Историята за рождените камъни

Историята за рождените камъни. Смята се, че идеята за рождените камъни – скъпоценен камък, свързван с всеки месец от годината – датира още от древността, а учените я проследяват чак до Нагръдника на Арон, описан в Библията в книга „Изход”. Нагръдникът бил религиозна одежда, украсена с дванадесет скъпоценни камъка, които символизирали дванайсете племена в Израел. Камъните били разположени в четири реда по три: сардий, топаз и карбункул; смарагд, сапфир и диамант; лигур, ахат и аметист; и берил, оникс и яспис.

И така, как се е стигнало от скъпоценните камъни, символизиращи дванадесетте племена в Израел до рождените камъни? Трудовете на Йосиф Флавий (1 в. пр. Хр.) и свети Джером (пети век пр. Хр.) направили връзката между 12-те камъка върху Нагръдника и 12-те зодиакални знаци. Била предложена идеята, че всеки от скъпоценните камъни притежава специални способности, свързани със съответния астрологичен знак и че носенето на тези камъни в подходящото време би могло да има лечебни свойства или да служат като амулети (промяна на събития).

Но тази идея не съвпада напълно с нашата представа за рождения камък. Въз основа на този астрологичен модел, човек трябва да притежава колекция от 12-те различни скъпоценни камъка, свързване със зодиакалните знаци, и да носи подходящия камък по време на изгряването на съответния знак. Това повече наподобява ведическата астрологическа традиция в Индия, която приписва 9 различни скъпоценни камъни на 9 планети и препоръчва да носите определени камъни в зависимост от здравословното ви състояние и предизвикателствата, които ви отправя животът.

Идеята всеки човек винаги да носи скъпоценен камък, отговарящ на месеца на му на раждане е съвременна идея, която учените проследяват до 18-ти в. в Полша, когато еврейски търговци на скъпоценни камъни пристигат в региона. Но съвременният списък с рождени камъни бил установен едва през 1912 г. от Националната асоциация на бижутерите (Бижутерите в Америка) в САЩ.

Съвременният списък с рождени камъни не е бил променян от 1912 г. Едва наскоро станахме свидетели на два опита за неговата промяна, и двата любопитно свързани със скъпоценния камък танзанит. През 2002 г. Асоциацията за търговия със скъпоценни камъни (AGTA) обяви, че е добавила танзанита като рожден камък за месец декември, макар че този месец вече имаше два рождени камъка (тюркоаз и циркон). Бижутерите в Америка подкрепиха тази идея и предоставиха следното изказване за бюлетина на AGTA: „БА възприема добавянето на танзанита за месец декември като начин за развиване на бизнес. Всяка стъпка, която помага на търговците да продават повече бижута е добре дошла.” Очевидно светът доста се е отдалечил от предполагаемите магически свойства на астрологичните скъпоценни камъни.

С призива „Роден с танзанит” те посочваха доста съмнителни връзки с рождените обичаи на племето масаи. На този етап спокойно можем да кажем, че комерсиализацията на рождените камъни е приключила.

Из интернет

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! споделяне в социални мрежи Krasimir Kurtev

Прочетете Цялата Статия...

ИЗУМРУД – ВЕЛИКАТА ЛЕГЕНДА

Думата „смарагд” идва от три различни корена: от гръцки смарагдос, латински смарагдус или от старофренски есмералд. Смарагдите са били добре познати в Древен Египет и други стари култури още от 2000 г.пр.н.е. Повечето смарагдови мини от онези времена се намирали в Горен Египет край Червено море. Най-известните сред тях били в планината Забара; твърди се, че принадлежали на царица Шеба; местоположението им било открито през 1818 г. Легендата разказва, че някои от първите смарагдови кристали от тези мини били толкова големи /до 6 метра/, че ги използвали за колони в храмовете.

В „Египетската книга на мъртвите” пише, че бог Тот дал смарагдите на египтяните. На хората, които балсамирали мумиите, било казано да поставят по един камък в гърлото на всеки починал, за да му даде младежка сила и да го предпазва по време на пътешествието му из Долния свят. Бог Тот, майстор в магиите, бил първият притежател на знаменитите „Изумрудени скрижали” на по-късния маг Хермес Трисмегист; легендата казва, че Скрижалите били направени от уат или необработен смарагд.

