„Хората се борят със собственото си индивидуално
минало - трамвите от детството си. Ако трябва да се справиш с тях,
да се пребориш с тях и да ги
коригираш, цялото ти настояще и бъдеще ще бъдат пропилени в това. Миналото е
вече пропиляно, настоящето ще бъде пропиляно в психоанализи, и в цялото
си бъдеще ти ще се бориш и бориш с миналото. А да се бориш с миналото означава да
се бориш със сенки -никога няма да спечелиш. Как можеш да спечелиш срещу сянката? Преди
всичко, тя не съществува. Трябва само да видиш, че това е сянка! нищо
повече. В това е основната разлика между психологическия подход към
живота и религиозния подход. Религията просто казва:
"Бъди по-медитативен,
по-осъзнат. Бъди точно тук сега!" В самото това осъзнаване, в това
кристално ясно съзнание, ти разбираш, че миналото е ненужен товар - няма нужда
да го носиш. Никой не може да те застави да го носиш; ти го носиш сам, това е
твоето решение.“ – Ошо
Споделям Ви една качествено и
поучителна публикация от Бетина Цветкова
Негативите в тези скрити от другите
преживявания са за всички страни. Тези, които се опитват да ни превъзпитат, да
ни вменят своите възприятия и да диктуват действията и решенията ни никога няма
да разберат, че така могат само да ни навредят. Би трябвало да са наясно, че
колелото се върти и живота се е променил отдавна, а единствените, които ще
оцелеят са тези, които намерят начин да еволюират . Освен това, тези наши
родители, баби и дядовци и други близки роднини не дават възможност да им се
обясни как живеем, какво ни се случва на стотици километри от тях, какви са
нашите трудности и проблеми, какво ни вълнува и какво ни липсва. Защото
истината е, че дори да имаш всички материални богатства, да си обезпечен по
всички финансови показатели, в един момент осъзнаваш, че това няма никакъв
смисъл, ако си сам сред чужди, ако си вълк-единак. И още по-лошо-ако никой от
„твоите“ не те разбира.
Има и друг модел на поведение, при който можем
просто да си мълчим и да търпим всичко това, без значение какво ще ни коства,
колко нощи ще будуваме, за да решим какво да правим с живота си и как да
балансираме между собствените си нужди, интересите на останалите и целия свят.
Това, че някой има възможност да ти помага и го прави по определен начин не му
дава правото да си присвоява личните ти права на избор и на решения. Нека не
забравяме, че всеки от нас е индивидуално човешко същество, притежаващо по природа
естествени човешки права и субективни права и задължения.
Проблемите идват от там, че има хора, които се
противопоставят на тези продължително налагани представи и когато се осмелят да
го направят биват осмивани, отхвърляни и заклеймявани като „други“,
“аутсайдери“, “предатели“ и подобни благозвучни епитети. Не искам да звуча
грубо, но имам чувството, че съм се родила да бъда различна и затова позицията
ми е толкова твърда и категорична и никой няма да ме убеди, че трябва да живея
по всеобщи порядки, защото другите така правят. Не виждам смисъл в това, при
положение, че всеки от нас живее един живот, защо ще го оставя под командването
на други, по-влиятелни от него хора, налагащи се във всяко едно отношение …
Не съм човек, който не умее да изпълнява
задачи, да се подчинява на команди или да работи в екип с други хора, но между
целенасоченото контролиране за постигане на дадена лична или професионална цел
по собствено желание и същото, но по желанието и заради удовлетворението на
някой друг ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА. Всеки от нас в някакъв момент от живота си е изпитвал
или ще изпита всичко това на гърба си и ще разбере за какво говоря. В никакъв
случай не се опитвам да пропагандирам неподчинение, бунт или протестни действия
ей така, против всичко, а конкретни и правомерни действия, насочени към
източника на проблема или на дадено явление.
Напълно разбирам, че сме човешки същества,
които си приличат много помежду си, но и също толкова много се различават като
индивидуалност, потребности, представи и мечти. Условно мога да разделя всички
хора на три групи: при първата група преобладава влечението към материални
придобивки, във втората група се включват емоционалните хора, за които
душевният комфорт, спокойствие и щастие са на първо място, а третата група е
смесица от първите две в определени пропорции. От всичко казано дотук мисля, че
става ясно какви са първоизточниците на проблемите помежду ни, на
препятствията, които трябва да преодоляваме, за да сме щастливи в този един
свой живот. И тук идва момента да обърна внимание и на нещото, заради което
всички ние страдаме, когато го изгубим и заради което всъщност живеем-любовта.
Тя може да има различни проявления-между
родител и дете, между съпруг и съпруга, между приятели или дори между човек и
животно. Любовта е причината всеки един от нас да е на този свят и да няма друго
по-важно от нея. По своята същност, любовта може да бъде разбирана в много
аспекти, защото съм срещала дори хора, които обичат своя вещ (колко
съвременно…). Науката не дава точен и аргументиран отговор на това какво
животно е тази „любов“, от къде се появява, колко дълго може да просъществува и
защо въобще си мислим, че я има. Дали не е плод на нашите собствени фантазии,
или е алхимична реакция, протичаща на физиологическо ниво в телата на двама
„влюбени“, основана на физическото привличане?
Любовта е път за душевно чисти и непредубедени
същества, път, по който не можеш да вървиш сам. А споделяйки пътуването си с
някой друг и поддържайки магията на любовта, тя придава смисъл на всичко в
отношенията между двама човека и ги свързва в едно неразривно цяло.
