Да бъдеш прав за повечето хора е най-висша житейска ценност, или принцип към който несъзнателно се придържаме, или цел, която несъзнателно преследваме. Желанието на всяка цена да бъдеш прав е в основата на всички предразсъдъци и води до всички известни на човечеството актове на дискриминация – от всекидневния тормоз и присмех, до сегрегацията, убийствата, мъченията и войните.
Защото да си мислим, че само ние сме прави, а всички останали грешат, и да действаме, водени от тази мисъл, не е добър подход. За съжаление с този модел се сблъскваме често, дори по няколко пъти на ден. Отлично знаем, как се чувстваме, когато някой до нас самодоволно възкликне: „Казах ли ти?!“. Познаваме и по-дискретния израз на неотменна правота – презрителния поглед или насмешката спрямо всеки, който върши нещата по-различно от нас. Но под каквато и форма да се изявява, отношението правилно мислене/погрешно мислене, изпива ценна жизнена енергия, макар и да става незабелязано.
Мисленето по посока „правилно-погрешно“ е отражение на заблудата на убеждението, че щом един човек /или група хора/ е победител, то другият човек /другият отбор, другата нация/ непременно трябва да бъде губещ. Щом веднъж се научите да разпознавате моделите на правилно/погрешно мислене или по-добър/по-лош поглед към живота, ще бъдете в състояние да ги идентифицирате навсякъде – във водещите заглавия на медиите, във всекидневните разговори и най-вече в собствените си умове. Програмирането в тази насока е толкова мощно, че хората избират да му се поддават безапелационно. В допълнение към правилното и погрешно мислене съществуват множество други модели или ирационални системи от вярвания.
1. Нереалистични очаквания – Това е начинът на мислене на перфекционистите и максималистите. Те поемат на плещите си прекалено трудни задачи, а след това се случва, да не могат да ги изпълнят по най-добрия начин. Разговорната им лексика изобилства от изрази от рода на „Абсолютно“ или „Трябва да го направя!“, „Длъжен съм!“, „На всяка цена!“, „Ти не може да не успееш!“ и тн. Вътрешният им монолог е обагрен с емоции като страх, притеснения и понякога себеомраза. Перфекционистите не приемат второто място. Те са безмилостни към себе си и към околните. Ако животът не благоволи да се вмести в очакванията им, те просто планират следващото настъпление.
2. Прибързани заключения – Предпочитан от мнозина модел, чрез който се навлиза във все по-дълбоки и необятни нива на страданието. Такива хора си въобразяват, че, „стигнали до втора глава, вече знаят края на романа“ и в тяхната версия, той обикновено е нещастен. Още преди да са попитали, бързат да си кажат, че другите вероятно ще откажат да изпълнят молбата им. Рисуват си сценарии, в които пострадалите задължително са те, независимо какъв е проблемът. Когато звънне телефонът, те подскачат ужасени, че някой ги търси, за да им причини нещо лошо. А когато телефонът отказва да звъни дни наред, те веднага заключават, че никой не ги обича.
3. Катастрофично мислене – Това е вариация на прибързаните заключения, при които хората правят от „мухата – слон“. Когато съпругът закъснее от работа, съпругата автоматично си представя катастрофа. Когато разбере, че някой го боли гърлото, веднага решава, че е тежка болест. При този модел на мислене, ние носим много и излишна болка в душата си.
4. Болезнена мнителност – Всички гореспоменати мисловни модели са продукт на мислене, центрирано в себе си. А върховната проява на подобно мислене е болезнената мнителност – тенденцията да приемаш нещата твърде лично. Този начин на мислене е отражение на дълбоко стаено убеждение, че „всичко около мен е за мен“. То дефинира, че всичко – времето, трафикът по улиците, тълпите, цените, природните бедствия дори, са насочени конкретно и единствено срещу мен, или е изцяло моя грешка – „Не знам как, но е така.“. Прокрадват се мисли от рода на: „Защо това се случва точно на мен?!“
5. Поставяне на равенство между чувства и факти – При този модел се концентрираме върху емоционалното си състояние и му даваме собствен живот. Ако се чувстваме глупаво, автоматично решаваме, че ние сме такива. Ако се чувстваме тъжни, заключаваме, че сме безнадежден случай. Ако се чувстваме объркани, отсичаме, че не сме добри хора.
Автор – Силвия Кръстева – психолог из „МОДЕЛИ НА МИСЛЕНЕ“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
