Под несъзнаването въздействие на своята Духовна Душа
човек започва да си изгражда духовен идеал и да се опитва да го въплъти в
живота си. В началото този идеал е смътен и неясен, но с времето, с всяко
следващо усилие той да бъде въплътен, идеалът придобива все по-ясни и
определени очертания и става все по-възможен за осъществяване. Човек все още не
осъзнава, че този идеал не е просто красива визия, която може да бъде
реализирана един ден, а е неговата жива, автентична реалност, която търси
възможност да се прояви – с много по-голяма сила, красота и възвишеност от
всичко, което личността някога може да си представи.
Воден от идеала си, човек предприема усилия да
преустрои своя инструмент, т.е. да пречисти и усъвършенства своите тела на
проявление – физическо, емоционално и ментално, както и да си представи своя
живот и дела в съответствие с този идеал. Тези усилия, всеки успешен опит да се
изразят качествата на Духовната Душа (независимо дали личността съзнава или не,
че прави именно това) ,,притеглят” помощ от страна на Духовната Душа. Тази
помощ може да дойде под много форми: идея, преживяване, среща с човек, който
хвърля светлина върху живота и пътя ни, и т.н. и т.н.
Това помага за
по-нататъшното разширяване на съзнанието на личността и я стимулира за нови
усилия към съзнателно развитие, което пък от своя страна отново привлича
помощта на Духовната Душа. – Така изграждането на характера се оказва първата и
най-важна стъпка в развитието на способността и силата да се призовава помощта
на Духовната Душа – нещо, което е от жизнено значение за по-нататъшната
еволюция на личността. Този процес на привличане е двупосочен: той постепенно
води Духовната Душа към въплъщение, а заточения във формата аспект на Душата –
към извисяване и сливане със своята съвършена половина.
Източник: „Основи
на езотеричното учение”
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
