Постигането на вътрешен мир е
най-важният елемент в създаването на щастливия живот. Това е състоянието,
когато имаме усещането за контрол и яснота. Въпреки, че не винаги се чувстваме
така, всеки един от нас е способен да постигне чувство на вътрешен мир и хармония.
През деня ни нахлуват хиляди мисли. Мислим за работа, за любимите хора, за това
какво ще купим, освен това се притесняваме за различни хора и ситуации.
Голяма част от тези грижи
ангажират времето ни и ни пречат да почувстваме радостта и вътрешния мир в
момента. Един от начините да успокоим съзнанието си, е като проверим и променим
вътрешния си диалог. Това, което самите си казваме, оказва по-голямо влияние на
вътрешния ни мир от онова, което другите ни казват. Когото и да попитате – един
първокласен атлет или шеф на компания, те ще ви отговорят, че успехът в живота
им е свързан с начина, по който мислят и разговарят със себе си.
Ако мислим най-вече за това, къде
сме сгрешили или можем да сгрешим, започваме да губим надежда и дори да се
съмняваме в себе си. Вътрешния ни диалог може да се раздели на изречения като:
„Никога няма да мога да се справя с тази ситуация“ или „Не знам какво да правя“
или още по-лошо „Не мисля, че нещо може да реши този проблем“. Тези мисли могат
да ни внушат чувството, че сме победени, и да ни накарат да повтаряме същата
тревожна схема на поведение.
Промяната във вътрешния ни диалог
ще доведе до промяна и в поведението ни. Когато си говорим по-окуражаващо,
започваме да се чувстваме по-добре, което ни зарежда с необходимата енергия да
продължим да преследваме целите си и да опитаме нови неща. По-склонни сме да
прощаваме грешките и сме по-нежни с другите. За да променим вътрешния си
диалог, се изисква практика, но и няколко прости указания биха били от полза.
Първата стъпка е да определите
типа диалог, който самите вие водите. Ако се вгледате внимателно в себе си, ще
се учудите от това, което ще откриете. Повечето от нас никога не биха позволили
грубо и унизително отношение, въпреки това нямаме нищо против да се подлагаме
на собствена критика, когато изпитваме страх или съмнения. Наблюдавайте
известно време как говорите със себе си. Може дори да си водите дневник.
Обърнете внимание как посрещате деня и как описвате събитията.
Вслушайте се в думите, които
изричате, когато правите грешки. Дали казвате „Това беше глупаво, не мога да
повярвам, че го направих“ или си казвате „Е, най-доброто, което мога да
направя, е да си взема урок от това“? Също толкова важно е да отбележите как се
идентифицирате. Може би си мислите, че организацията не е най-силната ви черта,
и си казвате: „Аз не съм добър организатор. Нито баща ми е бил, нито дядо ми“.
Помислете си как ще повлияе подобна констатация върху
ентусиазма ви за постигане на поставените цели. Може би засега наистина не
планирате нещата добре, но докато се характеризирате по този начин, няма да
имате самочувствието да постигате успех. Дори няма да забележите кога сте
започнали да организирате времето си по-добре.
Следващата стъпка е да променяте
негативния си диалог всеки път, когато си дадете сметка за него. Щом осъзнаете,
че ставате критични към себе си, веднага променете думите си в положителна
посока. Признайте грешките си и намерете начин да се самоусъвършенствате.
Опитайте се да станете най-големия почитател на самия себе си. Всеки път,
когато променяте диалога си, ще откривате, че вашето самоуважение расте. Ще
пожелаете да направите втори опит там, където първия път сте се провалили.
Освен това е много важно да
промените начина, по който възприемате разговорите с другите. Да речем, че
току-що сте имали проблеми при общуването с ваш колега или роднина. Ако си
кажете „Този човек ме притеснява“, ще поощрите отрицателните емоции. Ако вместо
това размислите: „Сигурно нещо притеснява този човек, за да ми говори така“,
може да се успокоите.
Една малка промяна във вътрешния
диалог може да промени начина, по който възприемате ситуацията. Докато
украсяваме влошените си лични взаимоотношения, ще се чувстваме като безпомощни
жертви. Ако приемем обаче, че другият човек просто е имал лош ден и в грубото
му поведение няма нищо лично към нас, ще открием, че самите ние сме склонни да
появим съчувствие и разбиране.
Автор – Силвия Кръстева – психолог „КАК ДА СПРЕМ ДА СЕ
ПРИТЕСНЯВАМЕ“
*Прочетете и част втора, интересното предстои
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
