Не са редки случаите, когато родителите в стремежът си да възпитат на ниво децата вменяват чувство за вина. Подобен вид възпитание се явява един най-силните способи за формирането на комплекси.
Разбира се, комплекси могат да присъстват при всеки един от нас, независимо от пол и възраст, от време и място - в семейството, детските ясла и градина, в училището, на работното място. И както споменах по горе, от хората, които имат пряко участие във формирането им - родители, братя, сестри, роднини, съпрузи, приятели, преподаватели, колеги, шефове и прочие.
Според психолози и психиатри, комплексите могат да се зародят лесно,от една критична или обидна дума от значими и любими хора. Съществуват разнообразни психологически комплекси, познанията които ни помагат да попречим на вредното влияние на вътрешните личностни конфликти. Според Карл Юнг например при жените доминират комплексите, отнасящи се до дома, семейство, бременност, деца, съпружески живот, докато при мъжете преобладават комплексите, свързани с обществено положение, престиж, успех, кариера,пари.
Едни от най-мощни и силно изразени видове комплекси са:
• параноя (патологично надценяване на личното Аз, вид невроза, която се дължи на силно развито чувство за малоценност, съпроводено от огромна гордост);
• мегаломания (патологично състояние, което се разглежда като разрастване на параноята, проявяващо се чрез крайности, с подсъзнателни и грижливо прикрити завист и егоизъм);
• комплекс за малоценност (характерна е загубата на доверие в себе си и в своите способности);
• комплекс за превъзходство (може да се прояви във връзка или като компенсаторна реакция на комплекса за малоценност);
• комплекс за изоставеност (явява се вследствие на недостатъчна любов, на дълбока самота и огорчение);
• комплекс за отхвърленост (човек се чувства изолиран, изоставен или пренебрегван от хората около него);
• комплекс за вина (проявява се с постоянно чувство за вина и страх да не се сгреши и вътрешната увереност, че не се действа, както е необходимо);
• Каинов комплекс (изразява враждата между хората, свързан е с взаимоотношенията в детството и по-точно с братята и сестрите);
• Едипов комплекс и комплекс на Електра (изразяват се чрез голяма любов към родителя от противоположния пол и враждебна ревност към другия родител).
Представям на вашето внимание мнението на психоложката на Здравница доц. Маргарита Бакрачева.
- Г-жа Бакрачева, има ли човек без комплекси?
Не само, че няма, но това не е и необходимо. Комплексите са вредни единствено, когато са силно изразени. В много случаи някои малки притеснения, които пазим и крием и от себе си, ни карат да бъдем във форма и да се стремим да показваме възможно най-доброто от себе си. Разбира се, границата кога един комплекс ни вреди, е освен много тънка, и субективна.
- Кога се създават?
Комплексите се развиват във времето. В общия случай повод е някоя случка, която се запаметява поради силното й емоционално значение. Човек я скрива вътре в себе си и в последствие отношенията, в които влиза и потвърждават този негативен спомен или преживяване, постепенно се трупват като в папка на съответния „комплекс“ и това го храни.
- Какво са комплексите?
Комплексите – ако избягаме от строгите и разнопосочни дефиниции – могат да се определят като устойчиво притеснение или страх в определена сфера. Това може да се отнася до начина, по който се представяме или някоя област, в която се страхуваме да навлезем, тъй като се страхуваме от и очакваме провал.
- Как става така, че при едни хора избиват в чувство за малоценност, а при други- във високо самочувствие?
Въпреки, че на пръв поглед тези две поведения са противоположни, те са с абсолютно еднакъв произход. Прекаленото самочувствие е компенсаторно поведение, което демонстрира ниското самочувствие и вяра в собствените възможности. Това е своеобразна защитна маска, която някои хора избират, за да прикрият страховете си. В повечето случаи безрезултатно.
- Кои са по-опасни за душата- когато останем без работа или Едиповия комплекс ? При мъжа или при жената?
Да не свръхгенерализираме фройдистките и психоаналитични описания на комплекси като Едиповия например. Целта на Фройд е не да ни ангажира с някакви неразрешими лични конфликти, а да опише стадиите на психосексуално развитие. Използваните метафори и примери имат за цел да са илюстративни и да подчертаят идеята, което често води до погрешното им разбиране, особено в ежедневния език.
Доколкото това е конфликт, предизвикан от възрастовото развитие, липсата на работа може да се отрази много зле на човек, който принципно страда от ниска себе оценка. Няма как да се преценява теглото на различните комплекси. В същността си те са много сходни – страх от това да бъдем себе си и дали ще бъдем успешни.
- Защо се смачква самочувствието ни, когато загубим работата си например?
Всички сме хора. Имаме своите плюсове и минуси и очакваме да живеем в нормален свят. Което означава да бъдем възнаградени за усилията, труда и способностите си. Когато не получаваме възнаграждение – под формата на работа и признание – естествено, се чувстваме зле. Дори и тези, които се познават добре и вярват в себе си. Това, което може да ни помогне, е да си даваме по-често сметка, че не ставаме по-глупави или по-неуспешни, когато не получаваме оценката на другите. С други думи, да не спираме да опитваме. А светът си остава несправедлив, колкото и да не ни харесва това.
- Как да преодолеем комплексите си?
Изобщо не е необходимо да се фиксираме върху тях. Комплексът се храни, доколкото му обръщаме внимание. Помощ е добре да се потърси, ако комплексът ни пречи да функционираме нормално в ежедневието или обсебва мислите ни. В останалите случаи може да съществува, без да е повод за притеснение.
Едно интервю на Светлана ЖЕЛЕВА
Източник:Здравница
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
