Горещо се надявам мнозина от вас да вникнат в Словото. Думите се тълкуват за да се стигне до Прозрението. Спреш ли да тълкуваш, ти вече си в бездната на невежеството, твоята мисия приключва и напразно си изживял един подарен живот. Повечето хора четат , ала не вникват - Как би подминал цветето без да усетиш аромата? Споделям ви едно мъдро четиво, който вникне в него, той ще опознае себе си - Красимир Куртев
„Пренебрегвайки словата, подхранвай диханието и съхранявай Духа си. Осъществявай неосъщественото, подчинявайки на себе си сърцето. В движението и покоя осъзнавай върховния предтеча.
Какво още да търсим в отсъствието на дела? Овладявайки истината откликваш на нещата и главното е да не се заблудиш. Ако не се заблуждаваш, природата сама ще се успокои, а ако природата се успокои, диханието само ще стане естествено. Когато диханието се възвръща, елексирът се сгъстява сам, а в съдовете се съединяват триграмите Кан (вода) н Ли (огън).
Ин и Ян се пораждат, преобръщат се н навсякъде се чува гръмовен тътен. Белите облаци се обръщат към върха, а сладките роси оросяват гората Сумер. Когато си се "напил с виното на дълголетието", кой придобива знанията, пътешествайки в Безпределното?
Седиш, слушайки звуци от лютня без струни и ясно виждаш спиралата на съзиданието на преобразуването. Написах тези дванадесет стиха и ви дадох стълба към самите Небеса.“
Пренебрегвайки словата, подхранвай диханието и съхранявай Духа си.
Всички занимаващи се с усъвършенстване са длъжни най-напред да подхранят диханието си.
Същността на тази техника е заключена в пренебрегването на словата и запазването на единството. Диханието няма да се разсейва, ако забравиш за словата. Дъхът ти няма да те напусне, ако запазиш единството.
В заветите е казано: "Запечатай езика си с покой и съхранявай Духът си неподвижен".
Осъществяван неосъщественото, подчинявайки на себе си сърцето.
Обикновено сърцата на всички хора се движат и вълнуват непрекъснато. Усъвършенстващия се човек устремява сърцето си в покоя. Най-важното за него е да подчини очите си, защото те всъщност са вратата към сърцето- затова трябва да се спуснат завесите и да се затворят отворите.
Сърцето ти винаги трябва да действа, като меч, защото желанията и мислите за светските дела няма да ти донесат полза. За да загасиш огъня на страстите си е най-добре да се откажеш от користолюбие.
В заветите е казано: "Гледай с очи върха на носа си, а от там устреми погледа си в пъпа. Когато горното и долното се видят, сърцето и диханието ще бъдат в хармония”.
Ако насочиш мислите си в „Тъмната застава" (долен „дан тиен") ще можеш да подчиниш и обуздаеш мислите и предпочитанията си".
В движението и покоя осъзнавай Върховния Предтеча
Движението и покоя са Ин и Ян. Върховният Предтеча е това, от което ние се раждаме.
Усъвършенстващият се човек трябва да знае, че още преди раждането на прародителите ни е съществувала съкровената женственост. Това е онова място в човешкият организъм, където се събират и съединяват горе и долу, Цян и Кун, осемте триграми, петте движения и четирите образа.
Преди да стане разделението на Небето и Земята, се е породила единствената частица на Божествената светлина. Това е вил Великият Предел (Тайчи). Това е мястото, което е разположено под сърцето и над Бъбреците (без да се има в предвид физическото пространство).
То, като че ли се намира вътре, откъдето на непрекъснати потоци излизат всички мисли и се нарича от нашите патриарси "движение-покой". Тук се подрежда и хармонизира истинската енергия, тук пребивава житейската правда и се изявява същността на отсъствието.
Когато издишваш се съединяваш с корените на Небето, и при вдишване се докосващ до корените на Земята. Това означава, Че разтварянето на преградата се определя като Покой, и затварянето като Творчество.
Тук разбира се имам предвид триграмите Кун (Земя, Покой) и Цян (Небе, Творчество). Когато издишваш пее дракон и се вдигат облаци, а когато вдишваш реве тигър и се поражда вятър.
При осъществяването на едно разкриване, едно закриване, една фаза на движение или една фаза на покой, то повече от всичко в това трябва да се цени непоколебимостта на сърдечните помисли. Приливът и отливът в цикъла на истинското дихание трябва да се осъществяват, като движение на тънка и фина копринена нишка.
Регулирайки диханието, трябва да достигнем до дихание без дихание и до сливане в едно цяло на всичко съществуващо. В резултат на това се достига съсредоточаване на Духа и става възможно създаването на елексирът на Безсмъртието.
Какво още да търсим в отсъствието на дела?
Ако ти можеш да подхраниш диханието си и да съхраниш правдата, забравяйки словата, ако ти можеш да подчиниш тялото и сърцето си, тогава Духът ти ще се завърне в отвора на диханието, и помислите ти ще се контролират от твоята съсредоточеност.
Сливайки се, единното дихание се съединява.
