Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

вторник, 1 юли 2014 г.

ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ЧОВЕШКАТА ДУША-prirodnite-sili-choveshkata-dusha




Като ученици вие трябва да изучавате силите на Природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате Природата, от една страна, вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна, вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: "Това е Природа." Не, външният свят, Природата трябва да се изучава по особен начин.

Правим разлика между висок и нисък човек, разглеждайки височината единствено  във физически аспект. Следва Природата да ни зададе въпрос:

Защото не виждате вътрешните връзки на Живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в Живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният Живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни.

Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Например, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив – това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него – казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до посте­пенно увеличаване на процента.


Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг  излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват че всяка частица, всяка клетка на тези Същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота – сто процента; в Ангелския свят деятелността се намалява, става седемдесет и пет процента; щом слезете на физическия свят, деятелността се намалява още повече – там имате двадесет и пет процента съзнателна деятелност и седемдесет и пет процента – несъзнателна.


С други думи казано, на физическия свят двадесет и пет процента от съществата са будни, а седемдесет и пет процента спят; в Ангелския свят седемдесет и пет процента са будни, а двадесет и пет процента спят; в Божествения свят сто процента от Съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си: някога умът ви е буден, светъл, мислите добре; някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че нищо не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите че нищо не сте разрешили?


Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия Космос, и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение.


Субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно – обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано, всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят и всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на Живота; и докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на Живота. Божественият свят е Абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете ѝ, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата, той е далеч още от Истината. Например, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес; вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек?

Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално.

Значи материята представлява външни пособия, чрез които Духът си служи. Материята представлява съвкупност от живи, но спящи същества, с които Духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя Духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; Духът е сбор от пробудени Същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си – те се преповтарят.

Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Боже­ствения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие седемдесет и пет процента у вас е съмнение, колебание, а двадесет и пет процента само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях – те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в Живота. Представете си, че точка А на Фигура 3 е едно мислещо същество, което про­ектира мисълта си по напра­вление на точка В един жив обект. Изобщо човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света; вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл; това е първата среща на тия същества на физическия свят.

Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което то има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в Живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С – с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната – и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена – те започват да се движат не само на физическия, но и в Духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое Възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д.


Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва Любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С, нека

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от Светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което Светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места, обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места.


Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава; не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.  Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на Земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание оставя празнина в човека – това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.


Това са опитали мнозина, ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в Живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока в Живота си. Мислете всякога право – отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. – "Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си." Не, никой човек на Земята не може да бъде сто на сто виновен – всякога търсете в себе си вина петдесет процента и в ближния си петдесет процента. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си петдесет процента виновен, а останалите петдесет процента вина да разпредели между обкръжаващите. Следователно не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте – то придава цена на човека.


Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представлява математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог ѝ е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа.

Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия, всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Например, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие правите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека: когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си – изобщо има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки.

Всеки, който е дошъл на Земята, е започнал от елементарните неща: той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на Земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на Природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на Природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Природата обича само ония, които учат. Ние вземаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас. Всички хора са дошли на Земята да се готвят за велико бъдеще.

Природата не търпи излишъци – тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.




------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи