Хората, които са с материално съзнание, трептят с по-ниска честота

За плавен Преход и повече „спасени” души и както хората, така и планетата Земя да преминат в новото измерение без проблеми и катаклизми, човеците трябва да имат вибрация на кристала-разум 19 Hz. По последни данни вибрацията на Земята вече е 14,12 Hz, а полюсите ще се сменят при 18 Hz.

СПАСЕНИЕТО НА ДУШИТЕ ЗАВИСИ ОТ ВИБРАЦИИТЕ НА РАЗУМА-КРИСТАЛ

 "Хората, които са с материално съзнание, трептят с по-ниска честота" - Александър Кутовой

Явлението е циклично. Веднъж на 25 000 години земните полюси се сменят и всичко съществуващо на Земята поема по нова спирала на развитие.

Руското издание “Наша планета” публикува задълбочен анализ с цифри и факти. На 21 декември 2012 г., според изданието, вибрацията на Земята е била 13,67 Hz, а към 23 юни 2013 г. е 14,12 Hz. Промяната е необратима. Земята пулсира ритмично, танцувайки своя вибрационен танц в когиталността.   

Движението поражда звук, чиято честота прониква във всичко. Всяка частица, всяка клетка е в синхрон с честотата на Земята и се влияе от нея. Преходът е бавен, а квантовият скок ще стане факт, когато бъдат достигнати 18 Hz. Успешно ще преминат тези, които носят в себе си вярата. Авторите на материала за квантовия скок сравняват времето, в което е живял Исус Христос и сегашната действителност.

Кристалът на човешкия разум и неговата честота

Вибрационната честота на кристала на разума е изключително важна характеристика за нивото на развитие на съзнанието и всеки неин херц има огромно значение. Тя отразява честотата на многоизмерното проучване на постъпващите сигнали и определя истинността и точността на възприеманата интуитивно информация. вибрационната честота на кристала-разум е отражение на духовното ниво, достигнато от човека.

Преди две хилядолетия вибрацията на човека е била 7 Hz. Апостол Петър е достигнал до 16 Hz, Апостол Павел - до 17,5 Hz, Йоан Кръстител бил с вибрация 47 Hz, а самият Исус Христос -105 Hz.

До 1995 г. хората са имали средна честота на вибрацията 8 Hz, а на Земята - 7,8 Hz/известна като резонансна честота на Шуман/.

Според авторите на хипотезата за квантовия скок, началото на човешкото пробуждане е при 14 Hz, на същинското - 15,5 Hz, а преходът към висше съзнание - 18 Hz. През последните няколко години честотата се повишава много по-бързо, а в началото на века е била вече 9,2 Hz.

За да се приспособят хората успешно към новата реалност, е нужно повишаване на честотата на вибрация до 19 Hz. Ако не бъдат достигнати 15,5 Hz, вероятността да се премине успешно прехода е много малка.

Хората, които са с материално съзнание, трептят с по-ниска честота. През януари 2012 г. те са били 78% от населението на Земята. През юли 2012 г. намаляват до 70 %, а през август - 69 %. През прехода (2013 - 2015 г.), те ще са не повече от 10 %, а до 2018 г.- около 3 %.

Реалното спасение на хората от заплахата да изчезнат от физическия план на Земята е само едно - Преобразяване от човекоподобно /материално/ състояние в състояние на Човеко-Творец.

Източник: ©planeta.moy.su

Превод: М. Петкова – www.psihobg.com

 

------------------------------- © 2015, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! споделяне в социални мрежи Krasimir Kurtev

Прочетете Цялата Статия...

УСЕЩАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНИЯТА – РАДИЕСТЕЗИЯ

Названието “Радиестезия” (Radiesthesie) е дадено от основоположника на физикалната радиестезия френския учен радиофизик професор Луи Тюрен (живял в края на 19-ти и средата на 20-ти век). “Радиестезия” е узаконен международен термин, състоящ се от две думи: radius (латинска) – вълни, излъчване; и esthesie (гръцка) – чувствам, усещам. Т.е. радиестезията е “усещане на вълните, на излъчванията”.

