Висшата сила ни е предоставила най-безценното – Правото на избор. Именно това право ни кара често да грешим. Това е илюстрирано и в библейските персонажи, Адам и Ева изгонени от рая. „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.“ – Битие (3 :22-23).
Забелязвате ли – „човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото“? Това всъщност е правото на избор, ние си мислим, че определено деяние е за наше добро, а в същност се оказва, че не е…Извод, отново ще имаме подобни ситуации и след като сгрешим би следвало да не повтаряме една и съща грешка. И още нещо, не можем да си мислим, че живота е песен и вървейки из прахта на майката Земя да си подсвиркваме окачили розови очила. Не е ли време да си кажем - СВАЛИ РОЗОВИТЕ ОЧИЛА! Всъщност това е и заглавието на книгата, част от която на драго сърце я публикувам. От мен Красимир Куртев – Успех в поуките!
Защо грешим? Защото...
Допускаме всякакви грешки – когато си избираме дом, когато избираме партньор... Инвестираме в неподходящи акции, работата не потръгва... А помните ли злополучния опит да се подстрижете сами, за да спестите нещичко?
Невежеството обаче не подминава и нас. Всички знаем клишето “човешко е да се греши”. Вярно е. Обърка ли се нещо, причината най-често е човешка грешка – 70 процента от самолетните катастрофи, 90 процента от пътните инциденти и 90 процента от трудови злополуки са причинени от човешка грешка. Хората са обичайните заподозрени.
В много случаи грешим не по своя вина, поне не изцяло. Понеже всички ставаме жертви на ограниченията си – когато гледаме, запомняме и възприемаме околния свят. И тези ограничения ни предразполагат да грешим. Десничарите например предпочитат да свият вдясно, дори това да не е правилният маршрут. И повечето хора, независимо дали са левичари или десничари, незнайно защо харесват числото 7 и синия свят. Подвеждат ни и първите впечатления – когато държим изпит, се придържаме към първоначалния отговор, макар множество проучвания да доказват, че не бива да го правим.
Много от качествата, благодарение на които действаме толкова успешно, имат и тъмна страна, предразполагаща ни да грешим. Много ни бива например да обобщим експедитивно дадена ситуация. За десета от секундата обикновено се ориентираме в случващото се. Скоростният анализ обаче си има цена – пропускаме детайлите.
Най-просто казано – повечето от нас не са устроени така, както смятат. Ала околната действителност изисква невъзможното – да запомняме хиляди пароли и потребителски имена например. Обаче в такива случаи паметта обикновено ни изневерява. Тест установява, че 30 процента от участниците са забравили паролите си само след седмица. При друг експеримент след три месеца над 65 процента от паролите били забравени.
Повтаряме грешките, понеже не намираме истинската причина. Затова не се учим от опита. Обърка ли се нещо, по традиция търсим виновника. Но той не се открива толкова лесно. Ако грешката е със съществени последствия, обикновено я анализират експерти, от които се очаква безпристрастие. Но и те по своему са предубедени, защото знаят крайния резултат. А когато знаем какво се е случило, представите ни за събитията се изкривяват – понякога радикално. Учените го наричат “ефект на ретроспекцията”.
Причинно-следствените връзки изглеждат очевидни, когато обръщаме поглед назад. Ето защо допуснатите в миналото грешки ни се струват толкова глупави. (“Как така си забрави пак ключовете?”) От друга страна, поради същата причина не успяваме да ги поправим. Ако претрупаният със задачи шофьор е катастрофирал, вглъбен в джипиесa, ще обвинят него за инцидента. Но за да се избегнат подобни случаи, трябва да се преоборудва не шофьора, а колата.
Немалко грешки се дължат на трудно доловими фактори като този. Общо взето, представям си грешките като слабост, присъща на всички ни – можем да я овладеем, но няма как да я избегнем напълно. Като травма на коляното – стъпим ли накриво, усещаме силна болка, но ако сме по-предпазливи, можем да си спестим болката. Надявам се следващите страници да ни помогнат да си спестяваме главоболията. Вглеждайки се по-дълбоко в предимствата и недостатъците си и вниквайки в ограниченията си, ще се научим на какво да разчитаме и какво ни подвежда.
Извадки от книгата “ СВАЛИ РОЗОВИТЕ ОЧИЛА“ от Джоузеф Халинан
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
