„В спорът се
ражда истината“, дали тази мисъл на Марк Твен е тест за емоциите при една
дискусия, аналог на - "В спора се
ражда истината, но когато страстите се нажежат, истината се изпарява"
„Често хората
не са достатъчно ясни, когато изразяват позиции или аргументи. Това не означава
непременно, че грешат, нито и че са прави. Просто са неясни и не знаем как да
оценим твърденията им. Не знаем докъде се простира тяхната приложимост или дори
значение. В този случай можем да помолим нашите събеседници да са по-ясни. Приемането,
че аргументът е грешен само защото не го разбираме. Може да е, може да не е.
Това, че на разбираме аргумента е по-скоро наш проблем. Целесъобразно е да се
запознаем добре с въпроса преди да критикуваме и влизаме в дебати.“
Публикацията -„Кога
да спорим и кога да се оттеглим?“ - от Тодор Христов в Професионални умения,
определено ме заинтригува и на един дъх прочетох книгата: „КАК ДА СПОРИМ
КАТЕГОРИЧНО, УБЕДИТЕЛНО, ПОЗИТИВНО“ - Джонатан Херинг
Тодор Христов: Напоследък
попаднах в ситуации, в които ми се наложи да водя ожесточени, но за жалост
неособено продуктивни спорове. Това ме провокира да потърся информация и насоки
по темата и се оказа, че помощ има в книгата на британския професор по
криминално, семейно и медицинско право Джонатан Херинг “Как да спорим
категорично, убедително, позитивно”. Стига да можех, не бих влязъл в подобни
спорове отново, и затова предлагам на вниманието ви откъс именно по тази тема –
кога да спорим и кога да се оттеглим. Откъсът се публикува с разрешението на
издателство Locus Publishing.
Кога да спорим и кога да се
оттеглим?
Джонатан ХерингСигурен съм, че
всеки от вас е участвал в спорове, за които след това е решавал, че са били
проведени в неподходящия момент и на неподходящото място. Да знаете кога да
влезете в спор и кога да се въздържите, е съществено умение.
Преди да се впуснете в спор,
винаги си задавайте въпроса: това ли е подходящото място и подходящото време?
Не е ли по-добре да си замълчите и изобщо да не спорите, или да го направите в
друг момент и на друго място?
Преди да влезем в спор
Помислете най-вече за следното:
Този спор ще донесе ли продуктивен
резултат?
Как е по-добре да проведете спора: насаме
или в присъствието на други хора?
Разполагате ли с необходимата информация,
за да се аргументирате добре?
Чувствате ли се емоционално готови за спора?
Другият човек емоционално готов ли е да чуе
аргументите ви?
Да разгледаме тези въпроси един
по един.
Този спор ще бъде ли продуктивен?
Няма смисъл да водите спор, ако
никой няма да има полза от него. Представете си, че сте на служебно парти, организирано,
за да промотира нов бизнес. Запознават ви с мъж с изискан вид, който скоро ви
информира, че е председател на местното ловно дружество. Вие сте върл противник
на лова. Бихте могли да поведете спор за моралността на ловуването, но той едва
ли ще бъде продуктивен. Най-вероятно няма да изложите аргументи, с които той
вече не е запознат. По време на парти не можете да изнесете обширна лекция за
вредите от лова. Този спор няма да доведе доникъде, и в крайна сметка дори
бихте могли да накърните интересите на своя бизнес. Време е да се оттеглите или
бързо да смените темата на разговора.
Или пък си представете, че
семейството ви се е събрало на вечеря за Коледа и чичо Джеф започва да прави
хомофобски коментари, които ви се струват ужасни. Може би има подходящо време и
място да обсъдите тези въпроси с Джеф, но това едва ли е Коледната вечер.
Крайният резултат от този спор е съвсем предвидим: и двамата с чичо Джеф ще се
ядосате, а останалата част от семейството няма да е доволна от вас. Оставете го
за друг път.
Има хора, които са толкова
емоционално обвързани със своето мнение, че не желаят да го променят. Едва ли
ще успеете да убедите някого само с един разговор, че религиозните му вярвания
са грешни. Можете да се надявате най-много да посеете съмнение, което той да
реши да проучи следващия път.
Полезен пример:
“Какви доказателства ти трябват, за да
промениш мнението си?”
Това е показателен въпрос. Ако
човекът каже, че няма доказателства, които да го убедят, че греши, значи ще
разберете, че имате работа с краен фанатик. Откажете се!
Никога не спорете с фанатик –
това е загуба на време.
Насаме или публично?
Това може да бъде важен въпрос,
особено в бизнес среда. Трябва да го обмислите внимателно. Дали е по-добре
спорът да се проведе на четири очи с въпросния човек, или е най-добре да го
обсъдите в група? Има няколко неща, за които да помислите:
Поверителност. Ако по време на спора се
налага да засегнете конфиденциални въпроси (за себе си или за някого друг),
спорът трябва да се проведе насаме, за да не нарушите поверителността.
