Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

понеделник, 2 юни 2014 г.

ПЛЕННИЦИ НА СОБСТВЕНОТО МИСЛЕНЕ-plennici-sobstvenoto-mislene



Хората се борят със собственото си индивидуално минало - трамвите от детството си. Ако трябва да се справиш с тях, да се пребориш с тях и да ги коригираш, цялото ти настояще и бъдеще ще бъдат пропилени в това. Миналото е вече пропиляно, настоящето ще бъде пропиляно в психоанализи, и в цялото си бъдеще ти ще се бориш и бориш с миналото. А да се бориш с миналото означава да се бориш със сенки -никога няма да спечелиш. Как можеш да спечелиш срещу сянката? Преди всичко, тя не съществува. Трябва само да видиш, че това е сянка! нищо повече. В това е основната разлика между психологическия подход към живота и религиозния подход. Религията просто казва: "Бъди по-медитативен, по-осъзнат. Бъди точно тук сега!" В самото това осъзнаване, в това кристално ясно съзнание, ти разбираш, че миналото е ненужен товар - няма нужда да го носиш. Никой не може да те застави да го носиш; ти го носиш сам, това е твоето решение.– Ошо

Споделям Ви една качествено и поучителна публикация от Бетина Цветкова

Негативите в тези скрити от другите преживявания са за всички страни. Тези, които се опитват да ни превъзпитат, да ни вменят своите възприятия и да диктуват действията и решенията ни никога няма да разберат, че така могат само да ни навредят. Би трябвало да са наясно, че колелото се върти и живота се е променил отдавна, а единствените, които ще оцелеят са тези, които намерят начин да еволюират . Освен това, тези наши родители, баби и дядовци и други близки роднини не дават възможност да им се обясни как живеем, какво ни се случва на стотици километри от тях, какви са нашите трудности и проблеми, какво ни вълнува и какво ни липсва. Защото истината е, че дори да имаш всички материални богатства, да си обезпечен по всички финансови показатели, в един момент осъзнаваш, че това няма никакъв смисъл, ако си сам сред чужди, ако си вълк-единак. И още по-лошо-ако никой от „твоите“ не те разбира.


Има и друг модел на поведение, при който можем просто да си мълчим и да търпим всичко това, без значение какво ще ни коства, колко нощи ще будуваме, за да решим какво да правим с живота си и как да балансираме между собствените си нужди, интересите на останалите и целия свят. Това, че някой има възможност да ти помага и го прави по определен начин не му дава правото да си присвоява личните ти права на избор и на решения. Нека не забравяме, че всеки от нас е индивидуално човешко същество, притежаващо по природа естествени човешки права и субективни права и задължения.


Проблемите идват от там, че има хора, които се противопоставят на тези продължително налагани представи и когато се осмелят да го направят биват осмивани, отхвърляни и заклеймявани като „други“, “аутсайдери“, “предатели“ и подобни благозвучни епитети. Не искам да звуча грубо, но имам чувството, че съм се родила да бъда различна и затова позицията ми е толкова твърда и категорична и никой няма да ме убеди, че трябва да живея по всеобщи порядки, защото другите така правят. Не виждам смисъл в това, при положение, че всеки от нас живее един живот, защо ще го оставя под командването на други, по-влиятелни от него хора, налагащи се във всяко едно отношение …


Не съм човек, който не умее да изпълнява задачи, да се подчинява на команди или да работи в екип с други хора, но между целенасоченото контролиране за постигане на дадена лична или професионална цел по собствено желание и същото, но по желанието и заради удовлетворението на някой друг ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА. Всеки от нас в някакъв момент от живота си е изпитвал или ще изпита всичко това на гърба си и ще разбере за какво говоря. В никакъв случай не се опитвам да пропагандирам неподчинение, бунт или протестни действия ей така, против всичко, а конкретни и правомерни действия, насочени към източника на проблема или на дадено явление.


Напълно разбирам, че сме човешки същества, които си приличат много помежду си, но и също толкова много се различават като индивидуалност, потребности, представи и мечти. Условно мога да разделя всички хора на три групи: при първата група преобладава влечението към материални придобивки, във втората група се включват емоционалните хора, за които душевният комфорт, спокойствие и щастие са на първо място, а третата група е смесица от първите две в определени пропорции. От всичко казано дотук мисля, че става ясно какви са първоизточниците на проблемите помежду ни, на препятствията, които трябва да преодоляваме, за да сме щастливи в този един свой живот. И тук идва момента да обърна внимание и на нещото, заради което всички ние страдаме, когато го изгубим и заради което всъщност живеем-любовта.


Тя може да има различни проявления-между родител и дете, между съпруг и съпруга, между приятели или дори между човек и животно. Любовта е причината всеки един от нас да е на този свят и да няма друго по-важно от нея. По своята същност, любовта може да бъде разбирана в много аспекти, защото съм срещала дори хора, които обичат своя вещ (колко съвременно…). Науката не дава точен и аргументиран отговор на това какво животно е тази „любов“, от къде се появява, колко дълго може да просъществува и защо въобще си мислим, че я има. Дали не е плод на нашите собствени фантазии, или е алхимична реакция, протичаща на физиологическо ниво в телата на двама „влюбени“, основана на физическото привличане?


