Загадка на
Съдбата
Казват, че от съдбата си не можеш да избягаш...
Кой се разпорежда със съдбата на Човека? Кой
дава на едни хора щастие, а на други - страдание - понякога за цял живот? Защо
едни са родени с късмет и всичко в живота им върви, а други са маркототевци и
все не им върви? Защо едни са здрави и красиви, а други са инвалиди и
безобразни по рождение? Защо е това неравенство в късмета, този произвол в
щастието и нещастието?
Като наблюдаваме живота, стигаме до извода, че
в света няма справедливост, защото навсякъде виждаме как страдат добрите хора,
а недостойните се наслаждават на живота. Често се говори за „незаслужено"
щастие и страдание. Но нима в космоса, където всичко е толкова хармонично,
целесъобразно и закономерно, нима в този Космос цари произвол и случайност, когато
става въпрос за живота на човека? Вроденото чувство за справедливост в човека
протестира и въстава срещу тази явна несправедливост в живота на хората.
Легендите на Изтока разказват, че за
несправедливост в даровете на Съдбата говорят тези, които взимат предвид само
един човешки живот. Легендите твърдят, че не трябва да правим извод за
случайността и произвола в Космоса само по един откъс от вечния живот на
човека, само по последното му въплъщение. Те говорят, че всичко ще бъде
разбираемо, че всичко ще си дойде на място, ако проследим живота на човека в
миналото му, ако разгледаме по-рано преживените от него животи. Твърди се, че
сегашният ни живот е точен резултат от нашите предишни животи.
Тъй като нашето незнание затъмнява погледа ни
относно миналото, събитията ни изглеждат сякаш дошли от нищото, сякаш случайни,
но това е илюзия - и тя съществува заради недостига на нашето знание. Хората,
незапознати с космическите закони, не виждат от какви причини произлизат
жизнените събития, а резултата от неизвестните им закони смятат за добра или
лоша „съдба".
Много животи човек е изживял на Земята и в тях
той е мислил, желал, действал - ту добре, ту лошо. Той е създавал сили, които
са помагали или задържали както неговото развитие, така и развитието на
другите. Всеки от нас, който идва в този живот, идва от далечното минало, което
обхваща много животи, и когато ние се заемем отново с нашата земна задача,
донасяме със себе си нашата съдба - такава, каквато ние сами сме създали.
Легендите настояват, че в света няма случайност, че всичко, което се случва, е
свързано с предишна причина, че светът, в който живеем, все пак е свят на
закона, справедливостта и реда!
Каквото посееш, това и ще пожънеш
Да, малка земна справедливост няма. Но затова съществува
голяма Космическа Справедливост.
Тази Космическа Справедливост се осъществява от
закона за причините и следствията - Законът на Кармата.
Това е безпогрешен закон на Възмездието, който
гласи „Каквото посееш, това и ще пожънеш." Съгласно този закон страдащият
в живота и този, който му се наслаждава, еднакво жънат плодовете на това, което
са посели. Ако човек живее щастлив живот, то той го е заслужил с предишния си
добър живот, а ако води недостоен живот, той си подготвя бъдещо страдание.
Космическата справедливост раздава на всеки
според делата му и има обратна сила: за доброто с добро и за злото със зло.
Космическият закон дава това възмездие на хората за постъпките им. „Око за око
и зъб за зъб", „каквото повикало, такова се обадило", „каквото си
надробиш, това и ще сърбаш", „не режи клона, на който седиш" - тези
народни мъдрости се отнасят за Закона на Кармата.
Съдбата на човека се гради от делата му, според
които Законът на Кармата проявява съответните резултати. Следствията от
постъпките, думите, желанията и мислите на човека неизбежно се връщат при него
- или като наказание и страдание, или като щастие и радост. Кармата е рожба на
човека, целият му живот е резултат от неговата карма. Следователно човек
изключително сам твори съдбата си.
Когато човек вика „защо “, той не мисли нито за
миналото, нито за бъдещето. Той роптае срещу съдбата си, но забравя, че сам
наказва себе си със сурово наказание. Човек не трябва да обвинява небесата и
Съдбата за явната несправедливост, царстваща сред човечеството - той сам за
себе си е спасител или разрушител.
Ако имаш дългове, плащай ги
Легендата говори, че нищо не отминава безследно
- всяка постъпка на човека, всяка дума, всяко негово желание и даже всяка мисъл
се запечатват автоматично върху невидими (за нас) скрижали. Всичко се вписва в
„Книгата на Живота" на човека и за всичко по-рано или по-късно трябва да
отговаряш.
