НЕ НИ ВЪРВИ, ЗАЩОТО… / ne-ni-vyrvi-zashtoto

Случвало ли ви се е, да имате чувство, че всичко с което се захванете стига до провал? Не постигате исканите резултати? Или някой ви е погледнал с лоши очи, или ви е урочасал? Както и да го наречем, опираме до онази досадна и натрапчива мисъл - нещата не вървят! Какво ли да направим за да се отървем от този житейски белег?

Ние сами предопределяме своя живот с отношението си, с енергията, която излъчваме. Както Земята има притегателна сила, така и човек има притегателна сила. Всеки човек има свое излъчване. Това вибрационно послание  се изпраща като информация и точно същата се връща. Така определяме съдбата си. Някои идват и казват:”Не ми върви”. За да не ти върви значи грешиш, страшно грешиш някъде. Направи анализ на твоите постъпки, погледни се, осъзнай се, ще намериш пречката където не ти върви.

Не може да си кълбо от лошотия, от завист, от алчност и всичко да ти върви нормално. Хората трябва да се променят,  Ако си добре днес, и утре ще бъдеш добре. И нека страха за утрешния ден да не плаши никой. Много хора се плашат от утрешния ден. Какво да се плашат, може да няма утрешен ден. Днешният е най-хубав, денят е Истината. Може да бъде неповторим – да  го няма в следващия миг. Човек не знае, какво го чака не утре, след една секунда. Всеки ден е уникален.

Животът се развива по свои закони и ние сме тези, които трябва да се приспособят към тях, вместо да очакваме, че законите на живота ще се променят заради нас.

Един от законите на живота гласи, че всичко започва с празнота. Но тя винаги се запълва. За да освободите място за нещо ново, трябва да се освободите от стари навици и лъжливи убеждения.

Друг закон е, че възможностите не се дават занапред. Те се проявяват след приемане на вътрешно решение. Важно е да се решите да направите първата крачка.

Законът за неутралното положение гласи, че за да промените посоката на живота си, трябва първо да спрете. Огледайте се добре и едва след това може да промените посоката си.

Законът за плащането гласи – плащаме както за действията си, така и за бездействието си. Обикновено бездействието ни излиза доста по-скъпо, а избягването на грешките не ни прави по-щастливи.

Ако не можете да вземете решение, това означава, че вече сте взели решение всичко да си върви по старому.

Законът за мисленето гласи, че мисълта е материална. Всичко, което мислим, за което мечтаем и от което се страхуваме, се появява в нашата реалност.

Законът за причината и следствието гласи, че всичко, което се случва в живота ни, е следствие на мислите и постъпките ни. Ако не ви върви, търсете причината само в себе си.

Законът за притеглянето гласи, че животът винаги ни отговаря с взаимност и оправдава очакванията ни. Обикновено получаваме това, което очакваме. Мисълта ни действа като магнит и привлича събитията.

Законът на огледалото – светът около нас работи като голямо огледало. Достатъчно е да се вгледате в това, което се случва около вас, за да разберете на какво трябва да се научите.

Светът е безразличен към отделния индивид. Всичко, което се случва около нас, е отражение на собствените ни мисли, чувства и постъпки.

Всеки един от нас има такива „черни“  периоди . При едни ще продължи  2 години , при други 6, така или иначе през този катарзис, ако осъзнаем законите те ще ни променят изцяло.

Какво гласи VI закон от Вселената - ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона.

Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда.

Те помагат да се играе играта на живота, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. използват принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се управлява на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете. - Автор: Тримата Посветени - Източник: "Кибалион", стр. 18-30

ИЗПОВЕД НА ЕДНА ЖЕНА

„Каквото и да направех все си навличах неприятности , животът ми се срина и загубих много неща ( за щастие, не и близки хора). Нямах обяснение докато не промених мирогледа си и той ми даде отговор , който да ме задоволи.

Лично аз считам , че всичко се дължи на кармата.Всеки има стари грехове за изкупуване , а какъв по-добър начин да се разкаеш, от душевната болка.Единственият начин да осъзнаем и изкупим грешките си е да ни се случат точно тези неща , който сме причинила на останалите.

