ОБИЧАМ ТЕ – ПАРАД НА ЕГОТО – obicham-te-parad-na-egoto

„Духовността“ не води до любов или как „добрите“ хора ежеминутно създават злото 

„Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега:

венчах се за земната Истина свята,

но тя увенча ме с рога“

Христо Смирненски

Трябва първо да ви кажа, че обикновено не използвам понятията „добро“ и „зло“. Ако ги използвам тук, то е за по-добра илюстрация. Иначе мога да кажа, че хората просто вредят на себе си, но толкова много са свикнали да го правят, че не могат да осъзнаят как и колко много вредят на себе си.

Преди много време проведох за няколко дена един експеримент. Винаги, когато срещах човек,  му казвах наум „обичам те“. Понеже хората поради ограничаващите си вярвания като им разказвам това са склонни да „чуват“, че това го казвам на глас, пак да повторя: казвам го наум.

Реакциите бяха странни и уж не такива на любов. Някои хора ме изглеждаха странно, други се отдръпваха настрани, а един господин даже се обърна след мен и се разкрещя нечленоразделно.

След това дойде разбирането. Петър Дънов казва, че когато ние обичаме някого, то вземаме от него, когато позволяваме да ни обичат, тогава даваме. Това е и разликата между обич и любов. Повечето хора обичат, за да вземат. И много умело използват оправданието на любовта, за да оправдават това, че искат да грабят с пълни шепи от живота и от другите хора.

Модното „изпращане на любов“ …си е точно мода, снобизъм и оправдание на лично потребните на егото ни изисквания. Когато изпращаме на някого любов и позитивизъм (о, ужас), то искаме любовта да премахне всички неща от света, които ни притесняват. Искаме да си осигурим един сигурен и спокоен свят за живеене.

Моля, не се заблуждавайте. Вие не искате да помогнете на страдащите и бедстващите. Който наистина иска да помогне, е там на място и превързва рани, раздава супа или просто дава ръка на хората. Ако човек наистина иска да помогне, ще обърне целия си живот само и само да иде там на място и да помогне.

Който „изпраща“ любов и позитивизъм, иска просто да осигури на самия себе си един по-изкуствен сят, който да го спаси от собствените му страхове и ограничения. Иска да си създаде, макар и изкуствено, едно убежище от самия себе си. Да избяга от живота, а така съответно избягва и реалната любов.

Медитации за спасяване на земята …каква  арогантността само... Ако Земята действа чрез замърсен въздух, наводнения, земетресения и катаклизми, това е, за да помогне на човека да осъзнае смисъла и грешките на съществуването си. Земята не се нуждае от спасяване. От спасяване се нуждае човекът, но той изпада в безумна горделивост да мисли, че е по-висш и че знае как да „помогне“ на Земята, уви.

О да, има някои, които пращат и светлина. Те не съзнават, че могат да пращат единствено светлината, която имат в себе си. Обикновено е тъмна. Не че в тъмната светлина има нещо лошо. Лошото е, че хората се мислят за добри, когато пращат лошотията си насам-натам.

Когато пращате обич, вземате. Няма какво да се заблуждавате, че давате…Обичате, за да вземате. Чисто егоистично действие. Не казвам, че здравословния егоизъм е нещо лошо. Лошото идва, когато човек се само заблуждава, че е добър.

И дори така да се натъпчете  със светлина…Не се знае доколко е тъмна или не.

Цялото зло в света се създава от „добрите“ хора, от тези, които се мислят за добри. Самата постановка някой да е добър (смята се за добричък миличкият или миличката) изключва това да е лош, т.е. човекът се заключва да не види грешките си. И сее повсеместно зло… уж в „името на доброто“.

Няма добри, нито лоши хора. Има хора, които живеят, а като живеят е нормално да правят и грешки. Не е лошо да направиш грешка. Трагедията, която е трагедия за самия човек, е да се само заблуждава, че грешка няма. В някои източни езици няма понятие за вина. Има понятие за нещо, което може да бъде направено по нов начин. Когато се мислиш за добър, пречиш на себе си да правиш нещата по нов начин. Развитието спира. Смъртта на духа идва много бързо.

Петър Дънов казва, че любовта е две неща: доброто, което хората ни правят, но също и лошото, което хората и светът ни правят. И че нищо не е по-облагородяващо от изпитанията и страданията.

Автор: Божидар Цендов (Зимников)

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ,,ЗЛОТО” И КАКВО - ,,ДОБРОТО”? kakvo-e-zlo-dobro-duhovnoto-3

Но какво всъщност е ,,злото” и какво - ,,доброто”? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? - Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като ,,добри”, а противоположните им – като ,,зли”.

Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро. Езотеричното учение отива още по-нататък и пояснява, че всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е ,,зло” и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител.

Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божесвено Намерение и План. В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава 

Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека.

Да се върши ,,зло” е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че ,,зло” е всяка проява на липса на любов, а ,,добро” – изразяването на любовта.

По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си, нито у другите.

Всичко това, разбира се, изисква много време. Както вече беше споменато, необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци.

Източник: „Основи на езотеричното учение”

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...