На настоящия етап от човешката еволюция
болшинството хора възприемат формалния аспект на човешкото същество (т.е. съвкупността от физическото, етерното,
емоционалното и менталното тяло) като самия човек. Според
езотеричното учение, обаче, тази съвкупност е само форма, носител, посредством
която същинският Човек – Душата, или Съзнанието, се проявява на нисшите планове
на реалността. Според това учение, непосредствената цел на човешката еволюция е
усъвършенстването на формалната природа на човека, т.е. на личността, с цел съвършеното проявление на Душата посредством
личността.
По-нататък Душата, на собственото си поле на съществуване, трябва да
премине през аналогичен процес на еволюция, за да стане възможно съвършеното
проявление на Духа чрез нея. Под каква форма протича усъвършенстването на
Душата на собственото ú поле на съществуване и какъв е крайният резултат от
тази еволюция, за нас е не само невъзможно да си представим, но и всякакви
спекулации на тази тема нямат никаква практическа стойност, тъй като този
еволюционен етап на човека е все още твърде отдалечен във времето от нас.
Онова, обаче, което би могло да има практическо значение за мнозина и върху
което езотеричното учение се спира по-подробно, е етапът на все по-пълното
овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници и нейното все
по-съвършено проявяване чрез тях. Нека разгледаме как точно се осъществява
това.
Според езотеричното учение, процесът на
овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници – физическото,
етерното, емоционалното и менталното тяло, е изключително дълъг и се
осъществява поетапно. Този процес започва с овладяването на физическото тяло и
завършва с овладяването на менталното тяло, като последният етап от този процес
се състои в синхронизирането на тези носители, при което те се превръщат в
единен инструмент, реагиращ в синхрон и спонтанно на волята на Душата. Самата
продължителност на този процес предполага, че той не може да се осъществи в
рамките на един човешки живот.
Принципната възможност за осъществяването му
езотерическото учение обяснява с наличието на закона за цикличността. Този
закон носи още названието Закон за реинкарнацията, или прераждането. Този закон
важи както за макрокосмоса - Вселената, така и за
микрокосмоса – човека. Той гласи, че животът се проявява чрез форма циклично.
Това, по отношение на човека, означава просто, че Душата се въплъщава в човешка
форма не веднъж, а много пъти, докато овладее своите носители, за да може след
това да ги използва за реализирането на конкретната част от Божествения План,
която ú е било предопределено да осъществи още със сътворяването ú.
Първоначално ,,заточаването” на Душата в материята и построяването на нейните
носители протича автоматично в съответствие с Божествения Закон и вродения
План. При първите въплъщения съзнанието отдава малко внимание на построяването
на неговите носители – това се осъществява под въздействие на вродените в
единицата съзнание импулси на Божествената Воля (волята за проявление) и Активна Интелигентност (креативност).
Тук следва да уточним един важен момент.
По
време на всички въплъщения само част от Душата бива заточена във формалната
природа. Една друга част от Душата, наричана понякога в езотеризма Духовна
Душа, никога не се въплъщава в човешката форма до момента, когато тази форма е
вече толкова развита и усъвършенствана, че може да ,,поеме” в себе си цялото
съзнание. До този момент животът и активността на Духовната Душа се осъществява
в сфера на реалността, която е с толкова висока честота на вибрация, че е
практически абсолютно недоловима за мозъчното съзнание. Духовната Душа е онова,
което някои наричат ,,свръхсъзнание”.
В нея се съдържа информация относно
Целта, която Бог е заложил в това свое индивидуално изражение. От това ниво
тази цел бива насочвана надолу – към заточената във формата част на Душата, под
формата на мотивиращ импулс за духовно развитие. Именно в Духовната Душа се
абсорбира, под формата на мъдрост, есенцията на опита, натрупан при всяко
въплъщение. Тази мъдрост по-нататък, когато стане възможно и самата Духовна
Душа да се въплъти, ще ú помогне да реализира зададената ú от Бога Цел.
Онази част от Душата, която се въплъщава
във формалната природа, претърпява дълъг процес на развитие. Бидейки
,,заточена” в материята, тя за дълго загубва съзнанието за своята истинска
идентичност, идентифицирайки се с един или друг от своите носители, а на един
по-късен етап от развитието си – със съвкупността от всички носители (т.е. с личността). Посредством опита си
във формата тя еволюира до повторното си идентифициране с Духовната Душа, като
в максималната степен на своето развитие тя се слива с нея. На този етап
личността бива ,,абсорбирана” от Духовната Душа. Става възможно цялото съзнание
да се въплъти в човешка форма, при което вече се демонстрира пълен контрол над
формалната природа и съвършено проявление на природата на Душата посредством
формата.
При първоначалните въплъщения, заточената
част на Душата (т.е. онзи неин аспект,
който населява и насища човешката форма) е инертна и неорганизирана - тя се
идентифицира напълно с физическия носител и неговата активност. На този етап от
своята еволюция човекът е лишен от ум в смисъла, в който ние разбираме това
понятие. Не се проявява нищо от онова, което наричаме личност. Налице е само
едно живо, активно физическо тяло със своите пристрастия и желания, със своите
нужди и наклонности. В продължение на много въплъщения заточената част от
Душата опознава своя физически носител, научава се да го контролира и да се
грижи за него, като по този начин тя се разгръща и развива.
