Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на
илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната,
неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго
преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по
този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една
по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но
и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на
най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.
Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма
си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо
влияние в живота на личността. Настъпва
онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи
на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този
етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук
нататък превръща своето развитие в съзнателна, само инициирана дейност, като по
този начин ускорява проявлението на Душата.
Началото на този път е изпълнен с много препятствия в
лицето на низшата природа на самия човек. Човек трябва да желае да се види
такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите
недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа,
започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям кураж, за да се погледне в
лицето и да се преодолее онова, което съставлява низшето, отделното аз –
личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го
отделя от неговата Душа, и този кураж може да се породи единствено от правилния,
т.е. неегоистичен мотив – мотива да се служи мъдро и с любов на хората.
Източник: „Основи на езотеричното учение”
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! бутон за споделяне
