Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.
Показват се публикациите с етикет тайните. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тайните. Показване на всички публикации

събота, 21 юни 2014 г.

ДА ПАЗИМ ТАЙНА ИЛИ?-da-pazim-taina-ili



Умеем ли да пазим тайна?

Да можеш да пазиш тайна е почти талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил, друг го сърби езика и докато не се освободи от бремето, няма покой. Невъзможността да се пази тайна поражда интриги, сплетни, недоразумения и дълги обяснения. Отношения между хората стават подозрителни, натоварени с много негативни емоции. Ами ако все пак мълчанието бавно ни убива? Вариант - казваме я, например, само на един, ама много сигурен човек, за да ни олекне. Ала знаем приказката за царя Траян с магарешките уши и непоносимата за носене тайна. Закопана в дупка, но все пак изречена – накрая тя пак излиза на бял свят.

Няма спор - дискретността е ценно качество. Има професии, за които е задължителна – полицаи, лекари, военни, адвокати, свещеници. Това са хора, които заради същността на професията си, научават чужди тайни, но въпрос на професионална етика е да опазят наученото. Ако това не стане, в едни случаи ще пострада професионалната им репутация и добро име, в друг ще попаднат под ударите на закона, в трети – на собствената си съвест. В много от фирмите се подписва декларация за конфиденциалност, държи се на безукорната лоялност – все неща, които се свеждат и до това да се опазва вътрешната информация от чуждите уши.

Принципно ситуациите са две – или някой съзнателно ни е поверил своя тайна, или неволно сме я узнали, като сме чули или видели нещо, непредназначено за нас. В първия случай сме поели морален ангажимент пред този, които ни се е доверил, редно е да бъдем на висота. Въпросът е при втория вариант има ли причина да мълчим, след като случайно сме станали притежатели на чуждата тайна? Изборът е дали искаме да бъдем за кратко център на внимание, превръщайки тайната в пикантна клюка или предпочитаме да не се месим в живота на другите.

Има обаче ситуации, които са истинско изпитание. Това са случаите, когато сме раздвоени между лоялността си към човека, чиято тайна сме узнали и моралния дълг да я споделим с този, на когото тя нанася незаслужени вреди. Знаем, че съпругът на приятелката ни изневерява. Да й кажем ли? Видели сме, че приятелят на сестра ни играе на ротативки. Тя трябва ли да знае? Случайно сме мярнали съседката от втория етаж в близкия град хваната за ръка с друг мъж, докато съпругът й се занимава у дома с децата.

Или знаем, че наш приятел е пред изгонване от работа, нищо че вкъщи разказва как във фирмата не могат без него... Ситуациите са безброй. Понякога е лесно да се вземе решение – когато измаменият, станал невинна жертва, ни е много близък, а тайната нарушава сериозно интересите му. Най-сложно е обаче, когато стъпваме върху тънката нишка на отношенията вътре в двойката, а и двамата са хора, на които държим. Изневери, лъжи, двуличие, накърнено доверие. Да, това е ужасно, но дали приятелката ни сама не знае всичко това и съзнателно не си затваря очите? А известно е, че често убиват вестоносеца.

Няма ли отношенията между двамата след скандали, сълзи и обещания да се оправят, а ние да бъдем пренесени в жертва и дори обвинени, че ги съсипваме. Един би искал да знае не лицеприятните тайни на половинката си, друг предпочита да живее в неведение. Едва ли има единствено правилен отговор в подобна ситуация, решението е сложно, след като осветяването на тайната би могла да промени кардинално живота на близки на сърцето ни хора или да съсипе нашите отношения с тях.

Дилемата е сериозна – на кантар трябва да се сложат всички за и против, за да се избере онова, което все пак в най-голяма степен защитава интереса на човека, на когото държим. Както винаги - всичко е въпрос на избор и на отговорността да понесем последствията от него.

Източник: Hera.bg  Светлана Чамова


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

петък, 13 юни 2014 г.

ТИБЕТСКА МЕДИЦИНА - ТАЙНИТЕ – tibetska-medicina-tainite



Медицината на древния Тибет е обвита с легенди така, както е обгърната с облаци тази недостъпна страна на снеговете, отдавна считана за обител на всевъзможни чудеса и люлка на мистиката.

