1. Възникване на човешката ръка.
Защо човек има две ръце и 5 пръста на всяка една ръка? Нали двете ръце, това са проекции? Две проекции, които излизат от центъра на човека, т.е. от някой органически живот. Ръцете са съзнателна проекция на душата. Тогава, ако са проекции, кои са причините за тия проекции?
Какво представляваха по-напред ръцете у животните?
Ръцете в туй състояние са задните крака на животните. Защото ръката на човека се свива по същия начин, както се свиват задните крака у животните. Е, сега да допуснем, че човешкото съзнание представлява един кръг или една топка, една сфера.
От тази сфера се проектира една права линия навън, на известна дължина. Нали трябва да определим причините, които заставят тази права линия да се проектира от съзнанието навън. Съвременните астролози свързват това нещо с влиянието на известни сили. Значи, за да се проектира ръката, много влияния са работили, много сили са работили, за да я образуват. За пример ония влияния, ония сили, които са действали, са имали различни направления. Първо, вземете ръката от врата, от рамото, тя има едно направление – хоризонтална посока. Туй направление с направлението на главата образува един прав ъгъл. При същото направление, като се тегли от рамото надолу права линия, тя образува друг прав ъгъл. При разтваряне ръката при лакътя се образува един тъп ъгъл. Тия кости не са образувани при едно и също влияние.
Като свиете ръката на юмрук и поставите палеца отгоре, то е физическият свят. Като допрете всичките пръсти заедно с върховете, то е духовния свят. Като допрете само показалеца и палеца, то е Божественият свят. Другите три пръста те учат, Бог посажда. Човешкото и Божественото трябва да се посадят. Трябва да дойде изкуството [показва безименния пръст], правдата [средния пръст] и религията [първия пръст].
2.Характеристика на пръстите.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът – пръстът на едно от великите божества на миналото – Юпитер, са работили хиляди мощни духове. Сега, астролозите свързват показалеца със света на благородството. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: „Как смееш да ме пипаш? Знае ли, кой съм аз?“
За да се създаде средният пръст – пръстът на човешката съвест, на вечната справедливост, на философията, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст свързват с влиянието на Сатурн. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри.
Щом сатурновият пръст е наклонен към слънчевия пръст, значи има нужда от него, той го подкрепя. Не е хубаво да се изкривяват пръстите. Симпатия има той, обикнали се. Много сприхав е сатурновият пръст, понеже навсякъде търси само погрешките на хората. Не че желае да търси погрешките, но е съдия, дето влезе вижда. Той е като учител по български език. Като му дадеш нещо написано, изведнъж казва: „Така не се пише. Не се туря Ь, Ъ.” После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на глаголите не е правилно, настояще време, че минало неопределено време. После ще намери, че буквите не са написани добре, казва: „Така не се пишат буквите. Какво си написал една буква по-голяма, така не се пише.“
За да се създаде безименният пръст – пръстът на Слънцето, отдето се ползва от живота, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. Ако отрежете безименния пръст на човека, той изпада в голяма меланхолия и голямо отчаяние. Когато енергиите на този пръст не текат правилно, човек лесно се обезнадеждва.
За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Него свързват с влиянието на Меркурий, откъдето черпи своите сили и възможности Той е наречен секретар на боговете и е израз на интелигентност и на практичност. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
Палецът свързват с Божествения свят, на основата си е свързан с Венера, с богинята на любовта в гръцката митология, затова той е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец, волята има за основа. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Ако искаш да намериш Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще получиш отговор на въпроса, който те интересува.
Вътре в ръката има и други влияния – тези на Марс и на Месечината. Ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния – Марс за пример, да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения, и те могат да се регулират.
Всички тия влияния са действали за проекцията на ръката. И сега, ако вие се върнете с милиони години назад, ще разберете, че тия влияния не са механически. Значи колко милиони същества са работил, за да образуват човешката ръка! Или от еволюционно гледище, казват: Колко от нашите прародители по закона на еволюцията са правили известни подобрения, докато тази ръка достигне до сегашното си състояние!
Ти някой път гледаш ръката и не я харесваш. Защо? Ти не можеш да имаш хубави пръсти, ако нямаш хубави и благородни чувства. Ти не можеш да имаш хубав среден пръст, ако не си справедлив. Ти не можеш да имаш хубав безимен пръст, ако в тебе чувството на красиво и хубаво не е развито. Пръстът ще бъде такъв. Не може и малкият пръст да бъде красив, ако ти в материалните си работи не знаеш как да имаш такт с хората. Като постъпваш справедливо, това се хроникира на тялото.