По този начин нищо не може да засегне човека,
ако той сам не го е заслужил, и недостигът на паметта и знанието от негова
страна не може да попречи на изпълнението на закона.
В никакъв случай човек не може да пострада, ако
не го е заслужил. Не отвън идва това, което е прието да се смята за Карма -
този, който вреди, вреди преди всичко на самия себе си. Откъде има толкова
нещастници? - те са превъплътили се предатели, крадци, убийци. Обикновено те
имат стари дългове - и трябва да си ги платят.
Един мъдър философ, продаден в робство,
възкликнал: „Благодаря! Очевидно ще мога да платя старите дългове." Един
император, наречен Златния, се ужасявал така: „Разкошът ме преследва, кога ще
мога да си платя дълговете? “ - така мъдрите хора са мислили за най-скоро
връщане на дълговете си, те са разбирали, че миналите им животи сигурно не са
били проживени без дългове.
Често леката карма е тежко изпитание, защото е
изключително рядко сред благополучието човек да се издигне на следващото
стъпало на духовно съвършенство. По-добре е да плащаш, отколкото да получаваш,
защото всяко плащане слага край на миналото, докато получаването може отново да
те свърже с него.
Човек може да върви по своя път така, както той
намира за необходимо. Който е тръгнал по правилен път, ще стигне до целта,
всяко кривване ще го отдалечи от правия път. Който пътник се заблуди в
гъсталаци, на него му се налага да преодолява много препятствия. Излишното
самочувствие и недостатъчните знания пораждат много грешки, за които трябва да
се плаща. След всяка грешка неизбежно ще последва страдание дотогава, докато
човек разбере, че не трябва да нарушава космическите закони. Страданието е
главният учител на човечеството.
Човек, който не знае космическите закони, не ги
спазва, насочван от егоистични подбуди, извършва постъпки, които му причиняват
страдания. Така незнанието на космическите закони за човека е източник на
постоянни страдания. И докато не знае тези закони и ги нарушава, той ще страда,
защото ще създава лошата си карма.
Като наблюдаваме живота на хората в целия свят,
няма да звучи пресилено, ако кажем, че в мнозинството от тези животи има повече
„лоша “, отколкото „добра “ Карма, т. е. като цяло има повече изнурителен труд
и печал, отколкото щастлива дейност и радост. На съвременното ниво на човешката
еволюция, в запаса на събраните от всички ни сили има повече страдания,
отколкото удовлетворение и радост. Нашият лош баланс превишава добрия, защото в
миналите ни животи ние не сме искали да се ръководим от мъдростта, предпочели
сме да водим егоистичен живот, без да се грижим за това, вредим ли на някого с
нашия егоизъм.
Кармата се създава не само от всеки чевек
поотделно, но и от различен род колективи. Като създава кармата си, човек при
това свързва себе си с други хора, оставайки член на различни групи: семейна,
национална, расова. Като член на тези групи, той участва в кармата на всеки
колектив. Затова освен своята индивидуална карма, човек може да има семейна,
групова, партийна, народна, държавна, общочовешка карма.
Груповата карма се образува от действията и
стремежите за достигането на някаква цел от семейство, общество, определена
класа, партия и т. н. Всички, взели участие в образуването на подобен род
карма, трябва да се срещнат не само с противниците си, на които са причинили
някаква вреда, но и между себе си, за да разплетат онези възли, които някога са
били завързани също от тях. Кармата на големите колективи като народ и държава
тласка народите в такива колективни бедствия като войната.
Пътища на създаване на Кармата
Известна част от Кармата, която човек създава с
текущия си живот, се погасява в същия живот.
Останалата част се отлага за времето, когато ще
бъдат създадени условия за нейното погасяване. Така че според времето на
изпълнение кармата бива:
Зряла - това е част от общото количество на
изживяната карма, която е определена от Господарите на Кармата да се изживее в
текущия живот и затова тя е неизбежна.
Натрупана - това е кармата, която по различни
причини не е могла да бъде нито изживяна, нито погасена, защото изисква за
погасяването си особени условия - тази карма винаги може да се променя.
Зараждаща се - това е кармата, която ние
създаваме с постъпките, мислите и желанията си в продължение на текущия живот -
това е посев за бъдещето.
