Според Езотеричното учение човекът има
божествен произход. По своята най-дълбока същност той представлява огнена искра
от Духа на Твореца, която притежава способността да се разраства и която е
надарена с атрибутите, или качествата, на своя Отец.
Разширяването на тази божествена искра
преминава през два основни етапа: инволюционен и еволюционен.
Инволюционният
етап включва поетапното ,,заточаване” на тази божествена искра в лоното на
материята, като се започне от нейната най-фина форма и се стигне до
най-плътната ù форма. В процеса на ,,слизането” си, божествената искра привлича
към себе си енергия от съответния подсвят, която енергия тя ,,облича” върху
себе си с цел да може да се проявява и действа на съответния план на
действителността.
Най-голямата форма на ,,заточение” и съответно най-плътното
тяло, което божествената искра приема, е физическото тяло.
Твърди се, че само една част от енергията
на божествената искра бива заточена в материята. Другата част остава свободна и
ролята ù е да ,,привлича” обратно към себе си своята заточена половинка.
Действително съществува такава необходимост, тъй като заточената част от
божествената искра за един огромен период от време губи съзнание за своята
същност и произход, идентифицирайки се с телата, или енергиите, в които се е
обгърнала. Това, обаче, е част от процеса на развитие на божествената искра.
Източник „Основи на езотеричното учение“
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