Това развитие, заедно с постоянното
привличане ,,нагоре” от страна на Духовната Душа, водят до постепенното
издигане на съзнанието от физическия към астралния носител. Въплътената част от
съзнанието вече не се идентифицира изцяло с физическото тяло, а се центрира в
емоционално-астралното тяло. Допреди това желанията на човека са били чисто
физически и, до голяма степен, смътни и зачатъчни, ограничени като цяло до стремежа
към самосъхранение, към само увековечаване чрез възпроизводство и към физическа
удовлетвореност. Сега желанията придобиват по-фин характер. Човек започва да
придобива съзнание за самото желание и все по-слабо поставя ударение върху
чисто физическото удовлетворение.
Това ново разширение на съзнанието, заедно
с непрестанното привличане от страна на Духовната Душа, водят до нов етап в
еволюцията на човека – той става астрално-ментален. Съзнанието бавно започва да
откликва на природата на ума. У човека започва да се наблюдава стремеж към
по-изтънчени удоволствия. Желанията му стават по-малко груби и физически;
възниква стремеж към красотата и едно смътно чувство за естетически ценности.
Човек започва да развива способността да различава и да избира между
различните желания. Част от времето той започва да посвещава на съзнателното
натрупване на знание.
Макар че все още през по-голямата част от времето той се
отдава на безразсъдни желания, болшинството от обектите на тези желания са
такива неща, които носят не толкова физическа, колкото емоционална
удовлетвореност. Човек придобива способността да осъзнава своите настроения и
чувства. У него се поражда смътният стремеж към покой, стремеж да намери нещо,
което той неопределено нарича ,,щастие”. Такъв е етапът на развитие, на който
се намират масите в наше време.
При по-развитите представители на
човечеството започва да функционира умът – менталното тяло. Човекът започва да
се идентифицира със своето мислене, със своите мисли. Именно на този етап се
намира средноинтелигентният човек в наше време. Той се люшка между емоционалния
и менталния аспект на природата си, учейки се да реагира на живота
интелигентно, вместо само емоционално. Центрирането на човека в менталното тяло
му позволява постепенно да придобие контрол над своите чувства и емоции (т.е. над емоционалния носител), при което физическата
природа може да се превърне в по-непосредствен инструмент на импулсите, идващи
от ума.
Това означава, че с напредването на този процес човешките действия ще
се ръководят все по-пряко от менталното ниво, т.е. от нашата воля, решения,
мисли, и все по-малко ще се възпрепятстват от нашите чувства и емоции. Това при
всички случаи ще означава повишаване на нашата ефективност, но, съответно, и на
нашата отговорност – чистите мотиви ще водят до позитивни
ефективни действия и резултати, а злонамереността и себичността – до негативни
такива.
Едва когато заточената част на Душата
започне да се идентифицира с менталното тяло, е възможна проявата на това,
което наричаме личност. Личността е индивид, при който в по-малка или в
по-голяма степен функционират всички носители – физическият, емоционалният и
менталният. Развитието на личността, както ще видим по-надолу, преминава през
множество етапи. Неговата цел, обаче, като цяло е доразвиването и синхронизирането
на посочените три личностни аспекта, така че те да се превърнат в единно
действащо цяло. В най-висшата си точка това развитие се демонстрира като пълна
хармония между мислите, чувствата и действията на един човек, при което е
налице съвършената личност. Едва след това е възможно превръщането на личността
в инструмент на обитаващата я Душа.
Животът на личността преминава през
следните фази:
1.
Бавното и постепенното ù изграждане в течение на дълъг период от време. В
продължение на голям брой въплъщения човек не е личност. Той е просто един от
масата. На този етап душевният аспект, който е скрит в низшите носители, не се
отъждествява с личността, а само с един или друг от компонентите ú.
Присъствието на обитаващия формата аспект на съзнанието бива усещано само чрез
т.нар. ,,глас на съвестта”.
2. С
напредване на времето, обаче, активният живот на личността постепенно се
засилва и координира от природата, или енергията, на Душата. Рано или късно
това предизвиква интеграция на трите по-нисши обвивки в една функционална
цялост. Тогава човек е личност.
3.
Животът на личността на вече съгласувания индивид продължава да съществува още
много животи и също се дели на три етапа:
А. Етапът, в който животът на личността е
доминиращ и агресивен. Личността се отличава с огромна себичност и
индивидуалистичност. Душевният аспект, обитаващ формалната природа на човека,
на този етап напълно се идентифицира с личността.
Б. Преходен етап, в който се разгаря
конфликт между идентифицирания с личността аспект на Душата и Духовната Душа.
В. Контрол от страна на Духовната Душа е
последният етап, водещ до смърт и унищожение на личността. Фазата на ,,контрол”
се обуславя от пълното отъждествяване на личността с Душата. Това е обръщане на
дотогавашното отъждествяване на Душата с личността. Това се има предвид, когато
се говори за тяхното интегриране – те сега вече са едно.
Това по-точно
означава, че онзи аспект на Душата, който в продължение на много въплъщения се
е идентифицирал с личността, т.е. с формалната природа на човека, най-после е
възвърнал съзнанието си за своята истинска идентичност и отново се е обединил с
Духовната Душа. По този начин се осъществява възвръщане на цялостността
на човека, т.е. повторно обединение на разединените аспекти на неговото
съзнание.
Източник „Основи на
езотеричното учение“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
