Във Вселената действат пет сили, които в езотеризма се наричат "татви". Тези сили се активират последователно в течение на 24 минути всяка. Една от една от тях е получила наименованието "Акаша".
Акаша съдържа седемте Центъра на сила, поради това шестте татви чрез седмата, или no-скоро синтеза на които тя се явява. Но ако Акаша е взета, както предполагаме в дадения случай, само за да се представи екзотеричната идея, то авторът е прав; понеже, имайки предвид, че Акаша е вездесъща, придържайки се към Пураничните ограничения, за no-доброто разбиране от ограничените ни умове, той помества нейното начало само зад границите на четирите плана на нашата Земна Верига,1 тъй като двете висши татви са толкова скрити за обикновения смъртен, колкото шестото и седмото чувство за материалистичния ум.
Поради това, докато санскритската и индуската философия въобще говорят само за петте татви, окултистите говорят за седем, като по този начин ги правят съответстващи на всяка седмичност в Природата. Татвите се разполагат в същия ред както седемте макро- и микрокосмични Сили. Според езотеризма те по същество са следните:
1) АДИ ТАТВА, предвечната вселенска Сила, излизаща в началото на проявяването или „творческия“ период от вечния и неизменен CAT, субстратът на ВСИЧКО. Тя съответства на Аурната обвивка или Яйцето на Брама, която обгръща всяко кълбо, както и всеки човек, животно и вещ. Тя е носител, съдържащ в себе си потенциално всичко – Дух и Субстанция, Сила и Материя. В Езотеричната Космогония Ади Татва е тази сила, за която ние говорим като излизаща от Първия или Непроявения ЛОГОС.
2) АНУПАДАКА ТАТВА,2 първата диференциация на плана на битието – първата е идеална – или това, което е родител по пътя на преобразяването от нещо по-високо от него самия. При окултистите тази Сила излиза от Втория ЛОГОС.
( Анупадака, Онапатика на палийски език, означава „без родители“, роден без баща и майка, от самия себе си, като преобразяване: например Бог Брама се появил от Лотоса (символ на Вселената), който расте от пъпа на Вишну – Вишну олицетворява вечното и безгранично Пространство, а Брама – Вселената и ЛОГОСА; митичният Будда също е роден от Лотоса.)
3) АКАША ТАТВА е тази точка, от която започват всички екзотерични философии и религии. В тях Акаша Татва се обяснява като Ефирна Сила, Ефир. Поради това Юпитер, „висшият“ Бог, впоследствие е наречен Pater a Ether; Индра, някога най-висшият Бог на Индия, е ефирното или небесното Пространство, също така и Уран и т.н. За християнския библейски Бог също говорят като за Свети Дух, Пневмата, разреден от вятъра или въздуха. Окултистите наричат това Сила на Третия ЛОГОС, Творческа Сила във вече Проявената Вселена.
4) ВАЮ ТАТВА, въздушният план, където субстанцията е газообразна.
5) ТАЙДЖАС ТАТВА, планът на нашата атмосфера, от теджас – светещ.
6) АПАС ТАТВА, водната или течна субстанция или сила.
7) ПРИТХИВИ ТАТВА, плътната земна субстанция, земният дух или сила, най-низшата от всички. Сега това, което аз трябва да кажа тук, е адресирано специално към тези членове, крито горят от желание да развият у себе си силите чрез „седене в поза Йога“. От това, което беше казано, вие вече си изяснихте, че за развиването на раджа йога нито един от публичните трудове няма да помогне; в най-добрия случай те могат да дадат намеци за хатха йога, което също в най-добрия случай може да развие медиумство, а в най-лошия – да доведе до туберкулоза на белите дробове.
Ако практикуващите „медитация“ и опитващите се да усвоят „науката на дишането“ внимателно прочетат „Най-фините сили на природата“, те ще открият, че тази опасна наука може да се овладее само като се използват петте татви. Тъй като в екзотеричната философия на йога и в хатхайогийската практика Акаша татва се помества в главата (или физическия мозък) на човека; Теджас татва – в раменете; Ваю татва – в пъпа (местопребиваването на всичките фалични богове, „творците“ на Вселената и човека);
Апас татва – в коленете; Притхиви татва – в стъпалата. Следователно, двете висши татви и техните съответствия се игнорират и изключват; и тъй като те са главните фактори в раджа йога, никакъв интелектуален или духовен феномен на висшата натура не може да има място. Най-добрите резултати, които могат да се получат, ще бъдат физически феномени и нищо повече. Тъй като „Петте дихания“ или по-точно петте състояния на човешкото дихание в хатха йога отговарят на дадените no-горе земни планове и цветове, то какви духовни резултати могат тук да се получат?
Напротив, те са пряка противоположност на плана на Духа или по-високия макрокосмичен план, отразени с дъното нагоре в астралната светлина. Това е доказано в самия тантричен труд „Шивагама“. Нека да направим сравнение.
Преди всичко да не забравяме, че седмичността на видимата, а също и на невидимата Природа, както е казано в окултизма, се състои от три (и четири) Огъня, които стават четирийсет и деветте Огъня. Това показва, че както Макрокосмосът се дели на седем велики плана с различна диференциация на субстанцията – от духовен, или субективен, до напълно обективен, или материален, от Акаша до греховната атмосфера на нашата Земя.
