Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

вторник, 3 юни 2014 г.

КАРМИЧНА ОБРЕМЕНЕНОСТ – karmichna-obremenenost



Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница. Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот. Ако това е ваш праотец, то това наказание – болката попада върху вас самите и вие страдате, изживявате лоши неща въпреки, че нямате вина. Но пък от друга страна, вие също трупате грешки в живота си и това допълнително утежнява – обременява вашата карма.

Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло.

След като дори в обикновения живот определени травматизиращи изживявания лесно могат да породят меланхолични черти в настроението, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.

Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним:

Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание - защото тук изобщо няма нужда от мозък - биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.

Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си. Това чувство ще ви преследва навсякъде.

Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Също така ще се прехвърлят и на наследниците.

Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.

Нека да предположим, че в една от своите инкарнации даден човек показва особена склонност към лъжата. Тази склонност идва от подсъзнанието и блика от най-дълбоките и тъмни пластове на душата. Защото ако човек би се подчинил само на своите висши морални императиви, той изобщо нямаше да лъже; към лъжата го тласкат само онези афекти и чувства, които идват от подсъзнанието. А там вече има нещо животинско! Тогава?! Тогава ще бъдете лъгани в продължение и на тази ви инкарнация, както и наследниците.

Ако даден човек е бил лъжец, след смъртта неговите действия, произтекли навремето от склонността му да лъже, отново ще породят бурни афекти и неумолимата тенденция да работи срещу самия себе си. И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб организъм, а (както ни показва антропософската Наука за Духа) и един неправилно, дефектно изграден организъм с несъмнено увредени вътрешни органи, макар и в техните най-фини структури. Всичко това води началото си от предишната склонност към лъжа!

Но откъде идва самата склонност да се лъже? Защото в самата нея вече има нещо, което е нередно.
Тук ние трябва да се върнем още по-назад. Антропософската Наука за Духа показва:

в рамките на дадена инкарнация, един безсмислен и празен живот, не познаващ нито преданост, нито обич, има тази особеност, че през следващата инкарнация той се проявява в склонността да се лъже; а склонността да се лъже метаморфозира по време на по-следващата инкарнация в неправилно изградени вътрешни органи!

Ето как можем да проследим кармичните последици в три последователни инкарнации:

повърхностен душевен живот в първата инкарнация, склонност към лъжа във втората инкарнация и физическа предразполага към заболяване в третата инкарнация.

("Откровения на Кармата", Р.Щайнер)


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне