Учени доказаха, че думата има пряко влияние
върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като
цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и
животът му.
От време на време в обществото се разгарят
дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално
се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които
от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите
хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва
противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава
постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години.
Почти всички семена загинали, а
оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много
болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството
им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата
на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи
имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент.
Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно
облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК
се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези
изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследтсвеността? Нашата
представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е
остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции.
Програмата на човека е закодирана във
физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски
строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и
бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия
геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните
вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с
енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те
стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката
реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай
душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на
гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра
по електромагнитните канали. Един текст
оздравява наследствеността, друг – я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта
на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето
наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае.
Така той разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и
психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е
безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във
вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока
наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика
неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира
дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която
записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази
информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното
съдържание зависи здравето на потомците му.
Източник: Издателство „Распер“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