Раждаме се с определена цел и уроци , които трябва да научим. Това за мен е логичен отговор и на въпросите ми защо едни се раждат сакати , а други не , защо едните са богати , а други не , защо някои са по-умни , други са по-красиви , трети по-щастливи ..Всичко за мен е карма .

Дай си време и бъди силна , за да се справиш по-лесно с проблемите си .Не съди и не упреквай , не си отмъщавай и не бъди тъжна - така ще си научиш урока по-бързо и всичко ще свърши.“

Може би отговорът „защо не ми върви?“ да го открием именно тук - II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. "

Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото.

Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела. -  Автор: Тримата Посветени - Източник: "Кибалион", стр. 18-30

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

КАРМИЧНА ОБРЕМЕНЕНОСТ – karmichna-obremenenost

Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница. Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот. Ако това е ваш праотец, то това наказание – болката попада върху вас самите и вие страдате, изживявате лоши неща въпреки, че нямате вина. Но пък от друга страна, вие също трупате грешки в живота си и това допълнително утежнява – обременява вашата карма.

Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло.

След като дори в обикновения живот определени травматизиращи изживявания лесно могат да породят меланхолични черти в настроението, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.

Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним:

Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание - защото тук изобщо няма нужда от мозък - биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.

Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си. Това чувство ще ви преследва навсякъде.

Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Също така ще се прехвърлят и на наследниците.

Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.

Нека да предположим, че в една от своите инкарнации даден човек показва особена склонност към лъжата. Тази склонност идва от подсъзнанието и блика от най-дълбоките и тъмни пластове на душата. Защото ако човек би се подчинил само на своите висши морални императиви, той изобщо нямаше да лъже; към лъжата го тласкат само онези афекти и чувства, които идват от подсъзнанието. А там вече има нещо животинско! Тогава?! Тогава ще бъдете лъгани в продължение и на тази ви инкарнация, както и наследниците.

Ако даден човек е бил лъжец, след смъртта неговите действия, произтекли навремето от склонността му да лъже, отново ще породят бурни афекти и неумолимата тенденция да работи срещу самия себе си. И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб организъм, а (както ни показва антропософската Наука за Духа) и един неправилно, дефектно изграден организъм с несъмнено увредени вътрешни органи, макар и в техните най-фини структури. Всичко това води началото си от предишната склонност към лъжа!

Но откъде идва самата склонност да се лъже? Защото в самата нея вече има нещо, което е нередно.
Тук ние трябва да се върнем още по-назад. Антропософската Наука за Духа показва:

в рамките на дадена инкарнация, един безсмислен и празен живот, не познаващ нито преданост, нито обич, има тази особеност, че през следващата инкарнация той се проявява в склонността да се лъже; а склонността да се лъже метаморфозира по време на по-следващата инкарнация в неправилно изградени вътрешни органи!

Ето как можем да проследим кармичните последици в три последователни инкарнации:

повърхностен душевен живот в първата инкарнация, склонност към лъжа във втората инкарнация и физическа предразполага към заболяване в третата инкарнация.

("Откровения на Кармата", Р.Щайнер)

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

ЗАКОН ЗА КОСМИЧЕСКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ / zakon-za-kosmicheskata-spravedlivost

Загадка на Съдбата

Казват, че от съдбата си не можеш да избягаш...

Кой се разпорежда със съдбата на Човека? Кой дава на едни хора щастие, а на други - страдание - понякога за цял живот? Защо едни са родени с късмет и всичко в живота им върви, а други са маркототевци и все не им върви? Защо едни са здрави и красиви, а други са инвалиди и безобразни по рождение? Защо е това неравенство в късмета, този произвол в щастието и нещастието?

Като наблюдаваме живота, стигаме до извода, че в света няма справедливост, защото навсякъде виждаме как страдат добрите хора, а недостойните се наслаждават на живота. Често се говори за „незаслужено" щастие и страдание. Но нима в космоса, където всичко е толкова хармонично, целесъобразно и закономерно, нима в този Космос цари произвол и случайност, когато става въпрос за живота на човека? Вроденото чувство за справедливост в човека протестира и въстава срещу тази явна несправедливост в живота на хората.

