Глътка дванадесета – Гневните мравки…
В едно прекрасно утро ние се събуждаме щастливи, изпълнени с енергия и ентусиазъм. Детето ни, например е в болницата и с всеки изминал ден състоянието му се подобрявало. И точно днес ще го изпишат, какво по-радостно от това, че отиваме да приберем рожбата си вече напълно здрава. Тръгваме окрилени към спирката, качваме се в трамвая и не щеш ли някой неволно ни настъпва зверски. Възмутени започваме да изсипваме порой ругатни по негов адрес, забравили, че днес е прекрасният ни ден. Гневът изригва, лицето ни се променя, ставаме сиви и мрачни. Мислите ни стремглаво отлитат към настъпяният ни мазол. “Ужас, как може да има такива “простаци“ и те да са живи, за да се тътрят из градския транспорт, нанасяйки ни травми” – възклицаваме бясно. Като черни мравки започват да се бунтуват гневно всички наши клетки, искаме възмездие – мъст .
Умопомрачени влизаме в болницата и докторът ни заявява, че са се получели усложнения и днес няма да ни изпишат детето. Посърнали сядаме на бялата пейка с букет от клюмнали вече рози и се тюхкаме, че не ни върви…
Защо? А можеше да бъде друго, можеше вместо да мислим гневно за едно настъпване, да продължим приказката си за прекрасният ден, да се усмихнем на човека, който неволно ни е сторил нараняването и да забравим, но уви.
Представете си, че живеем, без да съдим другите. Лесно да прощаваме и да сме се освободили от предишната си критичност. Не изпитваме необходимост да бъдем прави, нито да изкарваме другите виновни. Тогава нещата щяха да стоят по друг начин.
Трябва ли да питаем омраза, че някой е сгрешил, та и ние самите също грешим. Какво ни пречи да подминем лошото, за да не си навлечем още по-лошото? Пречи ни, че не искаме да се променим, не търсим вятъра на промяната, а пъплим слепи в светлината. И в резултат на това, получаваме гняв от небето…
Глътка единадесета – Прави добро…
Много относително е това да правиш добро, рискуваш да бъдеш наказан от отсрещните с обратното, но все пак прави добро и не забравяй, че няма НЕ наказано добро. Именно и това е целта, да застанем над нещата. Да се радваме и да сме щастливи, че именно ние днес направихме добро. Ако сторим някому добро, защо винаги чакаме от него да ни отвърне с такова, напротив когато направим добро ще получим добро от друг или други. Не мислете целенасочено, аз помогнах на Иван и той ми е задължен едва ли не. Това е егоистично, а правенето на добро е част от алтруизма. Дон Мигел Руис пише: Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по 39
силите си - не повече или по-малко, а най-доброто.
Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на само осъждане на чувство за вина и на съжаления.
Просто правете най-доброто - при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се само наказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание. Една тибетска притча дава следният пример за доброто, изразено с метафора:
„Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?"
Учителят го погледнал и отвърнал: „Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години".
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?"
Учителят го погледнал и рекъл: ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години".
„Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?", попитал мъжът.
Учителят отвърнал: „Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.”
Мога да Ви дам един прекрасен тест за правене на добро – Вземете една купичка и 60 топчета, плочки или копчета, 30 черни и 30 бели. Всеки ден поставяйте в нея по едно, черно в случай, че сте постъпили зле, бяло когато сте направили добро. Така ще съблюдавате, 40
вашето развитие, ако в края на месеца преобладават белите, то следващият бъдете още по добри и така, докато купичката се изпълни само с бели нещица.
Понякога си мислим, че дадено наше дело към някого е за добро, но замисляме ли се, че всъщност извършваме „меча услуга”? Имах една клиентка, която даваше на детето си /син на 24 години/ постоянно пари, за да се чувства добре. Неколкократно я убеждавах, че греши така. Това безспирно даване и угаждане превърна момчето в безпомощен човек, при най-малкият проблем той винаги търсеше мама. Дори стигнал до там, че когато веднъж му отказала той се разбунтувал.
Не всичко е за добро, когато страдаме, лишаваме се в името на децата си. Нека има баланс, нека да е с мярка и наистина да сме обективни, че това добро за децата всъщност е полезно за тях и нас. Повечето от нас са ходили на цирк, забелязали ли сте, че звероукротителят в едната си ръка държи захарче в случай, че животинчето изпълни задачата си? Ала в другата има бич…
Така е и с нас хората, когато вършим добри дела с почтени намерения, ни се дава с висше блаженост, но не ги ли вършим, то не ни върви…
„Защо не ни върви” © 2010,
© Красимир Куртев-Алеф - автор, All rights reserved!
© Силвия Атанасова – предпечатна подготовка
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