Причината да спомена любовта е, че точно тя
понякога става повод за неразбирателство между хората. Сигурно се питате как е
възможно това. Много просто-когато някой друг не е доволен от избора ви,
започва да прекалява с изказванията си и с действията си и да навлиза много
неподходящо в личния ви живот.
Както по много други въпроси, така и по въпроса
за любовта, родителите смятат,че имат право и се опитват да доминират (и го
правят). Понякога са прави, но – представете си, драги родители-понякога НЕ
СТЕ. Какво става обаче, когато порасналото дете реши, че никой няма право да му
се бърка и да му пречи на щастието, независимо какво ще се случи? Има три
варианта: да обърне гръб на всички, които не са съгласни с избора му, да се
опита да балансира (отново) между себе си и другите или да се откаже от
щастието си. В периода на умствено и физическо развитие има фаза, на която
всеки смята, че даден човек е „единственият/единствената“, докато не се случи
нещо по естествен път и не се разделят.
Тук подчертавам израза „по естествен път“,
какъвто е живота-раждаш се, живееш и умираш. Но когато някой насила упражнява
контрола си и влиянието си върху този избор и насилва нещата, се случват други
неща, които са нежелани от обикновения, подчинен човек и се потъпква неговото
право на щастие. След всичко преживяно започват да се променят разбиранията и
да се подреждат приоритети, които придобиват по-реалистичен характер и
обективно отразяват действителността. Затова никой не бива да си прави илюзии,
че всичко е вечно и непреходно и че винаги ще бъде само богат или само беден,
само нещастен или само щастлив. Единственото непреходно нещо е любовта, в
резултат на което се появяват и нейните плодове-децата.
За съжаление, дори когато казваш истината,
когато с цялата си смелост и отговорност застанеш и обясниш, че искаш нещо
поради следните причини, че няма да се откажеш и не смяташ, че то ти вреди по
някакъв начин, НИКОЙ не е съгласен. Въпреки че това най-вероятно е единственото
нещо/някой, което/който те прави щастлив. Защо ? Защото сме пленници на
собствените си разбирания, точно така. Много е трудно да преглътнеш нещо, което
според теб е неправилно и да се съгласиш, че то има смисъл за човека отсреща.
Няма как някой друг да знае по-добре от мен от какво се нуждая най-много и кое
ме прави щастлива винаги. Това единствено може да го докаже човека, с който си
избрал да вървиш по пътя.
Голяма част от разсъжденията на хората в такива
моменти се основават на концепцията за човешкото его? Малко от нас са склонни
да го преглътнат и да признаят, че нечия чужда истина е „вярна“, че нечие чуждо
мнение е също толкова важно и обосновано. Защо хората се противят на това, че
ти си щастлив с избора си, който по никакъв начин не вреди нито на теб самия,
нито на тях, а напротив-прави те най-щастливия човек на света?
Един от многото интелигентни хора в историята,
наречен Марк Тулий Цицерон, е систематизирал шестте основни грешки на човека и
те са в следната последователност:
1. Заблудата, че личният напредък се постига
чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не
могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото
ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си
предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и
усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите
убеждения и своя начин на живот.
Забелязвате ли първата и последната сентенция?
Идейно те оформят рамката на разсъждения, които споделям с вас в този пост. От
тук нататък оставям поле за размисъл и отворен край, защото мога да напиша
наистина много и да приведа реални примери за доказване на тезата си.
Няма как да продължим с чисто съзнание, отворено
за околните и за света, преди да сме анализирали грешките от миналото и да се
научим, че само глупавият допуска една и съща грешка два пъти. Затова,
следващия път, когато сте въвлечени в отношения, в който няма начин да не
възникне конфликт, не се крийте в ъгъла или под масата, а се изправете пред
всички и обяснете защо искате това с най-прости думи. Колкото и да не искаме да
си признаем и да го крием от другите под маска, всички сме раними и всички
имаме истории, които никога няма да разкажем.
Но пътят към осъществяването на мечтите не е
този, който е предопределен от някой друг, а този, който самите вие си
проправяте. Ако се оправдавате с това, че ви е страх-добре, някой друг ще го
направи вместо вас. Но тогава той ще е щастлив, а не вие. Защото винаги идва
момент, в който всеки трябва да поеме отговорност за думите и действията си, а
ако искате да сте такъв човек, започнете още от днес. Направете нещо, което
винаги сте мечтали да направите, но не сте-от срам,от безпаричие,от мързел.
Направете някого щастлив-така ще сте щастлив и вие.
Не бъдете пленници на системата, нито на
собственото си мислене. Развивайте се и се адаптирайте в зависимост от
обстоятелствата. Бъдете това, което искате да бъдете, независимо от рамките на
общоприетото. Бъдете създатели, не просто консуматори. И не забравяйте, че
когато човек иска промяна, той трябва да е част от нея, а не просто да очаква
сама да се осъществи. Именно човекът е единственото съзнателно същество, което
притежава висок интелект и способността да чувства. Затова никога не
забравяйте, че може да нараните другия, както и че той може да нарани вас.
Автор: Betina Tsvetkova – „Пленницина собственото ни мислене или на системата ?“
„Едно от най-трудните неща в живота е да бъдеш
себе си в свят, който се опитва да те направи като всички други.“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