Легендите на Изтока разказват, че за несправедливост в даровете на Съдбата говорят тези, които взимат предвид само един човешки живот. Легендите твърдят, че не трябва да правим извод за случайността и произвола в Космоса само по един откъс от вечния живот на човека, само по последното му въплъщение. Те говорят, че всичко ще бъде разбираемо, че всичко ще си дойде на място, ако проследим живота на човека в миналото му, ако разгледаме по-рано преживените от него животи. Твърди се, че сегашният ни живот е точен резултат от нашите предишни животи.

Тъй като нашето незнание затъмнява погледа ни относно миналото, събитията ни изглеждат сякаш дошли от нищото, сякаш случайни, но това е илюзия - и тя съществува заради недостига на нашето знание. Хората, незапознати с космическите закони, не виждат от какви причини произлизат жизнените събития, а резултата от неизвестните им закони смятат за добра или лоша „съдба".

Много животи човек е изживял на Земята и в тях той е мислил, желал, действал - ту добре, ту лошо. Той е създавал сили, които са помагали или задържали както неговото развитие, така и развитието на другите. Всеки от нас, който идва в този живот, идва от далечното минало, което обхваща много животи, и когато ние се заемем отново с нашата земна задача, донасяме със себе си нашата съдба - такава, каквато ние сами сме създали. Легендите настояват, че в света няма случайност, че всичко, което се случва, е свързано с предишна причина, че светът, в който живеем, все пак е свят на закона, справедливостта и реда!

Каквото посееш, това и ще пожънеш

Да, малка земна справедливост няма. Но затова съществува голяма Космическа Справедливост.

Тази Космическа Справедливост се осъществява от закона за причините и следствията - Законът на Кармата.

Това е безпогрешен закон на Възмездието, който гласи „Каквото посееш, това и ще пожънеш." Съгласно този закон страдащият в живота и този, който му се наслаждава, еднакво жънат плодовете на това, което са посели. Ако човек живее щастлив живот, то той го е заслужил с предишния си добър живот, а ако води недостоен живот, той си подготвя бъдещо страдание.

Космическата справедливост раздава на всеки според делата му и има обратна сила: за доброто с добро и за злото със зло. Космическият закон дава това възмездие на хората за постъпките им. „Око за око и зъб за зъб", „каквото повикало, такова се обадило", „каквото си надробиш, това и ще сърбаш", „не режи клона, на който седиш" - тези народни мъдрости се отнасят за Закона на Кармата.

Съдбата на човека се гради от делата му, според които Законът на Кармата проявява съответните резултати. Следствията от постъпките, думите, желанията и мислите на човека неизбежно се връщат при него - или като наказание и страдание, или като щастие и радост. Кармата е рожба на човека, целият му живот е резултат от неговата карма. Следователно човек изключително сам твори съдбата си.

Когато човек вика „защо “, той не мисли нито за миналото, нито за бъдещето. Той роптае срещу съдбата си, но забравя, че сам наказва себе си със сурово наказание. Човек не трябва да обвинява небесата и Съдбата за явната несправедливост, царстваща сред човечеството - той сам за себе си е спасител или разрушител.

Ако имаш дългове, плащай ги

Легендата говори, че нищо не отминава безследно - всяка постъпка на човека, всяка дума, всяко негово желание и даже всяка мисъл се запечатват автоматично върху невидими (за нас) скрижали. Всичко се вписва в „Книгата на Живота" на човека и за всичко по-рано или по-късно трябва да отговаряш.

По този начин нищо не може да засегне човека, ако той сам не го е заслужил, и недостигът на паметта и знанието от негова страна не може да попречи на изпълнението на закона.

В никакъв случай човек не може да пострада, ако не го е заслужил. Не отвън идва това, което е прието да се смята за Карма - този, който вреди, вреди преди всичко на самия себе си. Откъде има толкова нещастници? - те са превъплътили се предатели, крадци, убийци. Обикновено те имат стари дългове - и трябва да си ги платят.

