Човекът е устроен някак странно…може би… Или самият той интегрира в себе си и двата трепета, да бъде разочарован или да разочарова. Всъщност по природа ние вярваме в себеподобните си – хората, колеги, приятели, близки, роднини. Същите с такъв патос ти заявяват, че може винаги да разчиташ на тях. Ти поглеждаш ококорено и тръгваш по улиците лицемерни щастлив, окрилен от вярата… Наблюдаваш щастието, което те заобикаля и засияваш. После настъпва онази красива гледка наречена залез, денят уморено притваря очи и се случва нещото, незнайно как, незнайно защо и от къде…разбираш, че всъщност си бил излъган. Заедно със залеза разбираш, че щастливото семе посято засято като Вяра се удря в реалността, удря ти жесток шамар и ставаш беззащитен…
Казват, че даденото обещание е вид обет и ти вярваш, обещаят ти работа, любов, преданост и още и още, и ти вярваш. Вярваш в тези хора, които са ти обещали, сякаш вярваш в Бог…Да, вярата в Бог те кара да си мислиш, че по всяко време ще бъдеш спасен, дори и да си грешник. Въпреки, че е изписано – „И Бог създаде човека, по свой образ и подобие“, ние нямаме тази божественост. Гаврим се със себе си, за това и сме хора – прокудени от Рая. Дълбоко в себе си вярвам, че никой не ще бъде върнат в този рай, ние сме като воденичното колело – раждаме се, грешим, умираме и пак се раждаме – подобие на Perpetuum mobile — „вечно движение“…
Но да се върна на темата - Всеки път си казваш, че е за последно, че повече няма да се подадеш на измамното, на чуждото хорско „щастие“, което те заобикаля, това щастие не е твое и ти никога няма да можеш да го изпиташ.Не ти остава друго освен тъмнината – онази предана самота облечена в мантията на недоверието.
В комедията „Тартюф” от Молиер е засегнат един сериозен проблем на между личностните отношения – проблемът за неочакваната, но логично следваща взаимна обвързаност между лицемерието и човешкото заслепение. Именно той става причина за възникването на множество конфликти, които често се оказват пагубни за хората. Пътят за неговото решаване не нито лек, нито кратък, зщото щом човек веднъж допусне да бъде заблуден, впоследствие много трудно може да прозре отново истината. Героят на Молиер – Тартюф – е лицемерен набожник, измамник и похотливец.
Йорданка Стоянова пише: „Дефинирането на лъжата може да стане от различни гледни точки. Тя е феномен на между личностното общуване в социума.. Самата тя е вид общуване в което е налице изкривяване на действителното положение на реалните факти. Целта на лъжата е въвеждането в заблуждение на реципиента т.е. неговото погрешно осведомяване за нещо.
Тя предполага обмяна на информация. Предполага друг човек който да е обект на лъжата който да е излъган измамен. Затова е в сферата на общуването и взаимодействията между хората. Лъжата може да бъде като противоположност на истината. Лъжата е неистина.
От гледна точка на лъжещия, лъжата е негово средство за постигане на някаква цел, което той използва съзнателно и преднамерено. Несъзнателна или невинна лъжа няма.
От гледна точка на този, който е лъган в момента (или в миналото), лъжата е най-често зло. Самият факт, че е излъган най-често го натоварва психически, влияейки му върху чувството за достойнство и върху самопрезентирането му в обществото.
В психичен план лъжата извежда човека от душевното му равновесие и го поставя на особени позиции в системата на между личностните отношения. Влияе на самооценката. В някои случаи, когато излъгването е особено успешно и/или резултатите от него са много полезни за лъжещия, лъжата може да му донесе радост и възторг.
Хората са снизходителни към различните прояви в тези области. Приемат, че лъжата е почти естествена за съответният контекст и не бива да бъде обект на осъждане.“…
Някъде бях прочел, нещо смислено от Рон Корзин , че „Разочарованието е житейска опитност, с която се сблъскваме всички. В живота ни има много неща, които ни разочароват. Често се разочароваме от нещата, които си купуваме. Разочароват ни прояви, които планираме или посещаваме. Могат да ни разочароват дори хората, в които вярваме.
Като хора, ние разочароваме другите, а понякога и те нас. В някои случаи на хората не може да се разчита. Сякаш не оценяват, когато си направил нещо за тях. Казват едно, правят друго. Измъкват се и те зарязват в тинята.
Затова, ако искаш да успееш в живота, трябва да се научиш да се справяш с хората. Една от тайните на успеха е да се научиш как да се справяш с хората, които те разочароват.“
Има една много заинтригуваща проповед в “Проповеди над един мравуняк” :
Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Разочаровани, а след тези – очаровани.
Разочаровани са онези, които преди това се били очаровани. Очаровани са онези, които предстои да бъдат разочаровани.
Така или е и между вас, драги мравки? Изглежда, че не е. Така ми изглежда, защото нито една нощ не видях някой от вас да излезе на луна и да изповяда на нощта своето разочарование или очарование. При нас хората, пък всяка нощ е изпълнена с такива изповеди. Всяка нощ е преситена с такива изповеди.
Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Такива, които викат от разочарование, а след това идват онези, които пеят в очарование. А знаете ли в какво е велик живота? В това, драги мравки, че той съчетава тези две песни в една хармония, в това, че той е по-широк и от трагедия, и от комедия.
Всичко останало ще го коментираме заедно с вас…може би…
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