Също така на свой ред всеки от тези велики планове има три аспекта, основани на четирите Принципа, което вече беше казано no-горе. Това изглежда напълно естествено, тъй като дори и съвременната наука има своите три състояния на материята и това, което е прието да се нарича „критични“ или междинни състояния между плътното, течното и газообразното.
Астралната светлина не е разсеяно във вселенски мащаб вещество, а се отнася само до нашата Земя и до всички други тела на системата на същия този план на материята. Нашата астрална светлина – това така да се каже е Линга Шарира на Земята ни, само че наместо да е неин първоначален прототип, както е с нашите Чхая, или двойници, е точно обратното. Човешките и животинските тела растат и се развиват по образа на своите прототипни двойници, а астралната светлина се поражда от земните еманации, развива се и расте по подобие на своя прототипен родител и в неговите предаващи вълни и всичко – както от горните планове, така и от низшия, твърдия план, земята – се отразява преобърнато.
Оттук възниква бъркотията на неговите цветове и звуци в ясновидството и ясночуването при сензитивите, които се доверяват на отпечатъците му, независимо дали това е сензитив хатха йога, или медиум. Даденият по-долу паралел между езотеричната и тантричната таблица на татвите по отношение на звуците и цветовете показва това много ясно.
Такава е окултната наука, върху която съвременните аскети и йоги на Индия основават развитието на своята душа и сили. Те са известни като хатха йоги. Науката на хатха йога е основана върху „задържането на дишането“, или Пранаяма, против чието прилагане нашите Учители единодушно възразяват. Тъй като, какво е това Пранаяма? В буквален превод това означава „смърт (на жизненото) на диханието“.
Прана, както е казано, не е Джива, вечният кладенец на безсмъртен живот, също така тя по никакъв начин не е свързана с Пранава, както някои мислят, тъй като Пранава е синоним на АУМ в мистичен смисъл. Всичко това, което някога е било публично и ясно казано и преподавано за нея, може да се намери в „Най-фините сили на природата“.
Науката за Петте дихания – влажно, огнено, въздушно и т.н. – има двойно значение и две приложения. Тантриците приемат това буквално, като отнасящо се до регулирането на жизненото белодробно дишане, а древните раджа йоги разбирали това като отнасящо се до менталното или „волево“ дишане, което единствено води до най-високите сили на ясновидството, към функциониране на третото око, към придобиване на наистина окултните сили на раджа йога. Разликата между двете е огромна.
Първите, както е показано, ползват петте низши татви, последните започват с прилагането само на трите висши за ментално и волево развитие и ползват останалите едва след като са овладели тези три; следователно, от тантричните пет те ползват само една (Акаша татва). Както добре е казано в споменатия no-горе труд: „По същество татвите са модификации на Свара“. Свара е коренът на всеки звук, субстрат на музиката на сферите на питагорейците, тъй като Свара е това, което се намира зад Духа, в съвременното разбиране на тази дума, Дух вътре в Духа или както много подходящо е преведено – „поток на жизнената вълна“, еманация на Единния живот. Великото дихание, за което се говореше в нашия първи том, е ATMA, чиято етимология е „вечно движение“.
Докато дисциплинираният чела на нашата школа заради своето ментално развитие старателно следва процеса на развитие на Вселената, т.е. върви от общото към частното, хатха йогата преобръща условията и започва със седенето заради потискането на своето (жизнено) дишане. И ако, както учи индуската философия, в началото на космичната еволюция „Свара се преобразила във формата на Акаша“, а след това последователно във формите на Ваю (въздуха), Агни (огъня), Апас (водите) и Притхиви (плътната материя),1 то е ясно, че ние трябва да започнем с висшите свръхчувствителни татви. Раджа йогата не се спуска на плановете на субстанцията по-долу от Сукшма (фината материя), докато хатха йога развива своите сили и ги използва само на материален план.
Някои тантрици поместват трите Нади – Сушумна, Ида и Пингала, в продълговатия мозък, чиято централна линия те наричат Сушумна, а дясната и лявата части – Пингала и Ида, а също така в сърцето, чиито деления назовават по същия начин. Трансхималайската школа на древноиндийските раджа йоги, към която днешните йоги на Индия имат много малко отношение, помества Сушумна, главното местопребиваване на трите Нади, в централната тръбичка на гръбначния стълб, а Ида и Пингала от дясната и лявата Ј страна. Сушумна е Брахмаданда.
Това е този канал (на гръбначния стълб), за чиито функции физиологията не знае повече, отколкото за далака и шишарковидната жлеза. Ида и Пингала – това са просто диезите и бемолите на нотата Fa в човешката натура, този основен ключ на тоналността и средният ключ в гамата на седморната хармония на Принципите, която, когато правилно свирят с нея, събужда стражите от едната и другата страна – духовният Манас и физическият Кама – и подчинява низшия чрез висшия. Но този резултат трябва да бъде постигнат чрез прилагането на силата на волята, а не чрез научно или тренирано потискане на диханието.
Разгледайте напречния разрез на областта на гърба и вие ще откриете напречните разрези на три колонки, едната от които предава волевите заповеди, а втората, жизнения поток на Джива – не на Прана, която оживява тялото на човека по време на това, което наричат Самадхи, и подобните му състояния.
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