Любовта е път за душевно чисти и непредубедени същества, път, по който не можеш да вървиш сам. А споделяйки пътуването си с някой друг и поддържайки магията на любовта, тя придава смисъл на всичко в отношенията между двама човека и ги свързва в едно неразривно цяло.


Причината да спомена любовта е, че точно тя понякога става повод за неразбирателство между хората. Сигурно се питате как е възможно това. Много просто-когато някой друг не е доволен от избора ви, започва да прекалява с изказванията си и с действията си и да навлиза много неподходящо в личния ви живот.


Както по много други въпроси, така и по въпроса за любовта, родителите смятат,че имат право и се опитват да доминират (и го правят). Понякога са прави, но – представете си, драги родители-понякога НЕ СТЕ. Какво става обаче, когато порасналото дете реши, че никой няма право да му се бърка и да му пречи на щастието, независимо какво ще се случи? Има три варианта: да обърне гръб на всички, които не са съгласни с избора му, да се опита да балансира (отново) между себе си и другите или да се откаже от щастието си. В периода на умствено и физическо развитие има фаза, на която всеки смята, че даден човек е „единственият/единствената“, докато не се случи нещо по естествен път и не се разделят.


Тук подчертавам израза „по естествен път“, какъвто е живота-раждаш се, живееш и умираш. Но когато някой насила упражнява контрола си и влиянието си върху този избор и насилва нещата, се случват други неща, които са нежелани от обикновения, подчинен човек и се потъпква неговото право на щастие. След всичко преживяно започват да се променят разбиранията и да се подреждат приоритети, които придобиват по-реалистичен характер и обективно отразяват действителността. Затова никой не бива да си прави илюзии, че всичко е вечно и непреходно и че винаги ще бъде само богат или само беден, само нещастен или само щастлив. Единственото непреходно нещо е любовта, в резултат на което се появяват и нейните плодове-децата.


За съжаление, дори когато казваш истината, когато с цялата си смелост и отговорност застанеш и обясниш, че искаш нещо поради следните причини, че няма да се откажеш и не смяташ, че то ти вреди по някакъв начин, НИКОЙ не е съгласен. Въпреки че това най-вероятно е единственото нещо/някой, което/който те прави щастлив. Защо ? Защото сме пленници на собствените си разбирания, точно така. Много е трудно да преглътнеш нещо, което според теб е неправилно и да се съгласиш, че то има смисъл за човека отсреща. Няма как някой друг да знае по-добре от мен от какво се нуждая най-много и кое ме прави щастлива винаги. Това единствено може да го докаже човека, с който си избрал да вървиш по пътя.


Голяма част от разсъжденията на хората в такива моменти се основават на концепцията за човешкото его? Малко от нас са склонни да го преглътнат и да признаят, че нечия чужда истина е „вярна“, че нечие чуждо мнение е също толкова важно и обосновано. Защо хората се противят на това, че ти си щастлив с избора си, който по никакъв начин не вреди нито на теб самия, нито на тях, а напротив-прави те най-щастливия човек на света?


Един от многото интелигентни хора в историята, наречен Марк Тулий Цицерон, е систематизирал шестте основни грешки на човека и те са в следната последователност:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Забелязвате ли първата и последната сентенция? Идейно те оформят рамката на разсъждения, които споделям с вас в този пост. От тук нататък оставям поле за размисъл и отворен край, защото мога да напиша наистина много и да приведа реални примери за доказване на тезата си.


Няма как да продължим с чисто съзнание, отворено за околните и за света, преди да сме анализирали грешките от миналото и да се научим, че само глупавият допуска една и съща грешка два пъти. Затова, следващия път, когато сте въвлечени в отношения, в който няма начин да не възникне конфликт, не се крийте в ъгъла или под масата, а се изправете пред всички и обяснете защо искате това с най-прости думи. Колкото и да не искаме да си признаем и да го крием от другите под маска, всички сме раними и всички имаме истории, които никога няма да разкажем.


Но пътят към осъществяването на мечтите не е този, който е предопределен от някой друг, а този, който самите вие си проправяте. Ако се оправдавате с това, че ви е страх-добре, някой друг ще го направи вместо вас. Но тогава той ще е щастлив, а не вие. Защото винаги идва момент, в който всеки трябва да поеме отговорност за думите и действията си, а ако искате да сте такъв човек, започнете още от днес. Направете нещо, което винаги сте мечтали да направите, но не сте-от срам,от безпаричие,от мързел. Направете някого щастлив-така ще сте щастлив и вие.


Не бъдете пленници на системата, нито на собственото си мислене. Развивайте се и се адаптирайте в зависимост от обстоятелствата. Бъдете това, което искате да бъдете, независимо от рамките на общоприетото. Бъдете създатели, не просто консуматори. И не забравяйте, че когато човек иска промяна, той трябва да е част от нея, а не просто да очаква сама да се осъществи. Именно човекът е единственото съзнателно същество, което притежава висок интелект и способността да чувства. Затова никога не забравяйте, че може да нараните другия, както и че той може да нарани вас.



Едно от най-трудните неща в живота е да бъдеш себе си в свят, който се опитва да те направи като всички други.

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне