Към калолечението трябва да се подхожда много внимателно, съветват медици. Този вид терапия не е мода, лечебно-оздравителните процедури се превръщат често в мания. Без да имаме необходимите познания можем да си навредим вместо да се излекуваме.
Калолечението предизвиква дълбоко и продължително сгряване на вътрешните органи, активизира кръвообращението и обменните процеси в организма. В състава на лечебната кал влизат метали, витамини, хормони, биостимулатори. Те помагат при заздравяване на счупвания, изгаряния, следоперативни белези. Лечебната кал лекува проктит и простатит, хроничен бронхит и пневмония.
Но калолечението е абсолютно противопоказно при заболявания на кръвта, при всякакви видове новообразувания (много пъти хората дори и не знаят за съществуването им), при нарушена функция на яйчниците, при бременност, болести на сърцето и бъбреците, при варикозно разширени вени. А при състояние на треска и тежка хипертония тази процедура (температурният режим достига 36-42 градуса) може да доведе и до летален изход. Затова е важно дори здрави хора да прилагат тази процедура много внимателно. Тя може да се прилага частично, защото пълното обвиване с лечебна кал е голямо натоварване за организма, то направо си е изпитание.
Лечебните бани са също толкова популярна процедура, както и калолечението. За чудодейната сила на обогатената с минерали вода се носят легенди. И всичко би било добре, ако всеки знаеше мярката, нормата за прилагане и употреба. Но всяка процедура с лечебни бани има списък с противопоказания. Медицинските работници предупреждават за това, но не всеки път хората се съобразяват и настояват да се подложат на подобна процедура. Например, ако страдате от дискинезия на жлъчните пътища, от хепатит или някакви гинекологични заболявания, или от заболявания на щитовидната жлеза – тогава не би трябвало да се потапяте в сероводородни (сулфидни) минерални води, защото след това заболяването ви непременно ще се обостри.
Ако не се чувстваме добре с нервите, имаме стягане в сърдечната област или ни безпокои невродермит, тогава можем да си позволим йодо-бромна баня, сероводородната също е подходяща. Но не и терпентинова баня. Приготвената от бяла и жълта терпентинова емулсия маса предполага много малко показания, повечето са противопоказания. Последствията от нея са доста тежки. Ако постоим в такава баня малко повече от необходимото, можем да си докараме не само сърдечен пристъп, а и сериозни изгаряния.
Установена е една закономерност, на петия-шестия ден от приемането на минерална вода в определен курорт хората получават рязко обостряне на същото това заболяване, което са отишли да лекуват точно на това място, точно с тази минерална вода. За това си има конкретно обяснение. Всъщност използването на вода с висока минерализация е равнозначно на прием на лекарствени средства.
Въпреки разпространеното мнение, че от водата няма вреда, въпреки това много проучвания сочат, че противопоказания все пак има. Не трябва да се лекуваме с минерална вода при остри форми на вирусен хепатит, при обостряния на язва, жлъчнокаменна болест и цистит.При бъбречнокаменна болест не е желателно да се пие хидрокарбонатна вода, ако камъните са по-големи от 0,8 мм в диаметър.
Не трябва да се пие и при хроничен двустранен пиелонефрит, при бъбречна недостатъчност, както и при инсулинозависим захарен диабет.Хлоридната вода е противопоказна при всякаква форма на исхемична болест на сърцето, при злокачествени тумори на стомашно-чревния тракт, при отоци.На възрастните хора също не препоръчваме да пият такива минерални води. „От сулфато съдържащите води трябва да се откажат имащите стеноза на хранопровода, атония на червата и прогресиращ захарен диабет“. Накратко би следвало сериозно да се отнасяме към лечението с минерална вода. В случай че често сме боледували от детството си, или изпитваме слабост, или неразположение, добре е да се приема по-малко минерална вода, за да може да отслаби нейното въздействие върху нашия организъм и здраве.
Полезно е да се прави прием на топла вода, негазирана, в малки количества.И преди всичко – „Не пийте един и същ вид минерална вода повече от две-три седмици – ако се приема много дълго време, въздействието й върху организма отслабва“.
Тук би следвало да се отбележи, че и самите масажи крият не по малко опасности. Понякога и най-обикновеният масаж крие редица не приятни изненади. Примерно при хора, които страдат от заболявания на костната система – дискова херния, ревматоиден или реактивен артрит.
Лекарите неведнъж са се сблъсквали с печалните последствия от такива сеанси, и то при абсолютно здрави на пръв поглед хора. В списъка на възникналите след оздравителен сеанс нарушения са обостряне на радикулит и миозит (възпаление на мускулите), разтягане на връзки и дори… скъсяване на крайници.Специалистите не се уморяват да напомнят следното: преди да се подложите на сеанс по масаж, се консултирайте с лекар дали имате някакви противопоказания за тази процедура.
Нещо повече, ако масажа е съпроводен с така наречените „твърди методики“ – удари с ръце, изпъвания, лостове. Освен при заболявания на костната система масажът е противопоказен и при остри болки, кожни болести и висока температура. Не трябва да се масажират участъци от кожата, увредени в резултат на изгаряния и травми.Твърдите методики при масажа са противопоказни и за тези, които не са физически подготвени за това.
„Когато решите да прекарате отпуска си на курорт с кални или минерални бани, непременно се посъветвайте предварително с лекуващия лекар. Няма смисъл да ходите на оздравителни процедури само за една седмица, защото са необходими са минимум две. Промяната на климата и новите силно действащи процедури са тежък стрес за отслабения организъм. Препоръчително е да бъдем внимателни и взискателни и при избора на мястото за почивка.“
Ако сме надхвърлели четирийсете години като възраст,изпълнени с редица болести и оплаквания, по добре е да посетим позната за нас среда – близък до населено ни място климат, без резки промени на атмосферното налягане и температурата. Ако е взето решение на всяка цена да се печем на слънце по морското крайбрежие, хубаво е да изберем този курорт, където средната лятна температура е около 26 градуса. Необходимо е да спазваме правилата за аклиматизация, според които загарът и къпането трябва да започнат на третия ден, в ранните сутрешни часове или късно следобед.
Пристъпвайки към процедурите, не трябва да съчетаваме такива сериозни методи като калолечение с лечебни бани и масаж, и то в един и същи ден. Организмът ни и без това ще бъде слаб и едно такова натоварване може да му докара сериозни изпитания и последствия.
Не бих пропуснал и мнението на Румен Сотиров:
„Не омаловажавам написаното и ползата, която би донесло на болните едно калолечение, но така поднесено ми прилича повече на реклама за привличане на подвижните портфейли. Ако се иска да се вземе нещо за лечение от времето на фараоните нека това да бъде Енергийната им медицина. Същата, за която никъде не се споменава. Такава медицина е имало и в древен Китай, при Траките, при евреите, а може би и при други древни народи и племена. Къде е авангарда на човечеството "учените египтолози, траколози и др. от този род ". Трябва ли да носят името "учени", след като цял един раздел от живота на древните стои забулен в мъгла. Все още стоят неразгадани истинските предназначения на Пирамидите, Китайското Па Куа, Розетата от Плиска, Анкх, Врил. Всичко каквото са казали за това, не отговаря на истината. Няма ли санкции за невежеството на такива учени. Аз като данъкоплатец не ми е безразлично какви хора се подмазват с моите пари. Ако си разбираха от работата, болните щяха да бъдат много по-малко, а Медицината ни щеше да бъде на съвсем друго ниво.“
В публикацията са използвани пасажи от ТУК
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
