КРИСТАЛИТЕ И ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Лемурийските кристали – Загадка или просто чист кварц

Доста се зашумя в последно време за така наречените „лемурийски кристали“.  Съответно  ежедневно получавам много въпроси относно тези кристали.

Защо „лемурийски“?

Лемурия е легендарна екзотерична хипотеза за потънали праконтиненти в Тихия и Индийския океан подобно на Атлантида, познат като континента Му (Пацифида). В случай, че  се направи разлика между тях, "Му" традиционно се ситуира в Тихия океан, а "Лемурия" - в Индийският океан.  Тоест не би следвало да асоциираме лемурийските кристали само и единствено с лемурийската раса, по скоро с древните атланти.

В същото време реших подробно да проверя относно Лемурия.  В началото попаднах на лумурейската област в Русия, но в един момент се оказа, че Русия всъщност е доста далеч от континента „Му“, който е разположен от бреговете на днешна Южна Америка чак до Хавайските острови. 

Почувствах, че има нещо  познато, което е свързано с Египет. Защото по голямата част от оцелелите при потъването на Атлантида се озовават именно в Египет, според древните артефакти.  След внимателно проучване се установи, че кварцовите кристали имат силна връзка със  сфинкса в днешна Гиза - Египет.

Именно в тази гробница има три зали в които са закодирани послание към планетата ни още от древните цивилизации.  Тези зали притежават огромни количества информация за условията на живот,смърт  и пътуването на душата. Всеки един портал е създаден по различен начин, за да предложи своята информация в определено време. Всяка от залите съдържа важни, съхранени информации за смяната на вековете и как ще се развиват цивилизациите – движението на промените, които предстоят.  

Как може да се съхранят тези информации?

Всеки един от нас е наясно, че кристалите играят основна роля в съвременния  информационен поток.  Когато се говори и пише за лемурийски кристали трябва да се има на предвид  всички кварцови кристали.  Изследвах въпросните  лемурийски кристали и се установи следното като свойства:

Метафизически:

-Основно Чакра: Всички;

-Астрология знак (а): Всички;

-Вибрация: Номер 3 и 7;

-Минерален клас АА: Силикати;

-Семейство: Кварц;

-Кристална решетка: тригонална;

-Химичен състав: (SiO2) Силициев диоксид;

-Твърдост по скалата на Мос: 7;

-Цвят: прозрачен, безцветен, бял, опушен, жълт, оранжев и лилав;

-Находища: Бразилия;

-Форма: Клъстери;

Абсолютно същите характеристики има и Планинският кристал, така че нека да не се търсят евтини спекулации.

Интересното бе, че специално за южно американските са елемент – Вода.  Тоест от самата форма вече можем да направим връзката > Бразилия(Латинска америка) > Тебет > Египет.

 

Континента "Му"

В някои от кристалите, една на милион,  присъства три подобни символа и една права черта. При замерването на въпросните кристали се оказа, че са силно радиационни – 5 пъти над нормата.  От една страна това означава, че 1 на 1 000 000 са кристали „посети“ от древни цивилизации.  При положение, че са налице не третирани от човешка ръка по горе описаните знаци.

Д-р  Фран Опенхаймер, лечител и духовен учител е направил подобни изследвания и установява, че всеки един кристал може да бъде настроен за добро или зло.  Тази теория е доказана от времето на Авицена и в наши дни.

Как въздействат кристалите?

Всички кристали се подчиняват на херметичните закони, втори и трети. Особено – „Каквото долу, такова и горе, каквото горе такова и долу“, на база този закон връзката с Вселената се засилва, тя създава "самонасочващ фар" за душата - неговото изготвяне сила в тялото. Светлината на Душата внимателно осветява определени  области на свиване или разширяване, изкривяване и неразбиране,  тези области са всъщност области на Осъзнаването.  Чрез енергийните лъчи (виж на снимката) се ръководи  еманацията на въпросните области, и те влизат  в баланс и правилното  протичане на като Кундалини или „Линията на Живота“ се възстановява.

Енергията Кундалини е духовна сила във всяко човешко същество, което лежи в основата на гръбначния стълб и е дълбоко свързана с нашата земя като въплъщение. Тя  лежи в латентно състояние, навита като змия. Когато  Кундалини се събуди, се издига през три преплетени канала, нагоре по гръбначния стълб и чрез чакрите се случва приобщаването на тялото, ума и сетивата с Универсът.

Основната дейност на кварцовите кристали под формата на лъчи.  Как ще кръстите кристалите е без значение, всички са феноменални, всичко описано е цел да се привлече общественото мнение било с рекламна цел или манипулации.

Тяхното послание е просто това: Планът  за нашата планета е заложен  от  началото на  всички цивилизации и е кодиран в тези великолепни кварцови кристали.

Нека се научим да уповаваме на себе си, доверието в Твореца и доверието в Божествения план. Нека да заменим всички мисли на страх и несигурност с нашата любов един към друг сега и за винаги!

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

ТИШИНАТА НА КРИСТАЛИТЕ – В НАЧАЛОТО БЕ МЪЛЧАНИЕТО -v-nachaloto-be-mylchanieto-tishinata-na-kristalite

Напоследък много хора говорят за минерали и смятат за синоним на тази дума „камък”. Не „скъпоценен камък”, а просто „камък”. А синоним на минерал би трябвало да бъде „енергия”. Така че, докосването до същностите неща в този свят е дадено на твърде малък брой хора. Може би така трябва да бъде. Понякога почитта и към думите, и към минералите се изразява с мълчание – то съдържа в себе си съзерцанието, удивлението, благодарността, че си зрящ – физически и духовно.