Наименованията, с които е известна по света са различни : радиестезия, pendule,radiesthesie, radiesthzie, биолокация, лозоходство. Хората, владеещи този метод на изследване се наричат: радиестезисти, биолокатори, пендюлисти или просто оператори.

Живеем в океан от излъчвания (вибрации) и вълни. Всичко, което ни заобикаля, живи и неживи обекти / субекти, е материя и обменя т.е. приема и излъчва вълни. В случая се касае за един от законите на физиката за “вълново-корпускулярния” характер на материята.

Основните свойства на тези излъчвания са: те пренасят само информация без енергия и биват дясновъртящи (+) и лявовъртящи ( - ); разпространяват се със скорост по-голяма от тази на светлината (V=10.c ; c - скорост на светлината);честотите заемат диапазона от 10 на 20-та степен до 10 на 40-та степен Hz.; притежават висока проникваща способност, без да затихват; притежават “памет” ”(т.е. Създават “свидетел” /”фантом” за източника на излъчване в пространството); те възникват не само при въртене (спин – ефект), но могат да се породят също и от геометрични и топологични форми (“ефектът на формата”).

Радиестезичният ефект, в светлината на съвременните научни представи,се основава върху връзката на съзнанието на човека с подсъзнанието му (центъра на симпатичната нервна система/Симпатика) чрез хромозомния апарат с помощта на речта (това съответства на фундаментално положение в лингвистичната генетика).

С радиестезичният метод може да се работи на три нива: енергийно, енерго-информационно и информационно.

      - на енергийно ниво има непосредствено регистриране на излъчване от изследваните обекти (човек, животно, растения, минерали и др.)

      - на енерго-информационно ниво има сваляне на информацията, записана в подсъзнанието (на известни вече събития, т.е. такива, които вече са се случили) от система за“памет”, стартирана от Съзнанието с помощта на мисъл или дума чрез хромозомния апарат.Това ниво се използва също при работа по фантом/свидетел от изследвания обект/субект ( ДНК -кичур коса, нокът, капка кръв, снимка, рисунка с изображение, схеми, карти и др.)

     - на информационно ниво е налице връзка с информационното поле на Вселената/Всемирна информационна банка (Акаша)

Съществуват два големи дяла: “Ментална” и “Физикална” радиестезия. Представителите на менталната школа използват съставения от тях “ясен мисловен образ” на изследвания обект/субект и с помощта на багети и махала получават необходимата им информация.

Професор Тюрен създава практическа научна теория наречена “Физикална радиестезия” /ФР, която заема заслужено място в научната сфера, като “наука за вълните и тяхното вълново – резонансно откриване”

Физикалната радиестезия /ФР работи с измервателни уреди (линеали, вълномери, таблици, схеми, махала, багети, махала-багети и др.) и точни “свидетели”/”фантоми” на нещата, които са обект на изследване.

 Приложението на ФР е толкова разностранно, че още през 30-те години на 20-ти век мнозина я наричат “Наука на науките”. Тя получава широко разпространение в страни като Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Русия, Полша, Белгия, Холандия, България и др.

Ето и някои от приложенията на ФР в ежедневния живот:

    На информационно ниво :

      - издирване на подземни води – питейни,промишлени,термални,минерални.

      - откриване на подземни изкопаеми: руди, минерали,нефт,газ,въглища и др.

      - в археологията – намиране на културни слоеве (зидарии,керамика,кости и др.)

      - в криминалистиката – откриване на изчезнали хора,животни(живи/умрели), превозни средства, битова техника, скъпоценности и др.

      - прогноза за хода на събития и случки на изследвания обект.

     На енергийно ниво:

      - проверка за качеството на различните видове лечебни средства, хранителни продукти и добавки.

   - откриване на влияние от вредни вълни (отрицателни торсионни излъчвания / с ляво въртене/ върху живите организми (хора, животни, растения), както и предлагане на неутрализация и защита срещу тяхното въздействие.

   - спектрален качествен и количествен анализ на проби от сплави и съединения.