Един мъдър философ, продаден в робство, възкликнал: „Благодаря! Очевидно ще мога да платя старите дългове." Един император, наречен Златния, се ужасявал така: „Разкошът ме преследва, кога ще мога да си платя дълговете? “ - така мъдрите хора са мислили за най-скоро връщане на дълговете си, те са разбирали, че миналите им животи сигурно не са били проживени без дългове.

Често леката карма е тежко изпитание, защото е изключително рядко сред благополучието човек да се издигне на следващото стъпало на духовно съвършенство. По-добре е да плащаш, отколкото да получаваш, защото всяко плащане слага край на миналото, докато получаването може отново да те свърже с него.

Човек може да върви по своя път така, както той намира за необходимо. Който е тръгнал по правилен път, ще стигне до целта, всяко кривване ще го отдалечи от правия път. Който пътник се заблуди в гъсталаци, на него му се налага да преодолява много препятствия. Излишното самочувствие и недостатъчните знания пораждат много грешки, за които трябва да се плаща. След всяка грешка неизбежно ще последва страдание дотогава, докато човек разбере, че не трябва да нарушава космическите закони. Страданието е главният учител на човечеството.

Човек, който не знае космическите закони, не ги спазва, насочван от егоистични подбуди, извършва постъпки, които му причиняват страдания. Така незнанието на космическите закони за човека е източник на постоянни страдания. И докато не знае тези закони и ги нарушава, той ще страда, защото ще създава лошата си карма.

Като наблюдаваме живота на хората в целия свят, няма да звучи пресилено, ако кажем, че в мнозинството от тези животи има повече „лоша “, отколкото „добра “ Карма, т. е. като цяло има повече изнурителен труд и печал, отколкото щастлива дейност и радост. На съвременното ниво на човешката еволюция, в запаса на събраните от всички ни сили има повече страдания, отколкото удовлетворение и радост. Нашият лош баланс превишава добрия, защото в миналите ни животи ние не сме искали да се ръководим от мъдростта, предпочели сме да водим егоистичен живот, без да се грижим за това, вредим ли на някого с нашия егоизъм.

Кармата се създава не само от всеки чевек поотделно, но и от различен род колективи. Като създава кармата си, човек при това свързва себе си с други хора, оставайки член на различни групи: семейна, национална, расова. Като член на тези групи, той участва в кармата на всеки колектив. Затова освен своята индивидуална карма, човек може да има семейна, групова, партийна, народна, държавна, общочовешка карма.

Груповата карма се образува от действията и стремежите за достигането на някаква цел от семейство, общество, определена класа, партия и т. н. Всички, взели участие в образуването на подобен род карма, трябва да се срещнат не само с противниците си, на които са причинили някаква вреда, но и между себе си, за да разплетат онези възли, които някога са били завързани също от тях. Кармата на големите колективи като народ и държава тласка народите в такива колективни бедствия като войната.

Пътища на създаване на Кармата

Известна част от Кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот.

Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Така че според времето на изпълнение кармата бива:

Зряла - това е част от общото количество на изживяната карма, която е определена от Господарите на Кармата да се изживее в текущия живот и затова тя е неизбежна.

Натрупана - това е кармата, която по различни причини не е могла да бъде нито изживяна, нито погасена, защото изисква за погасяването си особени условия - тази карма винаги може да се променя.

Зараждаща се - това е кармата, която ние създаваме с постъпките, мислите и желанията си в продължение на текущия живот - това е посев за бъдещето.

Има несъвместими видове карма, които не могат да бъдат изживени в едно и също тяло, а изискват различни физически тела за своето проявление. Понякога се образуват задължения по отношение на някои хора, които трябва за това отново да се срещнат. Понякога кармата трябва да се осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото някога е била поставена основа за подобен род карма.

Затова за всяка душа при нейното въплъщение се прави щателно нагаждане на условията за живот. Това се извършва от Господарите на Кармата - тези невидими Разумни същества, които управляват Великия закон на Космическата Справедливост. В плана на Логос те действат като разпределители на Кармата.