Бог Хор също се свързва със смарагда чрез едно от имената си: Принцът на смарагдовия камък. Смарагдът се смятал за свещен камък на Великата Богиня и бил използван в много празници, посветени на пролетта. Наричали го „камъкът на Венера или Афродита” и смятали, че получава най-голяма сила, ако се носи в нейния свещен ден- петък. Етруските, финикийците и римляните се сдобивали със смарагди от Хабак в планината Тавър.

Римляните вярвали, че там, където има смарагд, всяко зло ще си отиде; ако е безсилен да отблъсне бедата, щял да падне от мястото си и така да даде предупреждение. Известният със своята жестокост император Нерон наблюдавал гладиаторските борби през смарагд, защото вярвал, че ще предпази очите му и ще му открие истината.

Според една стара легенда, този скъпоценен камък променя цвета си, ако в близост до него някой има намерение да излъже или да извърши подлост. Много мъже подарявали смарагди на съпругите си с надеждата, че камъкът ще се пръсне, ако им изневерят.

В Индия и Египет вярвали, че той дарява добра памет, късмет, разкрива стари тайни и познание за бъдещето. Смарагдът има мистичен духовен ореол в много религии, включително християнството. Често го носели като амулет, за да насочи ума към духовното. За мюсюлманите той символизира Първото небе.

В Индия, ако някой поднесе смарагд на Божеството, очаква да получи дара на познанието за душата и вечния живот; там го свързвали със зодиакалния знак Телец. Розенкройцерите вярвали, че който носи златен пръстен със смарагд на средния пръст на лявата ръка, ще реализира най- съкровените си желания и мечти.

За християните той символизира победа над греховете. Мистиците от всички времена поставят смарагда сред най- ценните от всички камъни, заради способността му да помага при всякакви пророчества- както духовния, така и за светския живот.

Ако го носите при сключване на почтена бизнес сделка, ще засили интуицията ви и ще обърне нещата във ваша полза.

По време на кръстоносните походи думата „смарагд” се използвала за всеки зелен камък, просто защото европейците не можели да ги различават. Затова много от скъпоценностите, плячкосани или купени от кръстоносците за „смарагди”, всъщност били хризолити или перидоти. Навремето, в края на XIX и началото на XX век, много от скъпоценните камъни на Монголите от Делхи били донесени в Европа.

Сред тях имало смарагдов талисман с наситен зелен цвят от 78 карата. Тук можем да добавим и персите, които твърдели, че който притежава смарагд, се радва на специалното покровителство на Бог. Разказват, че жителите на долината Манта в Перу имали камък с размера на щраусово яйце, наречен Богинята Есмералда.

В храма и носели по- малки камъни- „дъщери”, като дар за Богинята. Когато нахлули в Южна Америка през XIV век, испанците плячкосали Храма на Слънцето, в който имало огромна колекция от смарагди, но така и не открили Храма на Есмералда. Местонахождението му и до днес остава загадка. Както при диамантите, сред смарагдите също има отделни екземпляри, които се смятат за зловредни.

По времето на испанския крал Филип II, в Испанската армада имало такава поредица от събития, свързани със златен пръстен със смарагд, ограден от диаманти. Църквата, която го получила в дар, изгоряла при пожар до основи. Пръстенът бил спасен от огъня и предаден в музей, който скоро след това бил ударен от мълния и сериозно постродол. Властите тайно погребали пръстена в желязно кофчеже; мястото му не се знае и до днес.

Друг смарагдов пръстен с лоша слава принадлежал на руското императорско семейство. Императрица Елисавета Петровна го дала на Петер Холщайн- Готорп, който по-късно станал император Петър III. Той бил убит. Император Павел, който го носел, бил удушен. Александър II не искал да се освободи от него и си го сложил, пръстенът се изхлузил от пръста му, когато го убивали. Александър III бил по- умен от другите, той запазил пръстена в царската съкровищница, но отказвал да го носи. Обаче неговият син Николай II си то сложил, цялото му семейство било убито по време на революцията.

Следва….

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...