Разнообразните хранителни растения са важна съставна част от здравословния начин на живот. Те могат да се използват за лечение и профилактика на много заболявания.
АМУРСКИ КИСЕЛ ТРЪН. Установена е високата му антимикробна активност, както и тонизиращото му въздействие. Настойка от неговите листа се използва като жлъчкогонно и кръвоспиращо средство. В народната медицина се използва коренът му при различни заболявания на черния дроб, като потоотделящо и отхрачващо средство — при стомашно-чревни заболявания. Водната настойка от корени на амурския кисел трън понижава кръвното налягане и успокоява нервната система.
РЕВЕН. Прилага се като разхлабващо средство при запек, при влошена перисталтика на червата и обилно отделяне на газове. При намаляване на дозата препаратите от него предизвикват противоположен ефект и се превръщат в затягащи средства.
КИСЕЛЕЦ. В медицината от корените и плодовете му приготвят отвари, прилагани при дизентерия и болести на червата; кръвоспиращо средство; за дезинфектиращо плакнене на устата при стоматити и фарингити. Киселецът подобрява храносмилането, намалява газовете при гниенето в червата и е прекрасно противоскорбутно средство.
В народната медицина отвара от листа на киселец се употребява против диария (1 супена лъжица сухи листа от киселец на 1 чаша преварена вода. Пие се 3-4 пъти дневно), за кръвоспиране при хемороидални и други кръвотечения (отвара от листа в съотношение с вода 1:20; 1/3 водна чаша се пие 3 пъти дневно преди ядене).
Настойки и отвари от корените му се използват за миене при някои кожни заболявания.
Продължителната употреба на листа от киселец е нежелателна поради наличието на голямо количество киселина — в урината се появят захар и соли на калция, които се утаяват в бъбреците и водят до пиелонефрит.
При нарушения в солната обмяна киселецът е противопоказен.
ГЛУХАРЧЕ. В съвременната медицина препарати от глухарче се прилагат за възбуждане на апетит, при запек и като жлъчкогонно средство.
1 чайна лъжичка надробен корен се залива с 1 чаша вряла вода, кисне 20 минути, след което се прецежда и се пие по 1/4 чаша 2-3 пъти дневно.
От надземната част заедно с корените се приготвя сух извлек за производство на хапчета. В западноевропейската медицина корените на глухарчето се използват при белодробна туберкулоза, гуша, диабет, базедова болест и други заболявания.
В китайската медицина се прилага като понижаващо температурата, изпотяващо и тонизиращо средство.
В народната медицина се използват и листата, и корените на глухарчето за възбуждане.на апетита и за подобряване работата на стомашно-чревния тракт. Прилагат се и като жлъчкогонно, слабително, отхрачващо, успокояващо и сънотворно средство, при хроничен запек и хемороиди.
Прах от сушени корени на глухарче се предписва за изхвърляне на вредни вещества от организма посредством потта и урината, а отвара от сухи листа и корени — при стомашни заболявания, болки в корема, при образуване на камъни в жлъчните или пикочоотделителните канали. Препарати от глухарче се използват при екземи и циреи.
Маслена настойка от корените му е добро средство при лекуване на изгаряния.
МИНЗУХАР . В медицината на различни страни се използува като болкоуспокояващо средство, при спазми, сърдечни заболявания, като пикочогонно средство, при стомашни и чревни заболявания.Често го прилагат при женски заболявания, жълтеница, хемороиди.
КРОМИД ЛУК. Прилага се за възбуждане на апетита, за усилване секрецията на храносмилателните сокове, за усвояване на храната.
В съвременната медицина се използва препаратът алилгеп (спиртна настойка от кромид), който действа антибактериално, стимулира мускулатурата и секреци-онната дейност на червата. Прилага се при запек, колити, атеросклероза и склеротична форма на хипертонията.'
В народната медицина кромидът се използва за изхвърляне на глисти, за премахване на акне и на пигментни петна, лунички и брадавици, при изгаряния, кожно-възпалителни процеси и образуване на мехури, по време на различни епидемии.
Смес от мляко и печен лук се използва за лечението на циреи. Лукът съдържа фитонциди с противомикробно действие.
Кромидът е добро противоскорбутно средство, служи за профилактика и лечение на авитаминози и грип.
Пресният кромид възбужда апетита, засилва отделянето на стомашни сокове, подобрява храносмилането и спомага за по-доброто усвояване на хранителните вещества.
ПРАЗ ЛУК. Много ценно хранително растение и отлично средство срещу диабет. Въглехидратите в него са 21,2%, което е 3 пъти повече от другите лукови растения; нишестето е 2%, белтъчините — 6,5%, а по съдържание на калий, фосфор и желязо превъзхожда кромида и зеления лук. Празът е около 2,5 пъти по-калоричен от другите видове лук. Най-добре е да се използува в натурален вид.
Салатата от праз е добра закуска.
Вземат се 200 г праз, ябълка, твърдо сварено яйце, 4 супени лъжици растително масло, маруля. Празът се нарязва на кръгчета, яйцето — на резенчета, ябълката се настъргва на едро. Сместа се сипва в салатиера, залива се с растителното масло, украсява се с яйцето и с магданоз. Такава салата е полезна и при диабет.