С всемогъща мъдрост Господарите на Кармата избират и съединяват различни части от Кармата на човека, за да се образува общият план на дадения му живот. Те не награждават и не наказват. Те само приспособяват собствените сили на човека, идващи от миналото, така че неговата карма да съдейства за движението му напред в еволюцията. Каквото и да дадат Господарите на Кармата - радост или мъка, благополучие или нещастие, те имат предвид само истинската цел на човека, която на сегашния му стадий се състои не в това да бъде щастлив или нещастен, а да прогресира по линията, начертана от Плана на еволюцията.

Така Господарите на Кармата разпределят човешката карма. С безкрайно състрадание и с безкрайна мъдрост, но без да отстъпват нито крачка от справедливостта, те строят за една душа тяло, подходящо за гений, а за друга - тяло като дърво. И не е тяхна работа да се грижат за щастието или нещастието на човека, за добрия му или лошия му характер. Тяхната единствена грижа е да заведат човек с една крачка напред по пътя на еволюцията.

Съдействия и затруднения, радости и мъки, възможности и лишения - това са тухлите, които подготвя Егото за временната си обител. Господарите на Кармата не прибавят и не отнемат нищо. Те само разпределят силите, сътворени от душата, така че крайната цел на човека да бъде достигната възможно по-скоро в периода на преминаване от него на цикъла от раждания и смърти.

Създавайки кармата, ние имаме работа със силата и нейните последствия. Тази сила принадлежи или на Плътния свят на действието, или на Финия свят на желанията, или на Огнения свят на мисълта.

Ние използваме всичките три вида сила. Като се стремим, мечтаем, мислим, желаем, действаме - ние задвижваме силите и на трите свята. С всяка постъпка, с всяко желание и мисъл човек променя своето отношение към Космоса и отношението на Космоса към себе си.

Всъщност цялата карма започва в мисълта на човека. Кармата се създава, натежава и олеква главно чрез мислите. Мисълта е най-могъщият фактор в създаването на кармата. Именно нашите подбуди и мисли творят кармата, а постъпките са второстепенни фактори. Мотивът е много по-важен от самата постъпка. Затова хората съставят голямата карма не с външния, а с вътрешния си живот. Вътрешният живот влияе на кармата сто пъти повече. Всяко престъпление е само малка част от вътрешната подготовка, която често бива много продължителна.

Как да живеем, за да бъдем идеални?

Ако Законът на Кармата е Закон за Възмездието, то трябва ли да поемаме върху себе си изпълнението на това възмездие? Легендата предупреждава, че самият човек няма право да поема върху себе си изпълнението на Закона на Кармата, защото този закон е неотменим сам по себе си. Човек не трябва да отмъщава за причинената му несправедливост - това ръководи Висшият Съд - Законът на Кармата. Думите „Мне отмъщение и Аз воздам" се отнасят за Закона на Космичеката Справедливост.

А кой от нас може да знае, че полученият от нас удар не е заслужен обратен удар на Кармата? Като връщаме този удар с мъст в сърцето, ние с това не само не изчерпваме кармата си, но я продължаваме и даже я усилваме в неблагоприятна за нас посока. Затова ние трябва да прощаваме на нашите лични врагове - иначе няма да излезем от омагьосания кръг на Кармата.

Легендата говори, че унищожаването на земния враг чрез убийство е създаване на силен враг във Финия свят. Древните казвали на врага - „ако убиеш, толкова по-зле за тебе: на Небето битката е по-удобна и там ще те сразя". Така древните посвоему са изразявали вечността на живота и неотменимостта на Кармата.

Но ние сме длъжни да се противопоставяме на злото, посочва легендата. Противопоставянето на злото е необходимо условие за еволюцията. Има много начини да противостоиш на злото, без да усилваш кармата си - преди всичко със силите на духа.

Отпор на врага, нанесен без злоба в сърцето, по същество е стократно по-мощен. Дълг на всяко духовно развито съзнание е винаги да бъде на стража и според силите си да пресича злото.

Човек е призван за световно строителство сред хаоса и трябва да възпитава в себе си мъжество на вечен страж и участник в космическата битка, непрестанно кипяща около него. Ако не иска да го залеят вълните на хаоса, той трябва винаги да бъде готов да противостои на всеки закон. Ние не можем да станем непротивленци на злото, без да станем в същото време предатели на цялото човечество.

Според това как човек изживява живота си, кармата се погасява. Но в същото време се създава нова карма и качествата на тази нова карма ще бъдат в зависимост от мъдростта на човека.

Ако страданията му го научат на безропотност и симпатия, ако неговите мъки и тревоги го подтикнат да поправи сторените грешки, ако заплати космическите си дългове разумно - в такъв случай новата му карма ще бъде добра, а не лоша. Но ако той се ожесточи и в резултат на това причини беди на другите - в такъв случай неговата карма ще бъде лоша.

Човек, угнетен от всевъзможни мъки и нещастия, не трябва да роптае срещу ближните си и срещу липсата на справедливост, тъй като същността на неговите затруднения е резултат от минали негови грешки и прегрешения. Трябва да ги приеме храбро, с покорност и смирение, и с това отношение ще отстрани от себе си много тревоги и мъчения, с които незнаещите Закона още повече усилват бедите на своя живот. Бъдещето на човека зависи от собствените му усилия и същият Закон, който му носи страдание, ще му донесе със същата неизбежност радост, ако той посее добри семена.

Човек сам прави кармата си, като създава в еднаква степен както своите способности, така и ограниченията си. И като действа с тези, създадени от него самия, способности и се сблъсква с предизвиканите от него самия ограничения - в негова власт е да засили или да намали способностите си, да разшири или да стесни ограниченията си. Веригите, които го свързват, са изковани от него самия и той може или да ги разкъса, или да ги стегне още по-силно. По този начин всички ние сме господари на нашето утре, колкото и да сме притиснати от резултатите на нашия вчерашен ден.

Нерушимостта и неизменността на Космическите Закони е необходимо условие за точен успех и за ясно предвиждане на своето бъдеще. Човек може да стане господар на съдбата си само затова, защото той живее в света, управляван от Закона, където знанието може да даде на човека проникновение в дейността на душата и сила да насочва бъдещето, да гради и личния си характер и бъдещите условия на живота си. И тогава знанието на Закона на Кармата става за него сила, която поддържа, издига и вдъхновява.

Обикновено мнозинството от нас, изплащайки кармичните дългове, създават за себе си смесена нова карма, която свързва доброто с лошото, но у по-мъдрия от нас ще има по-голямо количество добро, отколкото лошо. Всъщност докато човек не се отнесе съзнателно към Плана на Еволюцията, за него не може да има големи промени от един живот в друг. Подемите и спадовете на удачната и неудачната съдба, мъките и радостите се редуват в животите, които изживяваме. И само когато човек определено решава да следва Плана на Логос, да живее не за себе си, а за събратята си – тогава започва да се ускорява еволюцията му. Тогава прогресът му става бърз, като се увеличава сякаш в геометрична прогресия.

Ние не трябва да си въобразяваме, че „съдбата“, избрана за индивида, не се поддава на промяна. Човек може да измени съдбата си, като реагира на обстоятелствата по необичаен начин.

С неудържим устрем напред, към съвършенството, човек може да изпревари кармата си и тя няма да го настигне. Спрелият в своето развитие получава обилен дъжд от карма. Когато човек в стремежа си към съвършенство развива духовните си сили, като ги насочва в полза на еволюцията и за благото на ближния, той не само погасява цялата си карма, но облекчава от последствията на лошата карма цялото човечество.

По силата на закона за свободната воля силите на Светлината не навлизат в човешките карми. Но подчинявайки се на друг велик космически закон -Закона за Жертвата, - те често поемат върху себе си кармата на човешките грешки, заблуди и престъпления, освобождават човечеството от тежестите на неговите кармични последствия. Те са като Христос онези Изкупители, които от време на време се появяват в света, за да дадат необходимия тласък за еволюцията на човечеството на планетата.

Из „СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ ТАЙНИ НА КОСМОСА“

 

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...