От 2005 г. до сега Северният полюс се е
изместил с 1.2 метра на изток. Изместването на земните полюси е открито през
1891 г. от астронома Сет Карло Чандлър. Той установява, че полюсите могат да се
отклоняват с приблизително от 6 до 10 метра за 433 дни и след това да се
установят. Това означава, че звездните карти трябва редовно да се
осъвременяват.
Магнитното поле на Слънцето променя полярността
си на всеки 11 години и така полюсите се изместват заради слънчевия цикъл. Размяната
на полюсите ще предизвика вълни по цялата Слънчева система, а от
взаимодействието на слънчевото магнитно поле със земното е възможно да се
увеличат северните сияния.
Земните полюси не са се сменяли от 800 000
години и затова явлението се наблюдава непрестанно от специалистите в
обсерваторията "Уилкокс" на Станфордския университет.
Според редица пророчества и серия сериозни
научни изследвания две явления през годината на трите деветки предвещаваха
сериозни катаклизми и катастрофи от планетарен мащаб. Това бяха очакваният
Парад на планетите от Слънчевата система (подреждането на почти всички планети
в една линия заедно със Слънцето) и пълното Слънчево затъмнение на 11 август
1999 г. Според древните предсказания и очакванията на учените за период, равен
на продължителността на пълното затъмняване на Слънцето, се очакваше да настъпи
смяна на магнитните полюси на Земята и изместване на оста на планетата.
Пълното затъмнение на нашето светило продължи
три минути. Прогнозите сочеха, че следващите три дни трябва да се очаква
глобална катастрофа, която ще промени неузнаваемо облика на планетата, ако…
“хората не проумеят какво трябва да сторят за своето оцеляване”, според
Нострадамус.
И, слава Богу, хората като че ли проумяха.
Процесът на смяна на полюсите на магнитното поле започна, но със скорост, която
ще му позволи да се осъществи за три години, вместо за очакваните три дни!
Това, разбира се, дава много по-големи шансове на човечеството да оцелее и да
съхрани живота на планетата.
Към края на август 2000 г. смяната на полюсите
на магнитното поле вече е факт макар и все още трудно доловим. Последиците от
тази промяна все още не се осъзнават от повечето хора, тъй като тя продължава.
В момента ъгълът на навлизане на силовите линии в кръстовките на геомагнитните
мрежи е 45 вместо предишните 90 градуса. Магнитното поле е много
по-концентрирано и уплътнено в западното полукълбо на планетата и много
по-разредено в източното. По тази причина до края на 2003 година, когато се
очаква да настъпи уравновесяване на полето, измерванията му по радиестезичен
път ще показват значителни отклонения от традиционно познатите параметри. (изместването
на полюсите става вече по силно след 2012 година – бележка от блогерът). Затова е необходим гъвкав подход с окачване на
изненади при замерванията!
А какво е положението с геомрежата на Кюри?
Тя е разположена диагонално на геомрежата на
Хартман в посока североизток-югозапад през 5 м. и югоизток-северозапад през 6
метра. Кръстовките на тази геомрежа са с по-малък интензитет на излъчване, но
когато на едно и също место съвпаднат кръстовки и на двете геомрежи, сумарното
излъчване се увеличава от 35 см на около 100 см. На такова място махалото ви ще
кръжи с много по-голяма сила в диаметър около 1 метър. Силата на общото
излъчване е 4 пъти по-голямо и съответно многократно по-вредно за човека. За щастие
такова съвпадение се среща само веднъж на площ от около 150 кв. метра.
Промените на магнитното поле на планетата
засягат пряко и параметрите на геомрежа Кюри.
Отразяват ли се промените на планетата и на
другите видове излъчвания?
Несъмнено. През последните две години настъпва
осезаема промяна на температурния режим на Земята. Учените са регистрирали
покачване на температурата на дъното на Световния океан с цели 6 градуса.
Промените на тази величина векове наред са се измервали само в десети от
градуса!
Какво означава всичко това? Погледнете
прогнозите и съобщенията за времето. Не ви ли приличат на военновременен
бюлетин – разрушителни бури и урагани, изпепеляваща суша и пожари, проливни
дъждове и наводнения. Само за едно денонощие температурни промени с по 30 – 40
градуса разлика. Изтъняване на озоновия слой и повишена слънчева радиация.
Всичко това се отразява пагубно на екологичното равновесие на планетата и на
здравето на човека.