Увереност. Ще се чувствате ли по-уверени,
ако с вас има още някой? Или ако сте сами? Ако желаете да има друг, кого бихте
предпочели?
Официалност. Бихте ли се чувствали
по-добре, ако проведете спора в официална обстановка, например на заседание,
или в неофициална?
Заплаха. Ако знаете, че другият човек може
да стане агресивен и неприятен, вероятно е по-добре да се срещнете с него в
присъствието на друг човек или на публична среща. Той едва ли ще ви тормози,
ако наоколо има други. Ако стане груб, да се надяваме, че ще има хора, които да
ви защитят.
Единомислие. Има ли други хора, които са
съгласни с вас? Ако е така, аргументите ви могат да бъдат по-убедителни, като
ги изложите съвместно с група от хора, споделящи вашето мнение.
Разполагате ли с цялата
необходима информация?
На всяка цена избягвайте спор,
ако не сте подготвени за него. Както видяхме в Глава 1, изключително важно е да
разполагате с информация. Няма да бъде срамно да кажете: “Трябва да обмисля още
малко тези въпроси, преди да дам мнението си. Да го обсъдим утре.” Може би в
хода на спора е изложена информация, която не ви е била известна. Отново ще е
по-добре да го прекъснете. Навярно ще се наложи да се оттеглите и да прочетете
проучването, за което говори другият, или да намерите още данни.
Емоционално готови ли сте?
Доброто аргументиране изисква
време, внимание и усилия. Воденето на спор, когато сте уморени, развълнувани
или прибързани обикновено е контрапродуктивно. Дори постоянно да сте уморени,
развълнувани или прибързани, трябва да се постараете да изберете момент, в
който сте добре подготвени и сте в добра позиция да обясните аргументите си на
другите. Откъслечният разговор за повишение на заплатата до кафе-машината едва
ли не даде резултат. Разговорът за това накъде отива връзката ви няма да е
продуктивен в 1 часа през нощта.
Бъдете особено предпазливи с
воденето на спорове, когато сте ядосани. Когато научите, че някой е взел
решение, с което не сте съгласни, се изкушавате да му изпратите имейл, или да
изтичате да го видите. Много внимавайте. Уверете се, че сте разбрали правилно.
Може да се окаже много неловко да нахълтате в нечий офис и да се оплачете от
решение, а след това да установите, че сте го разбрали съвсем погрешно.
Готов ли е другият?
Проблемите, които обсъдихме,
важат и за другата страна. Вие може да сте напълно подготвени за спора, но другият
човек трябва да е готов да възприеме това, което ще му кажете. Може би
най-напред трябва да му дадете информация, която да прочете преди разговора.
Възможно е дори да предпочетете да му дадете кратко резюме на аргументите ви, и
да предложите да се срещнете, за да ги обсъдите. Това ще даде време на другия
да обмисли нещата, които имате да му кажете, и реакцията му ще бъде адекватна.
Помислете внимателно по кое време
е най-добре да обсъдите въпроса. Може петък в 16 часа да ви устройва за среща,
но тогава шефът ви да е уморен и напрегхнат. Ключовият момент е отново дали ще
успее да обърне внимание на това, което имате да му кажете, както и да му
дадете време да изслуша подобаващо аргументите ви.
Полезни примери:
“Въпросът е много важен и трябва да го
обсъдим подобаващо. Не мисля, че това е подходящият момент.”
“Да го обсъдим ли утре, когато ще имаме
повече време?”
“О, онази стара история. Винаги можем да я
обсъдим, но може би ще е по-забавно, ако ни разкажеш за ваканцията в Куба.”
Как да избягвате спорове
Имате ли чувството, че винаги
водите спорове, когато всъщност нямате желание за това? Можете да престанете да
го правите.
Полезен съвет: Не е нужно да
спорите за всичко, с което не сте съгласни.
Наистина ли се налага?
Най-напред, преди всеки спор си
задайте въпроса: наистина ли се налага? Навярно си мислите, че сте заобиколени
от глупаци и невежи. Дори и да е така, не е нужно да поправяте всеки глупак,
който се изпречи на пътя ви. Просто оставете нещата така. Запомнете няколко полезни
израза, с които да избягвате споровете.
Полезни примери:
“Това е много сложен проблем.”
“Ама че интересен възглед.”
“Е, по този въпрос можем да спорим до
сутринта.”
В книгата „Как да споримкатегорично, убедително, позитивно” Джонатан Херинг разкрива тайните и
тънкостите на привеждането на доказателства, за да спечелите сърцата и умовете
на хората. Вкъщи или на работа, вие ще бъдете добре подготвени, за да постигате
винаги желания ефект с всичко, което казвате.
Източник ТУК
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
