НЕ НИ ВЪРВИ, ЗАЩОТО… / ne-ni-vyrvi-zashtoto

Случвало ли ви се е, да имате чувство, че всичко с което се захванете стига до провал? Не постигате исканите резултати? Или някой ви е погледнал с лоши очи, или ви е урочасал? Както и да го наречем, опираме до онази досадна и натрапчива мисъл - нещата не вървят! Какво ли да направим за да се отървем от този житейски белег?

Ние сами предопределяме своя живот с отношението си, с енергията, която излъчваме. Както Земята има притегателна сила, така и човек има притегателна сила. Всеки човек има свое излъчване. Това вибрационно послание  се изпраща като информация и точно същата се връща. Така определяме съдбата си. Някои идват и казват:”Не ми върви”. За да не ти върви значи грешиш, страшно грешиш някъде. Направи анализ на твоите постъпки, погледни се, осъзнай се, ще намериш пречката където не ти върви.

Не може да си кълбо от лошотия, от завист, от алчност и всичко да ти върви нормално. Хората трябва да се променят,  Ако си добре днес, и утре ще бъдеш добре. И нека страха за утрешния ден да не плаши никой. Много хора се плашат от утрешния ден. Какво да се плашат, може да няма утрешен ден. Днешният е най-хубав, денят е Истината. Може да бъде неповторим – да  го няма в следващия миг. Човек не знае, какво го чака не утре, след една секунда. Всеки ден е уникален.

Животът се развива по свои закони и ние сме тези, които трябва да се приспособят към тях, вместо да очакваме, че законите на живота ще се променят заради нас.

Един от законите на живота гласи, че всичко започва с празнота. Но тя винаги се запълва. За да освободите място за нещо ново, трябва да се освободите от стари навици и лъжливи убеждения.

Друг закон е, че възможностите не се дават занапред. Те се проявяват след приемане на вътрешно решение. Важно е да се решите да направите първата крачка.

Законът за неутралното положение гласи, че за да промените посоката на живота си, трябва първо да спрете. Огледайте се добре и едва след това може да промените посоката си.

Законът за плащането гласи – плащаме както за действията си, така и за бездействието си. Обикновено бездействието ни излиза доста по-скъпо, а избягването на грешките не ни прави по-щастливи.

Ако не можете да вземете решение, това означава, че вече сте взели решение всичко да си върви по старому.

Законът за мисленето гласи, че мисълта е материална. Всичко, което мислим, за което мечтаем и от което се страхуваме, се появява в нашата реалност.

Законът за причината и следствието гласи, че всичко, което се случва в живота ни, е следствие на мислите и постъпките ни. Ако не ви върви, търсете причината само в себе си.

Законът за притеглянето гласи, че животът винаги ни отговаря с взаимност и оправдава очакванията ни. Обикновено получаваме това, което очакваме. Мисълта ни действа като магнит и привлича събитията.

Законът на огледалото – светът около нас работи като голямо огледало. Достатъчно е да се вгледате в това, което се случва около вас, за да разберете на какво трябва да се научите.

Светът е безразличен към отделния индивид. Всичко, което се случва около нас, е отражение на собствените ни мисли, чувства и постъпки.

Всеки един от нас има такива „черни“  периоди . При едни ще продължи  2 години , при други 6, така или иначе през този катарзис, ако осъзнаем законите те ще ни променят изцяло.

Какво гласи VI закон от Вселената - ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона.

Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда.

Те помагат да се играе играта на живота, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. използват принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се управлява на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете. - Автор: Тримата Посветени - Източник: "Кибалион", стр. 18-30

ИЗПОВЕД НА ЕДНА ЖЕНА

„Каквото и да направех все си навличах неприятности , животът ми се срина и загубих много неща ( за щастие, не и близки хора). Нямах обяснение докато не промених мирогледа си и той ми даде отговор , който да ме задоволи.

Лично аз считам , че всичко се дължи на кармата.Всеки има стари грехове за изкупуване , а какъв по-добър начин да се разкаеш, от душевната болка.Единственият начин да осъзнаем и изкупим грешките си е да ни се случат точно тези неща , който сме причинила на останалите.

Раждаме се с определена цел и уроци , които трябва да научим. Това за мен е логичен отговор и на въпросите ми защо едни се раждат сакати , а други не , защо едните са богати , а други не , защо някои са по-умни , други са по-красиви , трети по-щастливи ..Всичко за мен е карма .

Дай си време и бъди силна , за да се справиш по-лесно с проблемите си .Не съди и не упреквай , не си отмъщавай и не бъди тъжна - така ще си научиш урока по-бързо и всичко ще свърши.“

Може би отговорът „защо не ми върви?“ да го открием именно тук - II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. "

Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото.

Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела. -  Автор: Тримата Посветени - Източник: "Кибалион", стр. 18-30

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

ЗАЩО ГРЕШИМ? ЗАЩОТО... zashto-greshim-zashtoto

Висшата сила ни е предоставила най-безценното – Правото на избор. Именно това право ни кара често да грешим. Това е илюстрирано и в библейските персонажи, Адам и Ева изгонени от рая. „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.“ – Битие (3 :22-23).

Забелязвате ли – „човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото“? Това всъщност е правото на избор, ние си мислим, че определено деяние е за наше добро, а в същност се оказва, че не е…Извод, отново ще имаме подобни ситуации и след като сгрешим би следвало да не повтаряме една и съща грешка. И още нещо, не можем да си мислим, че живота е песен и вървейки из прахта на майката Земя да си подсвиркваме окачили розови очила. Не е ли време да си кажем - СВАЛИ РОЗОВИТЕ ОЧИЛА! Всъщност това е и заглавието на книгата, част от която на драго сърце я публикувам. От мен Красимир Куртев – Успех в поуките!

Защо грешим? Защото...

Допускаме всякакви грешки – когато си избираме дом, когато избираме партньор... Инвестираме в неподходящи акции, работата не потръгва... А помните ли злополучния опит да се подстрижете сами, за да спестите нещичко?

Невежеството обаче не подминава и нас. Всички знаем клишето “човешко е да се греши”. Вярно е. Обърка ли се нещо, причината най-често е човешка грешка – 70 процента от самолетните катастрофи, 90 процента от пътните инциденти и 90 процента от трудови злополуки са причинени от човешка грешка. Хората са обичайните заподозрени.

В много случаи грешим не по своя вина, поне не изцяло. Понеже всички ставаме жертви на ограниченията си – когато гледаме, запомняме и възприемаме околния свят. И тези ограничения ни предразполагат да грешим. Десничарите например предпочитат да свият вдясно, дори това да не е правилният маршрут. И повечето хора, независимо дали са левичари или десничари, незнайно защо харесват числото 7 и синия свят. Подвеждат ни и първите впечатления – когато държим изпит, се придържаме към първоначалния отговор, макар множество проучвания да доказват, че не бива да го правим.

Много от качествата, благодарение на които действаме толкова успешно, имат и тъмна страна, предразполагаща ни да грешим. Много ни бива например да обобщим експедитивно дадена ситуация. За десета от секундата обикновено се ориентираме в случващото се. Скоростният анализ обаче си има цена – пропускаме детайлите.

Най-просто казано – повечето от нас не са устроени така, както смятат. Ала околната действителност изисква невъзможното – да запомняме хиляди пароли и потребителски имена например. Обаче в такива случаи паметта обикновено ни изневерява. Тест установява, че 30 процента от участниците са забравили паролите си само след седмица. При друг експеримент след три месеца над 65 процента от паролите били забравени.

Повтаряме грешките, понеже не намираме истинската причина. Затова не се учим от опита. Обърка ли се нещо, по традиция търсим виновника. Но той не се открива толкова лесно. Ако грешката е със съществени последствия, обикновено я анализират експерти, от които се очаква безпристрастие. Но и те по своему са предубедени, защото знаят крайния резултат. А когато знаем какво се е случило, представите ни за събитията се изкривяват – понякога радикално. Учените го наричат “ефект на ретроспекцията”.

Причинно-следствените връзки изглеждат очевидни, когато обръщаме поглед назад. Ето защо допуснатите в миналото грешки ни се струват толкова глупави. (“Как така си забрави пак ключовете?”) От друга страна, поради същата причина не успяваме да ги поправим. Ако претрупаният със задачи шофьор е катастрофирал, вглъбен в джипиесa, ще обвинят него за инцидента. Но за да се избегнат подобни случаи, трябва да се преоборудва не шофьора, а колата.

Немалко грешки се дължат на трудно доловими фактори като този. Общо взето, представям си грешките като слабост, присъща на всички ни – можем да я овладеем, но няма как да я избегнем напълно. Като травма на коляното – стъпим ли накриво, усещаме силна болка, но ако сме по-предпазливи, можем да си спестим болката. Надявам се следващите страници да ни помогнат да си спестяваме главоболията. Вглеждайки се по-дълбоко в предимствата и недостатъците си и вниквайки в ограниченията си, ще се научим на какво да разчитаме и какво ни подвежда.

Извадки от книгата “ СВАЛИ РОЗОВИТЕ ОЧИЛА“ от Джоузеф Халинан

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

ИЗ КНИГАТА - „ ЗАЩО НЕ НИ ВЪРВИ?”

