други себеподобни – Хора. Мъдростта се крие в следното - ВЗИМАЙ ОТ ВСЕКИ ПОЗНАНИЯ И ОТСЯВАЙ НЕПОТРЕБНОТО - "Който има уши, да слуша, нека слуша" Матей 13:9.

С уважение към читателите: Красимир Куртев



Източници:


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне