Може ли любовта да бъде разделена
на свещена или светска, на божествена или човешка или има само любов? Дали
любовта принадлежи на един човек, а не на много хора? Ако кажа: „Аз те обичам“,
дали това изключва любовта към другия?
Дали любовта е лична или
безлична? Морална или неморална? Семейна или несемейна? Ако вие обичате
човечеството, можете ли да обичате отделния човек? Дали любовта е чувство? Дали
любовта е емоция? Дали любовта е удоволствие или желание? Всички тези въпроси
показват, че ние имаме различни идеи за любовта, идеи за това какво тя би
трябвало или не би трябвало да бъде, един модел или система, развита от
културата, в която живеем.
И така, за да навлезем във
въпроса какво е любовта, ние трябва първо да го освободим от наслоенията на
вековете, да премахнем всичките идеи и идеологии за това, какво любовта би
трябвало или не би трябвало да бъде. Да се разделя нещо на това, какво би
трябвало или не би трябвало да бъде е най-измамният начин да се отнасяме към
живота. Това е дуалното съзнание, което е в основата на целия конфликт.
Аз съм объркан, разкъсван от
моите собствени желания и казвам на себе си: „Първо се освободи от своето
собствено объркване. Може би ти би могъл да откриеш какво е любовта, като разбереш
какво тя не е.“
Вие казвате, че обичате своята
жена. В тази любов се включва сексуалното удоволствие, удоволствието от това да
имаш някой в къщи, който да се грижи за твоите деца, да готви. Ти зависиш от
нея – тя ти е дала своето тяло, своите емоции, своята подкрепа, едно несъмнено
чувство на сигурност и добруване.
После тя се отвръща от теб, на
нея й е омръзнало или отива с някой друг и целият твой емоционален баланс е
нарушен и това смущение, което ние не харесваме, се нарича „ревност“. В него
има болка, безпокойство, омраза и агресия.
И така, това, което вие
действително казвате е: „Докато ти ми принадлежиш аз те обичам, но в момента, в
който не ми принадлежиш повече, аз започвам да те мразя. Докато мога да
разчитам на теб да задоволяваш моите желания, сексуални или други, аз те
обичам, но в момента, в който ти престанеш да ми доставяш това, което искам, аз
не те харесвам повече“.
Така че има антагонизъм между
нас, има разделение, а когато ти се чувстваш разделен от другите няма любов. Но
ако ти можеш да живееш с твоята жена без мисълта ти да създава всички тези
противоречиви състояния, тези безкрайни спорове в самия теб, може би тогава –
може би – ти би разбрал какво е любовта.
Тогава ти си напълно свободен,
както и тя, докато ако ти зависиш от нея за цялото твое удоволствие, ти си неин
роб. И така, когато човек обича, трябва да има свобода, не само от другия
човек, но и от самия себе си. Трябва да има свобода от самото разбиране за
любовта.
От една страна проблемът с куките
се дължи именно на неразбирането свързано с идеята какво наистина представлява
това, което в обществото ни днес наричаме „любов“. За да перифразирам, любовта
в 21-ви век бива отъждествявана с притежанието на другия и неговата точно
определена роля в живота на притежаващия, която да носи илюзорна сигурност.
Когато човек притежава, той трябва да доминира, което е функция на рептилоидния
мозък.
Стремежът за сигурност във
взаимоотношенията неизбежно ще подхрани нещастие и страх. Това търсене на
сигурност е покана към несигурността. Намерили ли сте някога сигурността в
което и да е от вашите взаимоотношения? Намерили ли сте? Повечето от нас искат
сигурността на това да обичат и да бъдат обичани, но дали има любов, когато
всеки един от нас се стреми към своята собствена сигурност, по своя собствен
начин? Ние не сме обичани, защото не знаем как да обичаме.
Това да принадлежиш на някой
друг, да бъдеш психологически подхранван от някой друг, да зависиш от някой
друг – във всичко това винаги ще има тревога, страх, ревност, чувство за вина,
а докато има страх – няма любов. Един ум, който е обладан от страх, никога няма
да познае какво е любовта; сантименталността и емоционалността нямат нищо общо
с любовта. Също както любовта няма нищо общо с удоволствието и желанието.
Любовта не е продукт на мисълта.
Невъзможно е за мисълта да култивира любов. Любовта не е оградена и хваната от
ревност, тъй като ревността принадлежи на миналото. Любовта е винаги в
активното настояще. Тя не е: „Аз ще обичам“ или: „Аз съм обичал“. Ако познавате
любовта няма да следвате никого. Любовта не се подчинява. Когато обичате, няма
нито почит, нито незачитане.
Не знаете ли какво означава
наистина да обичате някого – да обичате без омраза, без ревност, без гняв, без
искане да се намесвате в това, което той прави или мисли, без осъждане, без
сравняване – не знаете ли какво означава това? Когато обичате някого с цялото
си сърце, с целия си ум, с цялото си тяло, с цялото си същество, има ли
сравняване? Когато напълно забравите себе си в този процес на любовта,
сравняването го няма.
Дали любовта има отговорности и
задължения и ще използва ли тя тези думи? Когато правите нещо поради
задължение, дали има някаква любов в това? В задължението няма любов.
Структурата на задълженията, в която човешките същества са хванати, ги
разрушава. Докато сте принудени да правите нещо, поради това, че то е ваше
задължение, вие не обичате това, което правите. Когато има любов, няма
задължения и няма отговорности.
Тогава каква е разликата между
този вид любов и т. нар. „безусловна любов“, която е толкова неразбрана от ню
ейджърите?
Много просто – първата
разновидност е свързана с полярното мислене и тя винаги е дуална по природа,
носейки със себе си и своята сестра – омразата като тъждествена в равенството
функция.
Вторият вид наричаме „безусловна
любов“ и нека кажа, че думата, разбира се, изобщо не е истинското нещо, така
както сянката на дървото не е самото дърво. Използвам термина „безусловна
любов“, за да постигна някакво разбиране от обратната страна на монитора, но
съм напълно наясно за себе си, че това за което ще говоря няма никаква връзка с
любовта както я разбираме по принцип.
Т. нар. „безусловна любов“ не е
продукт на зависимостта и няма противоположност. Ето защо е казано, че тя е
естественото състояние на Баланса. Любовта не е реакция спрямо външния свят.
Ако аз ви обичам, защото вие ме обичате, това е просто търговия, нещо, което се
купува на пазара, то не е любов. Да обичате означава да не искате нищо в
замяна, да не изпитвате чувството, че давате нещо – и само тази любов може да
познае свободата. Свободата не е състояние на независимост.
Тя е позитивно състояние, в което
няма никаква зависимост. Но тя не е резултат, не е причина. Това трябва да се
разбере много ясно, преди да навлезем във въпроса защо човекът зависи или
попада в капана на привързването с всичките му нещастия. Бидейки привързани,
ние се опитваме да култивираме състояние на независимост – което е друга форма
на съпротива, друга форма на конфликт, на дуализъм – там където безусловната
любов липсва. Така свободата и любовта вървят заедно.
Източник: www.parallelreality-bg.com
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
