Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

неделя, 25 май 2014 г.

ЖИВОТЪТ КАТО КОМЕДИЯ-ФАРС / jovota-kato-komedia-fars



Веднъж вечерта един от посетителите започна разговор с думите:

"Махарадж, Вие понякога казвате, че целият проявен свят е илюзия; че той е подобен на кинофилм или спектакъл и че...”

Махарадж, усмихвайки се, го прекъсна:

"Но това не е обикновено кино, снимано с определена цел; това е потресаваща комедия, истински фарс, ако само можехте ясно да видите всичко това такова, каквото е.

Вижте - ето ме, аз съм си в къщи, никого не закачам, правя това, което естествено ми идва наум. Да предположим, че един ден на вратата ми се появява полицай и ме обвинява в нападение и грабеж, извършен еди-кога си и еди-къде си в Калкута. Аз му отговарям, че никога не съм напускал родния си град, а да не говорим, че съм бил в Калкута и не съм вземал участие в нападение и грабеж. Увереността, с която говоря, намалява неговата решителност, но той продължава да проучва и открива, че действително казаното от мен е истина. Тогава ми се извинява и ме оставя на мира. Така би трябвало да е.

Но сега започва комичната част. Ако към вас също отправят подобно обвинение, въпреки, че и вие също никога не сте били в Калкута, присъствието на полицая ще предизвика у вас такъв страх, че вие няма да бъдете в състояние да кажете нещо в своя защита и ще му позволявате да ви арестува. После, намирайки се зад решетките, вие, съкрушени от своето поставяне зад решетките, ще плачете за свободата си.

Нима не е смешно?

В своето изначално състояние на единство и цялостност, аз дори не знаех, че съществувам. И ето, че веднъж ми казват, че аз съм се "родил", че едно определено тяло се явява мое "аз"; а някаква си съпружеска двойка са мои родители. От този момент нататък аз започвам да приемам всяка по-нататъшна информация за себе си като истина, ден след ден, а по такъв начин допускам и цялата си псевдоличност; и всичко това само защото съм приел обвинението в раждане, макар и абсолютно напълно да осъзнавам, че нямам никакви спомени за това, че съм се родил; че никога не съм давал съгласието си за това да се родя и да ми бъде зачислено тяло.

Постепенно обусловеността става все по-силна и по-силна, и накрая се задълбочава до такава степен, че аз не само приемам обвинението в това, че съм роден като конкретно тяло, но и приемам и това, че някога в бъдеще ще "умра".Самата тази дума "смърт" става за мен ужасяваща, символизираща някакво травмиращо събитие. Може ли нещо да е по-смешно от това?

По милостта на моя гуру аз достигнах осъзнаване за своята истинска природа, а също и за това, каква шега са спретнали с мен.

Така че по-страшната илюзия се явява не толкова самото събитие, известно като раждане-живот-смърт и продължаващо някакъв си период от това, което е известно като "време", колкото приемането на себе си като обективна същност, която някак си трябва да преживее тези въображаеми събития. А основните илюзии, правещи възможна тази заблуда - това са илюзията за пространство, в което могат да бъдат разположени обектите, и концепцията за време (продължителност), в което разположените в пространството обекти биха могли да бъдат възприемани.

Сега вече разбирате ли, защо казах, че животът - това е комедия или фарс? Направете още една крачка и погледнете до каква степен вашата въображаема същност е въвлечена в този фарс.

Вие не само не виждате, че се явявате просто актьор, играещ роля в този фарс, но и продължавате да смятате, че имате свободата на избор и действие в тази пиеса (наречена "живот"), която очевидно би трябвало да се развива в строго съответствие с предварително написан сценарий. И когато събитията протичат по този начин, в естествен и обичаен порядък, тази въображаема същност, която се явява човек, си позволява да се поддава на тяхното въздействие и затова страда. И започва да мисли за "робство" и за "освобождение".

Самото освобождаване - това е разбирането, че животът е фарс, и осъзнаването, че ти ("Аз" без най-малката следа обективност) не можеш да бъдеш същност с някаква форма, име и някакъв си вид. Освобождението - това е достигане на осъзнаването, че живите същества се явяват части на проявлението на тоталността на феноменалния свят и нямат обособена индивидуалност. Това е осъзнаването, че онова, което се явява "Аз", е чувствителността на всички чувстващи същества, съзнателното присъствие като такова. Освобождението - това е осъзнаването, че Аз, Абсолютът, в своето феноменално изразяване се явява функциониране (виждане, чуване, чувстване, усещане на вкус и мирис, мислене) без присъствието на някакви други актьори-индивиди.

Сега разбирате ли, защо "страдате"? Защото вие си представяте себе си като погрешно отъждествяване или по-скоро защото сте приели, че очевидно се явявате погрешното отъждествяване!”

От книгата "Знаците на пътя от Шри Нисаргадатта Махарадж"
Balsekar, Ramesh S. Balsekar, Pointers from Nisargadatta Maharaj.


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне