Духът е най-висшият аспект на човека. Той е
онова, което вдъхва живот и прави възможно съществуването на човека. Той, освен
това, въплъщава божествената цел, за осъществяването на която всеки отделен
човек е бил въведен в съществуване. Ето защо аспектът на Духа е източникът на
волята за съществуване, той е онова, което вечно ни кара да се стремим към
усъвършенстване и развитие, докато един ден в хода на нашата еволюция ние
ще бъдем в състояние да реализираме Божественото намерение за нашия индивидуален
живот. Тъй като човешкият Дух е искра от Божествения Дух, той е онова,
посредством което Бог присъства у всеки от нас. В лицето на човешкия Дух
Божественото Присъствие е индивидуализирано за всяко дете на Бога.
ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Човешката Душа е частица от Божествената
Душа. Подобно на последната, тя се явява резултат от взаимодействието на Духа и
Материята, на живота и формата. Ето защо Душата не е нито дух, нито материя, а
връзката, посредникът между тях. Като такава, тя наследява характеристиките и на
Духа, и на Материята. От Духа тя наследява характеристиките Цел, Сила, Воля.
Духовната Воля на Душата е онова, което ù дава възможност да познава и
сътрудничи на Плана и Намерението на Единния Живот, част от Който е тя самата.
Духовната Воля се проявява като воля за живот.
Тя е източник на интелигентната воля на
човека – волята да живее, да прогресира, да просперира. От Материята Душата
наследява качеството Интелигентна Активност, т.е. креативност. Чрез креативния
процес се строят форми. Креативността е способността на Душата да манипулира,
да контролира движението на субстанцията, като така я фиксира и задържа в
определени форми. Така в природата на Душата е да твори форми в съответствие с
вродената си Духовна Воля. По този начин Душата преживява позитивния и
негативния полюс на целокупното човешко същество – Духа и Материята, Волята и
Интелигентността, и се учи да ги контролира. Еволюцията на Душата се изразява в
нарастването на умението ù да твори все по-адекватни форми, чрез които Духът,
т.е. Божественият План, или Намерение, да намират проявление.
Душата притежава и своя собствена
характеристика – Любовта-Мъдрост, която в нейното висше проявление се описва
като Чист Разум, Съвършено Разбиране, Всезнание – способността мигновенно,
непосредствено да се прониква отвъд формата и непогрешимо да се схваща
същността. Това е и способност да се вижда всичко в единство, всяко нещо да се
схваща като неделим аспект на Единния Живот, в който се движим и съществуваме.
Любовта, като характеристика на Душата,
няма нищо общо с емоционалната проява на нежност и привързаност. Тя е онова,
което се проявява у човека като стремеж за безвредност, стремеж да не се
причинява вреда, произтичащ от съзнанието за взаимозависимостта, единството,
общия произход на всичко съществуващо. В този смисъл Душата, която е
съзнателният аспект у човека, се характеризира като групово съзнание.
Когато говорят за човека, окултистите имат на предвид именно Душата. Това е истинският Духовен Човек – обитателят на
човешката форма, който съзнава и се сам осъзнава.
Източник „Основи на
езотеричното учение“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