      На енерго-информационно ниво:

     - проверка за възможности, таланти и екстрасензорни качества в отделния индивид.

  - проверка за съвместимост между партньори в бизнеса и бъдещи брачни партньори.

  - проверка за съответствието на вибрациите между два обекта въз основа на сравнение на торсионните им излъчвания по свидетел/фантом на същите.

    - определяне на нивото на моментното енергийно състояние на човешкия организъм, причините за нарушенията, както и определяне на индивидуалните средства за енергийна корекция и възстановяване на същия. Проверката може да бъде извършена по личен свидетел/фантом от изследвания обект (кичур коса, снимка) без да е необходимо неговото присъствие.

Източник    

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

РЕЗОНАНС НА ШУМАН – СЪБУДИ МИСЛИТЕ СИ

Какво се случва в нашият мозък?

Науката отдавна се опитва да обясни благодарение на каква енергия екстрасенсите чрез силата на мисълта движат предмети и лекуват. Атомният физик Роберт Бек измерил вълните на главния мозък на екстрасенси по време на сеанси и установил, че те съвпадат с вълните на Шуман.

В средата на ХХ век професор от Мюнхенския университет установил, че Земята и нейната йоносфера образуват гигантски резонатор, където се разпространяват вълни със свръхниска честота. Образуването на стоящи вълни в такъв резонатор било наречено „резонанс на Шуман”.

В такива моменти вълните на лявото и дясно полукълбо на мозъка са равни по честота и противоположни по амплитуда. Това води до образуване на стоящи вълни, в които един вид енергия се преобразува в друг. Те взаимодействат с вълните на Шуман, получава се резонанс и така екстрасенсите получават достъп до колосалната природна енергия, с чиято помощ оказват съответното въздействие. Всеки човек може да получи достъп до нея – стига двете му мозъчни полукълба да работят синхронно.

По принцип нашите думи и мисли се материализират при резонанса между стоящите вълни на главния мозък и тези на окръжаващото ни пространство. Именно този резонанс води до превръщане на енергията на думите и мислите ни в конкретни събития.

Така човек може:

- да получи информация за бъдещето;

- да поправя възможни негативни последствия от събития, които още не са настъпили, но могат да настъпят, и т.н.

Това, че мисълта и думите са материални, неведнъж е потвърждавано експериментално. Опитите на японския учен Масару Емото, например, доказаха, че под действието на нашите мисли водата изменя структурата си и има „памет”. В основата на мирозданието лежи единна вибрационна честота, способна да пренася нашите емоции на окръжаващите предмети, в това число и на водата. Явно думата не е просто звуково изражение на определен предмет на мисълта, а количество енергия, благодарение на която се наблюдава въздействие.

Методът за въздействие

Всичко започнало през 2000 г. с една поръчка за създаване на аудио-файлове, спомагащи за отварянето на чакрите. Известно е, че на главния мозък на човека са присъщи няколко вида активност, съответстващи на биологическото и психологическо състояние на организма.

Делта ритъм – високоамплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, честота 1-4 Хц. Проявява се при дълбок сън.

Тета-ритъм – вълни с честота 4-7 Хц с амплитуда 70-150 мкВ. Възниква при бавен сън.

Алфа-ритъм – съответства на честоти от 8 до 13 Хц, средна амплитуда 30-70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи.

Бета-ритъм – диапазон от 14 до 30 Хц с амплитуда 5-30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване.

Гама-ритъм – диапазон от 30 до 50 Хц. Амплитуда на вълните – под 10 мкВ . Този ритъм се наблюдава при максимална съсредоточеност, тревога, изблик на гняв.

Ясно е, че с намаляването на честотата на вълните на главния мозък се увеличава техният електрически потенциал с 10 мкВ в Гама-ритъма, до 500 мкВ и повече – в Делта-ритъма.

Файлът за медитация трябва да е с честота от 4 до 7 ХГц, съответстваща на бавен сън, защото за постигане на медитативно състояние е нужно пълно отпускане на мускулите и отстраняване на емоциите.

