Веднъж вечерта един от
посетителите започна разговор с думите:
"Махарадж, Вие понякога
казвате, че целият проявен свят е илюзия; че той е подобен на кинофилм или
спектакъл и че...”
Махарадж, усмихвайки се, го
прекъсна:
"Но това не е обикновено
кино, снимано с определена цел; това е потресаваща комедия, истински фарс, ако
само можехте ясно да видите всичко това такова, каквото е.
Вижте - ето ме, аз съм си в къщи,
никого не закачам, правя това, което естествено ми идва наум. Да предположим,
че един ден на вратата ми се появява полицай и ме обвинява в нападение и грабеж,
извършен еди-кога си и еди-къде си в Калкута. Аз му отговарям, че никога не съм
напускал родния си град, а да не говорим, че съм бил в Калкута и не съм вземал
участие в нападение и грабеж. Увереността, с която говоря, намалява неговата
решителност, но той продължава да проучва и открива, че действително казаното
от мен е истина. Тогава ми се извинява и ме оставя на мира. Така би трябвало да
е.
Но сега започва комичната част.
Ако към вас също отправят подобно обвинение, въпреки, че и вие също никога не
сте били в Калкута, присъствието на полицая ще предизвика у вас такъв страх, че
вие няма да бъдете в състояние да кажете нещо в своя защита и ще му позволявате
да ви арестува. После, намирайки се зад решетките, вие, съкрушени от своето
поставяне зад решетките, ще плачете за свободата си.
Нима не е смешно?
В своето изначално състояние на
единство и цялостност, аз дори не знаех, че съществувам. И ето, че веднъж ми
казват, че аз съм се "родил", че едно определено тяло се явява мое
"аз"; а някаква си съпружеска двойка са мои родители. От този момент
нататък аз започвам да приемам всяка по-нататъшна информация за себе си като
истина, ден след ден, а по такъв начин допускам и цялата си псевдоличност; и
всичко това само защото съм приел обвинението в раждане, макар и абсолютно
напълно да осъзнавам, че нямам никакви спомени за това, че съм се родил; че
никога не съм давал съгласието си за това да се родя и да ми бъде зачислено
тяло.
Постепенно обусловеността става
все по-силна и по-силна, и накрая се задълбочава до такава степен, че аз не
само приемам обвинението в това, че съм роден като конкретно тяло, но и приемам
и това, че някога в бъдеще ще "умра".Самата тази дума
"смърт" става за мен ужасяваща, символизираща някакво травмиращо
събитие. Може ли нещо да е по-смешно от това?
По милостта на моя гуру аз
достигнах осъзнаване за своята истинска природа, а също и за това, каква шега
са спретнали с мен.
Така че по-страшната илюзия се
явява не толкова самото събитие, известно като раждане-живот-смърт и
продължаващо някакъв си период от това, което е известно като
"време", колкото приемането на себе си като обективна същност, която
някак си трябва да преживее тези въображаеми събития. А основните илюзии,
правещи възможна тази заблуда - това са илюзията за пространство, в което могат
да бъдат разположени обектите, и концепцията за време (продължителност), в
което разположените в пространството обекти биха могли да бъдат възприемани.
Сега вече разбирате ли, защо
казах, че животът - това е комедия или фарс? Направете още една крачка и
погледнете до каква степен вашата въображаема същност е въвлечена в този фарс.
Вие не само не виждате, че се
явявате просто актьор, играещ роля в този фарс, но и продължавате да смятате,
че имате свободата на избор и действие в тази пиеса (наречена
"живот"), която очевидно би трябвало да се развива в строго
съответствие с предварително написан сценарий. И когато събитията протичат по
този начин, в естествен и обичаен порядък, тази въображаема същност, която се
явява човек, си позволява да се поддава на тяхното въздействие и затова страда.
И започва да мисли за "робство" и за "освобождение".
Самото освобождаване - това е
разбирането, че животът е фарс, и осъзнаването, че ти ("Аз" без
най-малката следа обективност) не можеш да бъдеш същност с някаква форма, име и
някакъв си вид. Освобождението - това е достигане на осъзнаването, че живите
същества се явяват части на проявлението на тоталността на феноменалния свят и
нямат обособена индивидуалност. Това е осъзнаването, че онова, което се явява
"Аз", е чувствителността на всички чувстващи същества, съзнателното
присъствие като такова. Освобождението - това е осъзнаването, че Аз, Абсолютът,
в своето феноменално изразяване се явява функциониране (виждане, чуване,
чувстване, усещане на вкус и мирис, мислене) без присъствието на някакви други
актьори-индивиди.
Сега разбирате ли, защо
"страдате"? Защото вие си представяте себе си като погрешно
отъждествяване или по-скоро защото сте приели, че очевидно се явявате
погрешното отъждествяване!”
От книгата "Знаците на пътя
от Шри Нисаргадатта Махарадж"
Balsekar, Ramesh S. Balsekar,
Pointers from Nisargadatta Maharaj.
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