И най-после, ако ти нямаш Божественото, хубавото в тебе, ти не можеш да имаш един палец, не можеш да имаш воля. Силната воля се кали, когато съзнава, че Онзи, Който създал света, Онзи, Който създал тялото, живота, който имаш, почва да се сформира палецът. По палеца ще знаеш какъв е човек, има ли религия, оценява ли с ума всичките богатства, които има, както са.
3. Значение на междините между пръстите.
Вие си показвате ръката. Тогава какво означава човешката ръка? Пръстите са предаватели, пет предаватели имате. А ъглите между пръстите, това са четири станции, чрез които възприемате. Това са станции, с които възприемате. Какво възприема човек от първата станция? Първата станция между палеца и показалеца има специфично значение. Между безимения и малкия пръст какво възприемате? Това са вашите търговски работи. В следната станция е изкуството, поезията, науката. Във втората станция е всичката наука в света. В третата станция са обществените работи, предвидливостта, отношенията между хората. В четвъртата станция възприемаме Божествените работи.
Какви трябва да бъдат отношенията между Любовта, Мъдростта и Истината? Следователно, аз като гледам някого в ръката, веднага виждам с коя станция възприема. Някои хора вървят с разперен малък пръст на ръката, то е базиргянин [остар. от пер.-тур. – търговец, търгаш, занаятчия]. Като свири казва: „Колко пари ще капнат?” Защо единият си пръст държи отворен? Защото пари иска. Аз издавам една тайна, не трябва да ви говоря. Това са тайни, които не трябва да се изнасят. Тук вече се интересуват какво ще пишат заради него. Материална работа. Ще бъде ли някъде; ще пишат ли вестниците заради него.
Междината между показалеца и средния, като даде концерт не се интересува колко пари ще му дадат, но се интересува вестниците какво ще пишат. Ако са писали нещо хубаво, държи отворено. Ако нищо хубаво не са писали, държи затворено. А ако са писали, върви и отворено държи тази междина. А някой държи отворено между показалеца и палеца.
4. Дължина на пръстите.
Като говорим за ръката, ние разглеждаме нормалната, здравата, а не анормалната, болна, патологическа ръка. Като изучавате всеки пръст поотделно, както и в зависимост от цялата ръка, виждате, че съществуват известни математически отношения, които показват, дали тя е нормална. Ако ръката е нормална, човек е до известна степен правилно развит.
От големината на пръстите съдим за силите, които действат в тях. Човешкият палец е дебел, показва голяма упоритост, на десет бивола е равен той. Ако ти развиваш личните чувства, ако почнеш да се налагаш, да се развиваш като индивид, първият пръст почва да расте, да се развива. И тогава тия кости горе съобразно големия пръст претърпяват едно видоизменение.
Ако ти почнеш да развиваш в себе си съвестта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте средният пръст. Ако ти развиваш науката, своите знания, започваш да развиваш своя интелект, разсъждаваш за причините и последствията, тази сила от мозъка се изразява в четвъртия пръст и той добива оная специална форма.
При изучаване на ръката, трябва да знаете нормалната големина на ръката, на пръстите и оттам да съдите за аномалиите, които се явяват в различни ръце. За пример, ако показалецът на дадена ръка е 9 см, безименният трябва да бъде 10 см, а средният – 11.5 см. Ако безименният пръст е по-дълъг от средния, т.е. сатурновия, с такъв човек не връзвай приятелство, нито за учител го вземай, нито съдружник го прави. – Защо? – Защото намисли ли да прави нещо, никой не може да му въздейства да не го прави. Той е голямо божество. Никой не може да му повлияе в нещо.
Изобщо, дългите пръсти показват, че тия хора се спират върху подробностите. На тях са дадени повече енергии, отколкото те могат да използват. Ако показалецът е по-дълъг от другите пръсти, такъв човек има силно развити лични чувства. Няма нищо лошо в това, но едновременно трябва да са развити и моралните чувства. Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен.
Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита.
Даже ако третият пръст е равен с показалеца, такъв човек не може да бъде музикант. Обикновен музикант може да бъде, но гениален музикант или поет не може да бъде. Безименният пръст у поета и музиканта трябва да бъде по-дълъг от показалеца. Фактът е такъв. Сега дали във вашите пръсти е така, то е друг въпрос, но у истинския поет, който е по душа поет, така трябва да бъде. Вие сега няма да се спирате. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив.
В едно отношение показва музикалност, а по някой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете.
Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е перспективно [Учителят показва ръката си]. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени.
Аз ще ви моля едно нещо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципно въпроса за пръстите, внимавайте, това няма нищо общо с вашия личен живот. Вие се абстрахирайте от вашите пръсти, от сегашния ви живот, понеже, ако вие свързвате вашите пръсти със сегашното състояние, вие ставате смешни.
5. Връзка на пръстите с нотите.
На каква музикална форма е създадена ръката? – Терца. Китката, лакетната част и раменната. Пръстите и те са създадени по терца. От мисълта до чувствата на човека това е секунда. От мислите до човешките постъпки е терца, а от реализирането на нещата, това е кварта. Да ви приложа музиката. Пръстите на ръката това е петолинието. Ръката е петолиние, на което са написани нотите.
Петолинието не е нещо произволно. Онези, гениалните музиканти са го взели от ръката. Сега това на вас не ви дошло на ум. Петолинието – това са петте пръсти на ръката. Под петолинието, под малкия пръст, е „ре”. На първата линия, на малкия пръст е „ми”, на безимения – „сол”, на средния – „си”, на четвъртия – „ре” горно. Показалецът показва движение. Я вземете „ре” на четвъртия пръст. Показалецът иска да направи всичките хора да се движат, трябва да направят това музикално. Тогава аз, ако съм един певец, искам да науча „ми”-то правилно да го пея, ще хвана малкия пръст. Той ще ме научи правилно да пея „ми”.
Правилно да пея „сол” ще ме научи безимения пръст. Средният ще ме научи правилно да пея „си”. То е Божественото в света, то е Божествената правда и човешката правда. [Безименният] „Сол” има винаги връзка, то е красотата на нещата, то е узрелият плод, който носи красотата, нещо изработено в себе си. Като се изучава хиромантически, когато този пръст е дълъг и добре устроен, всички са музикални, обичат природата, красотата, естествените науки. Които не са музикални, този пръст не е развит. Като се развие добре безименния пръст, наричам го „слънчев пръст”, другите го наричат безимен.
Ако вземеш тона „до“ на цигулка в първа позиция, във втора и т. н., те имат съвсем различни значения, понеже зависят и от особените влияния на пръстите. Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти. Ако един тон се вземе на цигулка с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст – друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили.
Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа.
6. Болка и деформация на пръстите.
Ако ви заболи първият пръст, какво трябва да правите? Тази болка психологически произтича от задната част на главата, горе към темето. Заболи ви вторият пръст, причината е големият страх, който има у човека или на неговото съзнание. Съзнанието произтича от съвестта. От три точки може да те заболи средния пръст. Не употребяваш съзнанието, съвестта както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва. Или трябва да те заболи безименният пръст. Той е пръст на изкуството. Този пръст когато заболява, ти не си употребявал слънчевата енергия, зависи от предната част на главата, на челото.
Ако не мислиш, ще се яви болка в средния пръст. Ако започнеш да мислиш, иде повече кръв, веднага тази болка ще изчезне. Ако ти не обичаш красивото в света, ако не си избираш думите, то е красотата, ще знаеш изящно как да говориш, да не употребяваш груби думи, направил си престъпление с този пръст. Причината е в цялата умствена област. След туй ще се яви една болка като една глоба, едно малко неразположение. Трябва да се научиш да мислиш правилно. Може да излезе цирка [цирей] на третия пръст. Някой път може да се яви една болка на кутрето. Вие не знаете болката откъде иде. Малкият пръст ще ви заболи, понеже в реалния живот вие не разпределяте нещата правилно.
Като дигне показалеца си нагоре, човек показва своята личност, своето достойнство. Той казва: „Аз съм човек, имам гордост, имам достойнство. Аз съм човек, който мисля.“ Когато дигне втория си пръст, човек иска да каже, че в него има чувство на справедливост, той прави разлика между добро и зло. Като дигне безименния си пръст, с това човек показва, че има чувство към красивото и великото в живота, има вкус, може добре да се облича. Малкият пръст пък показва, че човек има отношения с хората, знае как да се обхожда с тях.
Ако няма малкия си пръст, човек не би знаел, как да се обхожда нито със себе си, нито със своя ближен. Всеки човек, който не се отнася добре със своя ум, със своето сърце, със своето тяло, неговият малък пръст започва да се деформира. Ако човек не се учи добре, не мисли правилно, не знае как да се облича и да цени красивото и хубавото в света, безименният му пръст започва да се деформира. Ако човек не постъпва справедливо, деформира се средният му пръст. И най-после, ако човек не оценява своето достойнство, това, което Бог му е дал, деформира се показалецът му.
А онези, които не любят Бога, деформира се палецът им. Тъй щото, като дигне човек ръката си нагоре, трябва да знае, какво да прави. Ще започнеш от палеца си – с любовта, която ще приложиш в своя личен живот. После ще я приложиш в справедливостта, в науката, в своите материални работи, в къщата си, във всичко, което вършиш.
Източник: „Пръсти на ръката ипланетните им съответствия“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