Има несъвместими видове карма, които не могат
да бъдат изживени в едно и също тяло, а изискват различни физически тела за
своето проявление. Понякога се образуват задължения по отношение на някои хора,
които трябва за това отново да се срещнат. Понякога кармата трябва да се
осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото
някога е била поставена основа за подобен род карма.
Затова за всяка душа при нейното въплъщение се
прави щателно нагаждане на условията за живот. Това се извършва от Господарите
на Кармата - тези невидими Разумни същества, които управляват Великия закон на
Космическата Справедливост. В плана на Логос те действат като разпределители на
Кармата.
С всемогъща мъдрост Господарите на Кармата
избират и съединяват различни части от Кармата на човека, за да се образува
общият план на дадения му живот. Те не награждават и не наказват. Те само
приспособяват собствените сили на човека, идващи от миналото, така че неговата
карма да съдейства за движението му напред в еволюцията. Каквото и да дадат
Господарите на Кармата - радост или мъка, благополучие или нещастие, те имат
предвид само истинската цел на човека, която на сегашния му стадий се състои не
в това да бъде щастлив или нещастен, а да прогресира по линията, начертана от
Плана на еволюцията.
Така Господарите на Кармата разпределят
човешката карма. С безкрайно състрадание и с безкрайна мъдрост, но без да
отстъпват нито крачка от справедливостта, те строят за една душа тяло,
подходящо за гений, а за друга - тяло като дърво. И не е тяхна работа да се
грижат за щастието или нещастието на човека, за добрия му или лошия му
характер. Тяхната единствена грижа е да заведат човек с една крачка напред по
пътя на еволюцията.
Съдействия и затруднения, радости и мъки,
възможности и лишения - това са тухлите, които подготвя Егото за временната си
обител. Господарите на Кармата не прибавят и не отнемат нищо. Те само
разпределят силите, сътворени от душата, така че крайната цел на човека да бъде
достигната възможно по-скоро в периода на преминаване от него на цикъла от
раждания и смърти.
Създавайки кармата, ние имаме работа със силата
и нейните последствия. Тази сила принадлежи или на Плътния свят на действието,
или на Финия свят на желанията, или на Огнения свят на мисълта.
Ние използваме всичките три вида сила. Като се
стремим, мечтаем, мислим, желаем, действаме - ние задвижваме силите и на трите
свята. С всяка постъпка, с всяко желание и мисъл човек променя своето отношение
към Космоса и отношението на Космоса към себе си.
Всъщност цялата карма започва в мисълта на
човека. Кармата се създава, натежава и олеква главно чрез мислите. Мисълта е
най-могъщият фактор в създаването на кармата. Именно нашите подбуди и мисли
творят кармата, а постъпките са второстепенни фактори. Мотивът е много по-важен
от самата постъпка. Затова хората съставят голямата карма не с външния, а с
вътрешния си живот. Вътрешният живот влияе на кармата сто пъти повече. Всяко
престъпление е само малка част от вътрешната подготовка, която често бива много
продължителна.
Как да живеем, за да бъдем идеални?
Ако Законът на Кармата е Закон за Възмездието,
то трябва ли да поемаме върху себе си изпълнението на това възмездие? Легендата
предупреждава, че самият човек няма право да поема върху себе си изпълнението
на Закона на Кармата, защото този закон е неотменим сам по себе си. Човек не
трябва да отмъщава за причинената му несправедливост - това ръководи Висшият
Съд - Законът на Кармата. Думите „Мне отмъщение и Аз воздам" се отнасят за
Закона на Космичеката Справедливост.
А кой от нас може да знае, че полученият от нас
удар не е заслужен обратен удар на Кармата? Като връщаме този удар с мъст в
сърцето, ние с това не само не изчерпваме кармата си, но я продължаваме и даже
я усилваме в неблагоприятна за нас посока. Затова ние трябва да прощаваме на
нашите лични врагове - иначе няма да излезем от омагьосания кръг на Кармата.
Легендата говори, че унищожаването на земния
враг чрез убийство е създаване на силен враг във Финия свят. Древните казвали
на врага - „ако убиеш, толкова по-зле за тебе: на Небето битката е по-удобна и
там ще те сразя". Така древните посвоему са изразявали вечността на живота
и неотменимостта на Кармата.
Но ние сме длъжни да се противопоставяме на
злото, посочва легендата. Противопоставянето на злото е необходимо условие за
еволюцията. Има много начини да противостоиш на злото, без да усилваш кармата
си - преди всичко със силите на духа.
Отпор на врага, нанесен без злоба в сърцето, по
същество е стократно по-мощен. Дълг на всяко духовно развито съзнание е винаги
да бъде на стража и според силите си да пресича злото.
Човек е призван за световно строителство сред
хаоса и трябва да възпитава в себе си мъжество на вечен страж и участник в
космическата битка, непрестанно кипяща около него. Ако не иска да го залеят
вълните на хаоса, той трябва винаги да бъде готов да противостои на всеки
закон. Ние не можем да станем непротивленци на злото, без да станем в същото
време предатели на цялото човечество.
Според това как човек изживява живота си,
кармата се погасява. Но в същото време се създава нова карма и качествата на
тази нова карма ще бъдат в зависимост от мъдростта на човека.
Ако страданията му го научат на безропотност и
симпатия, ако неговите мъки и тревоги го подтикнат да поправи сторените грешки,
ако заплати космическите си дългове разумно - в такъв случай новата му карма ще
бъде добра, а не лоша. Но ако той се ожесточи и в резултат на това причини беди
на другите - в такъв случай неговата карма ще бъде лоша.
Човек, угнетен от всевъзможни мъки и нещастия,
не трябва да роптае срещу ближните си и срещу липсата на справедливост, тъй
като същността на неговите затруднения е резултат от минали негови грешки и
прегрешения. Трябва да ги приеме храбро, с покорност и смирение, и с това
отношение ще отстрани от себе си много тревоги и мъчения, с които незнаещите
Закона още повече усилват бедите на своя живот. Бъдещето на човека зависи от
собствените му усилия и същият Закон, който му носи страдание, ще му донесе със
същата неизбежност радост, ако той посее добри семена.
Човек сам прави кармата си, като създава в
еднаква степен както своите способности, така и ограниченията си. И като
действа с тези, създадени от него самия, способности и се сблъсква с
предизвиканите от него самия ограничения - в негова власт е да засили или да
намали способностите си, да разшири или да стесни ограниченията си. Веригите,
които го свързват, са изковани от него самия и той може или да ги разкъса, или
да ги стегне още по-силно. По този начин всички ние сме господари на нашето
утре, колкото и да сме притиснати от резултатите на нашия вчерашен ден.
Нерушимостта и неизменността на Космическите
Закони е необходимо условие за точен успех и за ясно предвиждане на своето
бъдеще. Човек може да стане господар на съдбата си само затова, защото той
живее в света, управляван от Закона, където знанието може да даде на човека
проникновение в дейността на душата и сила да насочва бъдещето, да гради и
личния си характер и бъдещите условия на живота си. И тогава знанието на Закона
на Кармата става за него сила, която поддържа, издига и вдъхновява.
Обикновено мнозинството от нас, изплащайки
кармичните дългове, създават за себе си смесена нова карма, която свързва
доброто с лошото, но у по-мъдрия от нас ще има по-голямо количество добро,
отколкото лошо. Всъщност докато човек не се отнесе съзнателно към Плана на
Еволюцията, за него не може да има големи промени от един живот в друг.
Подемите и спадовете на удачната и неудачната съдба, мъките и радостите се
редуват в животите, които изживяваме. И само когато човек определено решава да
следва Плана на Логос, да живее не за себе си, а за събратята си – тогава
започва да се ускорява еволюцията му. Тогава прогресът му става бърз, като се
увеличава сякаш в геометрична прогресия.
Ние не трябва да си въобразяваме, че „съдбата“,
избрана за индивида, не се поддава на промяна. Човек може да измени съдбата си,
като реагира на обстоятелствата по необичаен начин.
С неудържим устрем напред, към съвършенството,
човек може да изпревари кармата си и тя няма да го настигне. Спрелият в своето
развитие получава обилен дъжд от карма. Когато човек в стремежа си към
съвършенство развива духовните си сили, като ги насочва в полза на еволюцията и
за благото на ближния, той не само погасява цялата си карма, но облекчава от
последствията на лошата карма цялото човечество.
По силата на закона за свободната воля силите
на Светлината не навлизат в човешките карми. Но подчинявайки се на друг велик
космически закон -Закона за Жертвата, - те често поемат върху себе си кармата
на човешките грешки, заблуди и престъпления, освобождават човечеството от
тежестите на неговите кармични последствия. Те са като Христос онези
Изкупители, които от време на време се появяват в света, за да дадат
необходимия тласък за еволюцията на човечеството на планетата.
Из „СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ ТАЙНИ НА
КОСМОСА“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