Добре е ежедневно във вечерното меню да има праз с хляб.
Вкусна и лесно усвоима напитка се приготвя от 500 г праз. Лукът се нарязва, залива се с 0,7 л сухо бяло вино и престоява 1 денонощие (в добре затворена бутилка). Сетне се прецежда. Сутрин и вечер се пие по 1 глътка.
МОРКОВИ, Прилагат се при запек и хемороиди като леко очистително (прясно изстискан сок).
ЧЕРВЕН ПИПЕР. Използува се за възбуждане на апетита и за подобряване на храносмилането.
ДОМАТИ. Използуват се за повишаване на стомашния сок.
ПШЕНИЦА. В съвременната медицина за лекуване на някои видове екземи се използва течността на Митрошкин, получена от предварително ферментирали пшенични зърна. Нишестето, получено от пшеницата, се използва за мехлеми. От него приготвят и отвари като "ципа" за приеманите вътрешно лекарства.
Отвара от пшенични трици се използва като витаминозна подправка: 200 г трици се заливат с 1 л вряла вода, варят се 1 час, след което се прецеждат през марля и се използуват за добавка в супи.
В народната медицина пшеничните зърна са общо укрепващо средство. При силна кашлица и възпаление на горните дихателни пътища се използва следната отвара: 1 чаша пшенични зърна или трици се варят в 1 л вода в продължение на 1 час, след което сместа се прецежда и се добавят 2 супени лъжици мед; пие се по половин чаша 3-4 пъти дневно.
ЧЕРНА РЯПА. Пречиства черния дроб, прилага се против кашлица, за стимулиране на храносмилателните сокове, за засилване перисталтиката на червата.
АЛАБАШ. Използва се като лечебна храна при запек. В народната медицина сокът му се прилага за лекуване на скорбут. Каша от варен алабаш се използува за компреси при болки от подагра в ставите. Отварите от алабаш са известни като пикочогонно и отхрачващо средство.
АСПАРАГУС. Препоръчва се при заболявания на черния дроб и бъбреците, както и при подагра. Понижава кръвното налягане, намалява умората, стимулира сърцето.
В народната медицина се прилагат настойки от млади филизи и отвара от корени като пикочогонно средство при възпаления на пикочния мехур, заболявания на бъбреците, сърцето, подагра, ревматизъм,
ЦВЕКЛО. Препоръчва се за перисталтиката на червата (за сметка на тъканите и на органичните вещества), при хроничен запек, за усвояването на храната и белтъчините.
ТИКВА. Съдържа калий. Използва се при възпаления на червата, за стимулиране на моторната им активност (при запек), като силно противоглистно средство (семките).
КРАТУНА. В народната медицина се използва в диетите при отоци, свързани със сърдечно-съдовите заболявания, и при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, Пресен сок
от вътрешността на кратуната (1/2-1 чаша дневно) се пие при заболявания на черния дроб и бъбреците. Като успокояващо средство при безсъние — 1/4 отвара от кратуна с мед преди лягане.
В народната медицина на Дания тиквата се използва като средство против треска. Тиквичките се препоръчват при отоци и други видове болести, когато е необходимо изхвърляне на вода от организма.
ЧЕСЪН. В Русия се появява през XII век. Славяните пиели вино с чесън. Сред простия народ чесънът бил много популярен, защото го смятали за източник на здраве.
Чесънът съдържа 6-7,9% белтъчини, 7-8 мг витамин С (в листата — до 80 мг), 0,5 % захар, 20-27% полизахариди. Острият вкус и специфичната миризма се придават от етеричното масло (0,23%-0,74%), в което се съдържат фитонциди.
Чесънът се използва за храна както пресен, така и консервиран (за предпочитане е пресен). Използва се при осоляване и консервиране на зеленчуци. За да се избегне отблъскващата му миризма, след него трябва да се изяде ябълка, суров морков или да се изпие чаша току-що сварен чай. Ето и рецепти с използването на чесън:
САЛАТА от цвекло с чесън и стафиди: 2 глави цвекло, 1 скилидка чесън, 1 супена лъжица
стафиди, 2 супени лъжици сметана. Цвеклото се почиства, измива и нарязва на ситни ивици. Слага се в тенджера и се добавя гореща вода така, че да го покрие. Стафидите се почистват, измиват и се прибавят към цвеклото, след което заедно с него се сваряват, после се държат 15-20 минути със затворен капак. Сместа се охлажда.
При сервиране се добавя ситно счукан чесън и сметана.
ПЮРЕ от пача трева и чесън: 200 г зелена пача трева, 50 г чесън, сол, оцет, пипер на вкус. Пачата трева и чесънът се смилат в машинка за мелене на месo посоляват се и се смесват, добавя се пипер и оцет.
СОС С ГЪБИ И ЧЕСЪН: голяма глава чесън се разделя на скилидки, които се стриват с щипка сол и се заливат с 4 супени лъжици олио. Разбърква се добре и се прибавят 1 чаша варени гъби, нарязани на лентички. Залива се с оцет или лимонов сок и отново се разбърква. Сервира се със студено месо.
разнообразни, хранителни, растения, билки, важна съставна част, от здравословния начин, на живот, лечение,профилактика, заболявания.
Автор: Виктор Востоков
Следва…
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