Глътка дванадесета – Гневните мравки…

В едно прекрасно утро ние се събуждаме щастливи, изпълнени с енергия и ентусиазъм. Детето ни, например е в болницата и с всеки изминал ден състоянието му се подобрявало. И точно днес ще го изпишат, какво по-радостно от това, че отиваме да приберем рожбата си вече напълно здрава. Тръгваме окрилени към спирката, качваме се в трамвая и не щеш ли някой неволно ни настъпва зверски. Възмутени започваме да изсипваме порой ругатни по негов адрес, забравили, че днес е прекрасният ни ден. Гневът изригва, лицето ни се променя, ставаме сиви и мрачни. Мислите ни стремглаво отлитат към настъпяният ни мазол. “Ужас, как може да има такива “простаци“ и те да са живи, за да се тътрят из градския транспорт, нанасяйки ни травми” – възклицаваме бясно. Като черни мравки започват да се бунтуват гневно всички наши клетки, искаме възмездие – мъст .

Умопомрачени влизаме в болницата и докторът ни заявява, че са се получели усложнения и днес няма да ни изпишат детето. Посърнали сядаме на бялата пейка с букет от клюмнали вече рози и се тюхкаме, че не ни върви…
Защо? А можеше да бъде друго, можеше вместо да мислим гневно за едно настъпване, да продължим приказката си за прекрасният ден, да се усмихнем на човека, който неволно ни е сторил нараняването и да забравим, но уви.

Представете си, че живеем, без да съдим другите. Лесно да прощаваме и да сме се освободили от предишната си критичност. Не изпитваме необходимост да бъдем прави, нито да изкарваме другите виновни. Тогава нещата щяха да стоят по друг начин.
Трябва ли да питаем омраза, че някой е сгрешил, та и ние самите също грешим. Какво ни пречи да подминем лошото, за да не си навлечем още по-лошото? Пречи ни, че не искаме да се променим, не търсим вятъра на промяната, а пъплим слепи в светлината. И в резултат на това, получаваме гняв от небето…

Глътка единадесета – Прави добро…

Много относително е това да правиш добро, рискуваш да бъдеш наказан от отсрещните с обратното, но все пак прави добро и не забравяй, че няма НЕ наказано добро. Именно и това е целта, да застанем над нещата. Да се радваме и да сме щастливи, че именно ние днес направихме добро. Ако сторим някому добро, защо винаги чакаме от него да ни отвърне с такова, напротив когато направим добро ще получим добро от друг или други. Не мислете целенасочено, аз помогнах на Иван и той ми е задължен едва ли не. Това е егоистично, а правенето на добро е част от алтруизма. Дон Мигел Руис пише: Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по 39
силите си - не повече или по-малко, а най-доброто.

Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на само осъждане на чувство за вина и на съжаления.

Просто правете най-доброто - при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се само наказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание. Една тибетска притча дава следният пример за доброто, изразено с метафора:

„Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?"
Учителят го погледнал и отвърнал: „Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години".
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?"

Учителят го погледнал и рекъл: ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години".
„Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?", попитал мъжът.
Учителят отвърнал: „Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.”

Мога да Ви дам един прекрасен тест за правене на добро – Вземете една купичка и 60 топчета, плочки или копчета, 30 черни и 30 бели. Всеки ден поставяйте в нея по едно, черно в случай, че сте постъпили зле, бяло когато сте направили добро. Така ще съблюдавате, 40
вашето развитие, ако в края на месеца преобладават белите, то следващият бъдете още по добри и така, докато купичката се изпълни само с бели нещица.
Понякога си мислим, че дадено наше дело към някого е за добро, но замисляме ли се, че всъщност извършваме „меча услуга”? Имах една клиентка, която даваше на детето си /син на 24 години/ постоянно пари, за да се чувства добре. Неколкократно я убеждавах, че греши така. Това безспирно даване и угаждане превърна момчето в безпомощен човек, при най-малкият проблем той винаги търсеше мама. Дори стигнал до там, че когато веднъж му отказала той се разбунтувал.

Не всичко е за добро, когато страдаме, лишаваме се в името на децата си. Нека има баланс, нека да е с мярка и наистина да сме обективни, че това добро за децата всъщност е полезно за тях и нас. Повечето от нас са ходили на цирк, забелязали ли сте, че звероукротителят в едната си ръка държи захарче в случай, че животинчето изпълни задачата си? Ала в другата има бич…
Така е и с нас хората, когато вършим добри дела с почтени намерения, ни се дава с висше блаженост, но не ги ли вършим, то не ни върви…


„Защо не ни върви” © 2010,
© Красимир Куртев-Алеф - автор, All rights reserved!
© Силвия Атанасова – предпечатна подготовка




------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! Прочетете Цялата Статия...