От време на време до нас достигат легенди за изкусни източни лечители, които премахват болести с помощта на вълшебни билки, молитви, иглотерапия и масаж.
Каква е тази чудодейна медицина, която подобно на древната мъдрост твърди, че няма неизлечими болести, а има неизлечими хора и която настоява, че може да се намери средство практически срещу всички заболявания?

Какво отличава тибетската от съвременната западна медицина? В тибетската не съществува понятието "болест", понеже за болен се смята целият организъм — той се разглежда като единно цяло. Ако организмът на човека, който търси помощ, се намира в патологично състояние, тибетският лечител се стреми преди всичко да го приведе в равновесие, да нормализира вътрешната хомеостаза и да възстанови потенциала на нервната система.

Поставянето на диагноза представлява изключително фин анализ и синтез на всички изявени симптоми на заболяването с отчитане на патогенезата, наследствеността и влиянието на външната среда.

Друг принцип на тибетската медицина е съобразяването с връзката: космос—природа—човек.
Според древната медицина състоянието на живот и смърт е свързано с циркулацията, натрупването и загубата на Ци. Именно обстоятелството, че съвременният човек не е способен да извлича Ци от въздуха (космоса), природата (гората, планините), от храната и водата, е причина за болестите му. "Който притежава Ци — процъфтява, който я губи — умира" — гласи
тибетска мъдрост.

Тибетската медицина използва повече от 1000 лечебни растения, 114 минерала, 150 вида суровини от животински произход. Обикновено растенията се прилагат комбинирано, органите от животни — в чист вид. Лекарства се приготвят и от злато, бисери, тюркоази, изумруди, корали, мед, живак, рудни минерали.


ПУЛСОВА ДИАГНОСТИКА

Всеки човек се ражда с един от трите основни типа пулс, който не се променя през целия му
живот: мъжки — бавен, силен, отчетлив; женски — слаб и ускорен; неутрален (или пулсът на
светците) — равномерен, бавен, ясен. Практически те съответстват на устройството и
темперамента на човека, в които доминират съответно рлунг (вятърът), мкхрис (жлъчката), бадкан
(лигавицата).

При всеки човек, здрав или болен, непременно се проявява един от тези три основни типа
пулс. За определяне състоянието на организма лекарите от Тибет отчитат не само типа пулс, но и годишния сезон. Тибетският календар, използуван при пулсовата диагностика, наброява 360 дни, разделен е на 20 части, всяка от които е по 18 дни. Годишните сезони са пет: пролет, лято, есен, зима, като за пети се считат между-сезоните (по 18 дни).


Впрочем, това е твърде удобен календар за селскостопански работи, защото позволява на
селяните да орат, сеят и прибират реколтата в съответствие със сезонните цикли.

Ето как тибетската медицина характеризира различните видове пулс:

—през пролетните 72 дни доминира енергията на първо елемента "Дърво", която засилва
пулса на черния дроб и жлъчния мехур. Той е усилен, а ударът — бърз, слаб и енергичен,
наподобяващ песента на чучулига;

—през 72-та дни на лятото доминира енергията на първо елемента "Огън", която усилва пулса
на сърцето и тънкото черво. Той се засилва, а ударът му е пълен и разтегнат, подобен на гласа на кукувицата;

—през 72-та дни на есента, когато доминира енергията на първо елемента "Метал", е усилен
пулса на белите дробове, а ударът е отчетлив, кратък и твърд — прилича на гласа на пъдпъдъка;

—през 72-та дни на зимата преобладава енергията на първо елемента "Вода". В този период е
усилен пулсът на бъбреците, а ударът му е мек, равен и глуховат, подобен на вика на чаплата;

—в между сезоните, които траят по 18 дни, доминира енергията на първо елемента "Земя",
която усилва пулса на далака — неговият удар е отчетлив и мек, както пеенето на пъдпъдъка.
Опитният източен диагностик може да разграничи минимум 72 пулса и да определи колко
време ще живее пациентът, тъй като съществуват "пулс на живота" и "пулс на смъртта".
Всеки лекар-кардиолог е длъжен да разграничава минимум 5-7 вида пулса, макар и само за да
определи сърдечната аритмия.

Виктор Востоков – Следва…

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...