Когато говорим за йонизиращата радиация, трябва
да погледнем назад в историята на нашата планета. Не е нужно да се връщаме чак
толкова далеч във времето, за да разберем, че много цивилизации и народи, обитавали
Земята, са изчезнали по загадъчен начин. Но за да разберем смисъла на една
глобална катастрофа, която е погубила почти всички форми на живот на цялата
планета, ще трябва да се върнем 65 милиона години назад. На границата между две
епохи – Креда и Терциер. Какво е станало в онези далечни времена?
Морският бряг на българския курорт Бяла е
запазил нагледно доказателство за тези далечни събития. Тънък 2-3 см слой тъмна
вкаменена пепел дели скалните пластовете от Креда и Терциер. Измерванията на
учените по света показват високо съдържание на Иридий в тънкия слой. Това е
радиоактивен елемент, който попада на нашата планета чрез “пришълци” от
Космоса. Струпването му в такова голямо количество недвусмислено свидетелства
за голямата космическа катастрофа, разиграла се на Земята преди толкова милиона
години. Огромен астероид се е сблъскал с нашата планета.
В района на съвременния Мексикански залив се
образувал огромен кратер. Милиони тонове прах, вода и газове били изхвърлени
при удара в атмосферата. Месеци наред земната повърхност била погълната от мрак
и студ. Загинала огромна част от растенията, които служели като храна за
динозаврите. Загинала преобладаващата част от животинските видове, които се
размножавали чрез снасяне на яйца на открито. След катастрофата
радиоактивността нараснала неколкократно. Когато отново Слънцето огряло Земята,
гледката била покъртителна. Сива пепел, опустошен и нерадостен пейзаж. От
динозаврите, властелините на планетата, не останала и следа. Оскъдна
растителност и още по-беден животински свят.
Естественият радиоактивен фон останал трайно
повече от два пъти по-висок в сравнение с времето преди катастрофата. Оцелели
онези от земните обитатели, които успели да се приспособят към новите условия.
Дори в наши дни измерванията на пластовете от Креда и Терциер с уред за
радиоактивност показват нагледно тази разлика във фоновото излъчване.
Изтъняването на озоновия слой, изхвърлянето на
токсични и радиоактивни отпадъци сред природата, заразяването на цели райони
при аварии на атомни електроцентрали и реактори допринасят за осезаемо
покачване на радиоактивните излъчвания на планетата. И ако през 1995 г.
фоновата радиация в София и нейните околности варираше в стойности от 0,15 до
0,20 микросиверта, то през 2000 година тя се движи в граници от 0,24 до 0,32
микросиверта.
По всяка вероятност тенденцията към покачване
ще продължи и през следващите години, в следствие на мощното нарушаване на
океанските и въздушните течения. Вече ги няма познатите граници между сезоните.
Все повече растителни и животински видове загиват от киселинни дъждове и
токсични аерозоли.
Все повече хора страдат от неизяснени алергични
заболявания и ракови заболявания на кожата, предизвикани от бедственото
състояние на околната среда и усилващата се слънчева радиация. В България не
останаха река, дере и долчинка, които да не са напълнени с всевъзможни отпадъци
и боклуци на цивилизацията. Къде се дяна пословичният стремеж на българина да
живее в чистота!?
И нас, хората, ли ни окачва съдбата на
динозаврите?
Динозаврите са загинали в резултат на
катастрофа, причинена отвън, от Космоса. За разлика от тях, ние хората, като
доминиращ разумен вид на планетата, в голяма степен сме си подготвили сами
подобна участ. И ако “хората не проумеят какво трябва да сторят за своето
оцеляване”, няма да е далеч денят, в който може да ни постигне подобна участ. В
древните пророчества за нашите дни се казва, че Слънцето ще стане черно и огън
ще се посипе върху човечеството. В дните на кръщението с огън само 144 хиляди
светци ще останат живи и те ще положат началото на новия човешки род.
В японските градове Хирошима и Нагасаки все още
говорят за “черния огън”, изпепелил ги за миг. В почти всички легенди и митове
на народите по света се разказва за години, в които “Черното Слънце потапяло в
болести, мор и скръб народите по света”. Че Слънцето може да изпепелява земите
и душите ни, се убедихме и ние, българите, през жаркото лято на 2000 година. А
дали са толкоз далеч от нас дните, през които питейната вода ще стане по-скъпа
от златото, както пророкуваше Ванга?
Откъс от книгата на Иван А.
Тодоров – „Зодия Човек“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