Но нашият слухов апарат възприема акустичните колебания, чиято долна граница е 16 Хц. Честотите под това ниво не се възприемат от ухото. Как чрез звуков файл може да се активизира мозъка така, че в резонанс с възприемания звук да работи на честота, минимум два пъти по-ниска от прага на чуваемостта?

Радиотехниката отдавна е решила тази задача. С микрофон могат да се запишат звуци, възприемани от ухото – посредством мембрана, която извършва колебливи  движения в такт със звуковите колебания. А възможно ли да се запишат на магнитофон колебанията на въздуха, които човешкото ухо не възприема? Да, но с помощта на някои технически хитрости.

Записаният нискочестотен сигнал трябва да се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-висока от обичайната. Свивайки сигнала във времето, ние увеличаваме неговата честота. Така той се оказва в диапазона на възприеманите от ухото честоти.

Как звучи слънчевото време или наближаващият дъжд?

В обичайно състояние нашето ухо не възприема колебанията на атмосферното налягане, които стават много бавно. Приборът, който въз основа на измененията на атмосферното налягане „чува” времето, е барометърът. За целта се използва мембрана, реагираща на изменението на въздуха. За да се „чуе” предстоящото време, трябва в края на тръбата на течностен барометър, която трябва да бъде запоена, да се монтира чувствителен микрофон. В запоения край на тръбата измененията на атмосферното налягане ще предизвикват колебания в мембраната на микрофона. Ако няколко часов запис се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-голяма от обичайната, колебанията на атмосферното налягане стават чуваеми звуци, които е трудно да се нарекат хармонични.

Натрупана е цяла серия „свити” звуци под формата на цифрови файлове, съответстващи на различните състояния на времето. В такъв „свит” вид те могат да се възпроизвеждат. Но ако ги върнем в изходно състояние, не можем да ги възпроизвеждаме, доколкото на съвременната динамика не са по силите колебания под 10Хц. За възпроизвеждане на свръхниските честоти е нужно сигналът първо да се свие, след това по неговия контур пространството да се запълни със сигнали с висока честота и после да бъде върнат в изходно състояние.

В радиотехниката този сигнал за предаване на големи разстояния се „напълва” с високочестотни колебания с фиксирана честота, а в случая са използвани хармонични колебания върху основата на „розовия шум”. Той се характеризира с това, че неговата спектрална плътност намалява с намаляване на честотата.

Такъв звуков сигнал е хармонична последователност от приятни за слуха звуци. Установено било, че модулираният звук оказва влияние върху окръжаващата природа и че при определени условия е възможно да се получи резонанс между изкуствено генерируеми звукови колебания и вълните на Шуман с удивителни резултати.

След като чуели модулирания файл, до 90% от хората без специални способности безпогрешно определяли на какви промени във времето съответства той. При това интуицията им рязко се повишавала – тя се активизира при честоти под 8Хц – при дълбок сън. Докато сте будни, тя е изключена.

И така, с помощта на аудио-файлове с модулирани сигнали от 0,01 до 8 Хц е възможно интуицията да се включи и докато сте будни.

Източник: „Вълните на Шуман иликак се материализират нашите желания“

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

ВРЕМЕТО - ДВИЖЕЩА СЕ КАРТИНА НА ВЕЧНОСТТА - vremeto-dvijeshta-kartina

“Времето е движеща се картина на вечността.”

Платон

Склонни сме да вярваме, че съдбата не е фиксирана и че цялото минаващо време избледнява в забвение, но може ли изминаването на времето да бъде просто илюзия? Известен британски физик твърди, че в специално измерение времето просто не съществува.

„Ако се опитате да вземете времето в ръка, то винаги ще се изплъзва през пръстите ви", казва Джулиън Барбър, британски физик и автор на „Краят на времето: Следващата революция във физиката", в интервю за асоциацията за наука и технология „Edge Foundation".

Барбър вярва, че хората не могат да уловят времето, защото то не съществува. Въпреки че това не е нова теория, тя никога не е имала популярността на Айнщайновата теория на относителността или Теорията на струните (наричана по-рядко и струнна теория) - модел от теоретичната физика, който се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици.