Това е все едно, както кокошката носи в себе си яйцето, както Дракона отглежда бисера, насочвайки към него всички свои мисли без да се разсейва ни за миг.
Този процес продължава ден след ден, докато съвсем естествено- се появи бисер с размер на просено зърно, сияещ по-ярко и от слънцето.
Така постепенно ние се преоткриваме в изначалния Дух, знаейки че никой не е способен да овладее до край тази божествена светлина.
Овладявайки истината откликваш на нещата и главното е да не се заблудиш.
Даденият Път се явява Път за овладяване на истината и ако ти откликваш на обстоятелствата, то можеш лесно да се заблудиш. Затова, свързвайки се с вещите не се обвързвай в суетни дела.
Ако не откликваш и не се обвързваш, то ти ще се окажеш в пространството на Безмълвието, пустотата и отсъствието.
Ако се случи нещо неизбежно, застани насреща му, и ако нещо си отива, не го задържай.
Ако се придържаш към светлината, яснотата, прямотата и величието няма да се отбиеш от
Пътя, а истинската ти природа ще стане чиста и спокойна, сливайки се в едно с вечно отсъстващото и Духът.
В заветите е казано: "Съсредоточавайки се върху всички заблуждения в отсъствието на действие, отново ще се рееш в Пустотата".
Ако не се заблуждаваш, природата сама ще се успокои, а ако природата се успокои, диханието само ще стане естествено.
Обикновено хората по природа са избухливи, като огън. Веселие, гняв, печал, радост, любов и ненавист, желание и отвращение, това са все променливи състояния и в тях няма постоянство.
Ако се влияеш от контакта си със света, се пораждат суетни помисли и ще ти е трудно да успокоиш своята природа. Трябва да потискаш своя гняв до минимум и тогава Ли (огънят) ще ти се подчини и спусне. Ако не обуздаеш страстите си, Кан (водата) ще се покачи.
Ако тялото ти е неподвижно, то това състояние се нарича "пречистване на семето". Ако пречистиш семето, то тигърът ще зареве и изначалния Дух ще се съсредоточи и ще укрепне.
Ако сърцето е неподвижно, то това се нарича "пречистване на енергията". Ако пречистиш енергията, драконът ще пее, Благодарение на което ще се съхрани изначалната енергия.
Ако съзнанието е неподвижно, то това се нарича "пречистване на Духа"- ако пречистиш Духа си двете дихания (Ин и Ян) се сливат, а трите първоначала (семе, енергия и Дух) се смесват.
Ако усъвършенстващия се човек откликва на нещата и не се заблуждава, то изначалния Дух се завръща към своето естество и тогава съществената природа става твоята собствена природа.
Ако природата е успокоена, в организма само се възстановява диханието предхождащо Небето, възстановява се съдбата и ние се завръщаме към корените си.
Какви трудности вихме могли да имаме тогава?
Е заветите е казано: "Обръщайки се към Светлината и завръщайки се към яснотата съхранявай отвътре единното си сърце. Излизащите помисли, нека не излизат, а влизащите помисли, нека не влизат".
Когато диханието се възвръща, елексирът се сгъстява сам, а в съдовете се съединяват трнграмите Кан (вода) и Ли (огън).
Ако природата на усъвършенстващия се не се отделя от Пътя, вследствие на суетни и светски дела, то тогава диханието му само се завръща към първоизточника си. В резултат на това може да се наблюдава, как двете дихания Ци се повдигат и спускат в Централния дворец (долен "дан тиен"), а Ин и Ян се съединяват в триножника за израстване на цинобърния елексир.
След това възниква рязко усещане за нишка, горещо дихание в пространството между бъбреците, което се повдига нагоре и достига до областта на сърцето. Всичките чувства се събират в истинската природа, както при сливането между мъжа и жената възниква състояние, приличащо на помътняване на разсъдъка или на опиянение.
Двете дихания се смесват, преобразуват и в резултат на съединяването им се образува елексира. В отвора на диханието пък Огънят и Водата се сливат в едно.
Този цикъл извършва непрекъснато кръгово движение, в резултат на което се получава контрол над Духа и диханието се съхранява в телесната форма. В това състояние спонтанно, без всякакви навици и прийоми се достига възможността за дълъг живот.
В заветите е казано: " Ушите, очите и устата, това са трите съкровища. Необходимо е да се затворят и запечатат тези проходи, за да не прониква нищо навътре и да не излиза нищо навън.
Истинският човек е потопен в дълбока бездна и плувайки произволно се придържа към центъра на кръга, когато истинското в нас достигне зародиша на диханието в цинобърното поле, се поражда елексира на вечния живот".
Ин и Ян се пораждат, преобръщат се и навсякъде се чува гръмовен тътен.
Когато майсторството достига това ниво, Духът повече не се стреми навън и диханието повече не се разсейва от обкръжаващия свят. Духът се завръща в прохода на диханието. Триграмите Кан (вода) и Ли (огън) вече са се съединили и придвижването напред става все по-силно и неудържимо.
Достигайки пределите на Пустотата задържай чистотата на покоя и тогава тялото ще придобие покой сред мрака и тъмата. Сърцето ще стане чисто в отсъствие на желания за притежаване на вещи. В резултат на това истинското дихание започва да се контролира само, замират потоците и каналите в организма, слънцето и луната престават да светят и съкровената спирала повече не действа.