Когато този възторг прелее от душата, тогава на помощ идват думите – най-нужното нещо на света след мълчанието. Не е вярно, че в началото е било словото. В началото е било мълчанието, удивлението, осъзнаването на света. И ако трябва да търсим съвършенство, трябва да го търсим именно там – защото думите никога няма да бъдат достатъчни да изразят усещанията и порива на духа.

Процесите в минералите още са твърде непознати на науката – тя няма единно мнение дори за техния растеж. Затова никак не е случайно, че само в Германия научните институти, които изучават енергиите на минералите, са петдесет. А кварцовите кристали са машини на времето и един ден точно чрез тях ще разберем какво означава да „сме във времето и то да е в нас”. Не е случайно и това, че наскоро Ернст Мулдашев възкликна: „Ако искате да видите времето, погледнете в кварцов кристал!”

Старите гърци са държали в ръцете си планински кристал, докато са се молели, за да бъдат чути по-лесно от боговете. От днешна научна гледна точка това означава, че те са се досещали, че кристалите ретранслират магнитните трептения на звука, на думите, в торсионните полета. Тези полета, т.е. Бог, са навсякъде около нас, те обгръщат планетата. Глупаво е да се взираме нагоре, за да открием Бога, въпреки че и там го има.

Египтяните пък в своята „Книга на мъртвите” описват насочването на душата след смъртта на тялото с помощта на късче кварц. И те са били наясно, че енергията на душата бива пренесена или напред, или назад във времето. Или в по-съвършено общество от това, в което е живяла, или в по-изостанало. Първото в последвалата митология се отъждествява с Рая, второто – с Ада.

На една мозайка от Помпей, правена малко преди Везувий да го заличи от лицето на Земята, е изобразен череп, под него – колело с криле, а отгоре им – пергел. Това точно илюстрира египетската теза, че в зависимост от качеството на енергията, т.е. от това, дали една душа е повече или по-малко извисена, тя се отправя в една или друга посока. И при всички случаи на по-малко извисената душа, дори да я възприемем като кълбо енергия, й е по-трудно.

Писателят, изобщо човекът на духа, трябва много да се движи. Колкото и да е добро въображението ни, ние няма да можем да си представим вкус на сол, ако не сме близнали сол поне веднъж. Четенето не може да замести преживяното. Нито пък минералът в музея може да ти даде усещането на минерал, намерен от теб самия. Бедата е там, че преживяванията уморяват и затова човек бяга от тях. Той е така устроен, че бяга от всичко, което изисква усилия. Опитва се да опрости, да автоматизира мисленето си, да заспи с отворени очи. Защото сънят не изисква никакви усилия. Сред онези хора, които предпочитат да са будни, каквото и да им струва това, подбирам героите си.

Нека читателят види, че това не е толкова страшно. Не е толкова страшно да говориш истината, нито да се усмихваш, нито пък да прощаваш, не е толкова страшно да живееш истински, без да въртиш очи наляво и надясно за одобрение от някого. Така че, реалността на духа се определя от реалното въздействие върху сетивата. Дори мъдрецът, преди да се пренесе в незримото по време на медитация, трябва да има здрава почва под краката си, за да се отдели от нея.

Не може една дума или един минерал да направляват някого в живота, защото след като направиш първата стъпка, ти се приисква да вървиш още, и още, и още. Друг е въпросът, че в един миг кръгът се затваря и ти се връщаш там, откъдето си тръгнал – в детството си. Там, където липсват многото думи, липсва завист, злоба, диващина, липсва дори страст. Има само копнеж. И тогава минералът може да е само един – първият, докоснат не с ръката, а със сърцето. И думата може да е само една – „искам”.

В този момент от пътя човек среща светлата си същност и разбира, че през всичкото останало време напразно е безумствал, напразно се е борил с вятърните мелници. Разбира и че непрекъснато е бил подвеждан – от всички институции, без изключение – църква, училище, правителство и прочее. И от близките си, и от приятелите – най-често – несъзнателно.

И разбира, че не му остава друго, освен да се усмихне. И пак, и пак, и пак. И да си каже: „Какво нещо е животът!” А какво наистина е животът? Информация отвсякъде, пристигаща с едничката цел да те манипулира, да ти види сметката на всички нива. Но грешат онези, които смятат, че човек непрекъснато трябва да оцелява. Той трябва и да се радва, да играе. Птицата, когато е влюбена, пее. Животното, когато се нахрани, играе, радва се. Към тази игра трябва да вървим, а не към другата – да лъжем околните и себе си. Човекът, за разлика от другите живи същества, има душа, има разум, притежава дух, който го тегли, извисява го.

И щом Бог е решил да ни създаде хора в това измерение, а не нещо друго, глупаво е да пропиляваме този шанс в игра, чиито правила друг ни ги определя. Нямам предвид битийното, а играта на духа, творчеството във всичко – в мисли, движения, мечти. Това е, което ни подобава, това е едничкият път към щастието – да се радваме във всеки миг, в който усещаме Живота.

Част от интервюто с Иван Митев снето от Лияна ФЕРОЛИ – цялото интервю

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...