Концепцията за неограничеността на времето във Вселената е не просто неустоимо привлекателна за шепа учени. Такъв модел може да проправи пътя към обяснението на много от парадоксите пред модерната физика в обяснението й на Вселената.

Склонни сме да мислим и да възприемаме времето като линейно в природата, като ходът му неизбежно тече от минало към бъдеще. Това е не само лично възприятие на всички хора, но е и контекстът, в който класическата механика анализира всички математически функции в рамките на Вселената. Без подобна концепция идеите като принципът на причинно-следствената връзка и неспособността ни да присъстваме на две събития едновременно ще започнат да бъдат разглеждани от съвсем различно ниво.

Идеята за несвързаността на времето, предложена от Барбър, се опитва да обясни в теоретичен контекст една Вселена, съставена от много точки, които той нарича „сега". Но подобни „сега" не биха могли да бъдат разбирани като краткотрайни моменти, които идват от миналото и ще престанат да съществуват в бъдещето. „Сега" ще бъде само едно сред милионите „сега", съществуващи във вечната универсална мозайка на специално измерение, което е невъзможно да бъде доловено; всяко едно се отнася към другите по фин начин, но никое не е по-отличително от съседното му. Всички те съществуват по едно и също време.

С подобна комбинация от простота и сложност, идеята на Барбър обещава голямо облекчение за всеки, който е готов да приеме липсата на време преди Големия взрив.

Барбър смята, че концепцията за време може да е подобна на тази на целите числа. Всички числа съществуват едновременно и би било неправилно да се мисли, че числото 1 съществува преди числото 20.

Тук може би е неизбежно читателят да попита: „Да не би в момента да се опитвате да ме убедите, че движението, което правя с ръката си, не съществува? Ако безкрайни части „сега" не са свързани помежду си, как си спомням идеите, представени по-горе в тази статия? Как помня какво съм обядвал? Защо се събуждам и ходя на работа, ако работата принадлежи на някое „аз", което няма нищо общо с мен? Ако бъдещето е вече тук, защо да полагаме усилия?"

Подобни дилеми са възниквали от илюзорното възприятие, че времето е мимолетно като водата в реката. Можем да разглеждаме вечната вселена като дълъг сладкиш. Ако отрежем парче, получаваме това, което наричаме „сега".

Ако предположим, че шоколадът в центъра сме ние, бихме вярвали, че нашият отрязък е единственият съществуващ във вселената и че миналите и бъдещи отрязъци съществуват само като понятия. Тази идея би звучала абсурдно на някой, който наблюдава сладкиша отвън, някой който знае, че всички отрязъци съществуват едновременно.

Вземайки този пример, можете да кажете, че „аз" не съм същият човек, който започна да пише това изречение. Аз съм уникален, може би с видима връзка с всеки от субектите, които са написали думите по-горе в този абзац. Все пак, дори тези безбройни „сега", независими едно от друго, не биха били разпилени. Те все пак съставляват структура. Те са едно цяло, цял сладкиш без трохи.

Това е теорията на Барбър: в пространството на космоса нашето бъдеще вече е разгърнато и всяка секунда от нашето минало е също и настояще; не като спомен, а като живо настояще. Най-болезнено за хората, както споменават и източните философии, би било да се опита да се пробие установения шаблон.

Повечето от нас са дълбоко убедени, че на несъзнателно ниво голям космически часовник тиктака всяка секунда в това огромно пространство, наречено вселена. В началото на миналия век Алберт Айнщайн вече демонстрира, че времевата действителност е по отношение на всеки обект във Вселената и че времето е нещо неделимо от пространството. Дори специалистите, които синхронизират времето по света, са наясно, че светът се управлява от произволно определено времетраене, тъй като часовниците изобщо не са способни да измерват времето.

Както изглежда, единствената алтернатива е да се потопим във „времевата илюзия" на тази вечност, знаейки, че там има пространство, където миналото ни все още съществува и това, което правим, не се променя. Или както самият Айнщайн би казал: „Хора като нас, които вярват във физиката, знаят, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само една упорита и натрапчива илюзия."

Из интернет мрежата

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...