Великият Предел (Тайчи) се успокоява и тогава се поражда движението. Ян се поражда в областта на триграмата Кун, разположена на югозапад и се появява точка от божествена светлина с размер на просено зърно.
Това поставя началото на цикъла на пораждане на елексира. Изведнъж се появява ослепително сияние. В бъбреците възниква усещане за кипене на вода, в пикочният мехур за горене на огън, а в корема се чува яростният рев на вятъра. По-късно в корема се чува звук, подобен на гръм, което означава, Че в триграмата Кун, отговаряща за корема се е проявил небесният корен, а това означава засилване на управителя на сърцето.
Ако Духът му помага, диханието ще стане огнено и ще притиска метала, придвижвайки го напред за да премине през вратата на сърцето. Придвижването трябва да е леко, и повдигането в Безмълвието на покоя.
Когато диханието стане цялостно и хармонично, тогава, като гръмовен тътен то се повдига нагоре, достигайки до точката "ни бан” на темето. Целият организъм оживява, което означава, че в кръга на триграмите е започнало движението на небесният вятър.
От Лунната пещера до областта на залата на печатите (т. "ин тан") се усеща действието му, и от мястото разположено между веждите се разлива Първичната светлина. Това означава, че Великия Предел се е раздвижил и се е породил Ин, който се претворява в божествена вода и медена роса. Вътре остава Бисера, голям като просено зърно и попада в Жълтия двор (т. "хули тин").
Докосва се до вълшебния живак (крайния ин), съхраняващ се в областта на триграмата Ли, която отговаря за сърцето и започва създаването на Безсмъртното тяло. Преминава се през едно ниво на небесният цикъл в огнените области и в резултат на изпаряването, топенето и очистването се образува самият елексир.
Белите облаци се обръщат към върха, а сладката роса оросява гората Сумер .
Ако навлизаш в тази област, значи вече си придобил Безсмъртния елексир. Двете дихания са се съединили в аптекарската лъжичка, а преградите и проходите са отворени и проходими. Огънят се е спуснал, Водата се е повдигнала, а единното дихание циркулира свободно навсякъде. В сърцевината на Великия Предел възниква движението на небесният корен. То преминава преградата на Тъмната долина (бъбреците) и се повдига до свръзката на двадесет и четвъртия прешлен на гръбначния стълб и достига до преградата на Небесната долина (т. "вай хуей")
В Лунната пещера се поражда Ин, който ароматен и сладък, с прекрасен вкус се спуска надолу, преминавайки през всичките нива без спиране и почивка. Това състояние се нарича "Сладката роса оросява гората Сумер".
В заветите е казано: "Сладката роса изпълва устата. Посрещай я с поглед, изпращай я с мисли.
Съпровождай я до цинобърното поле и събирай изначалното дихание за да се подхранваш".
Когато си се "напил с виното на дълголетието”, кой придобива знанията, пътешествайки в Безпределното?
Ако захранването с енергия навлиза в този стадий, значи костните стави вече са се открили, вълшебните води не спират, движейки се в непрекъснат поток между горе и долу. Техният прилив и отлив не прекъсва и ти ги поглъщаш от време на време. Това се нарича "вино на дълголетието".
В заветите е казано: "Течащият бисер оросява и изхранва Божествената коренна природа и усъвършенстващия се осъзнава неосъзнатото".
Седиш, слушайки звуци от лютня без струни н ясно виждаш спиралата на съзиданието и преобразуването.
Когато майсторството достига този стадий, в ушите ти звучи музиката на небесните жители и мелодичния звън на камбани. Пет дихания достигат до началото, И Трите цвята (семе, Дух, дихание) се съединяват на темето, както враната късно вечер сяда на клонка за отдих.
Сърцето ти се изпълва със светилника на Духа и мъдростта се поражда сама.
Тогава ясно осъзнаваш смисъла на каноническите книги на Трите умения (Конфуцианство, даосизъм и будизъм). В Безмълвие прозряваш корена и основата на миналите животи и предвиждаш всичко, което ще се случи в Бъдещето.
Цялата земя, планини и реки като че ли са на твоята длан, а очите ти виждат милиарди Ли. Постигаш тайната на Шестте проникновения и виждаш истинското в живота.
Аз, в своето развитие напред достигнах до това ниво, но ако още продължавам да дрънкам напразно по този повод, може да смутя тези, които ще вървят по този Път. Небесният разум ще ме накаже. Срещнеш ли го - не мърдай.
Престъплението поражда Небесно наказание и ако се обучаваш без наставник ще ти бъде трудно да разбереш това.
Написах тези дванадесет стиха и ви дадох стълба към самите Небеса.
Целият този текст от израза "Подхранвай диханието, пренебрегвайки словата" до този дванадесети стих представя истинската традиция, предадена ми устно от Патриарха Люй.
Ако усърдно и дълго време практикуваш този Път, то той ще стане за теб степен за усъвършенстване, водеща към Небето.
Ако успееш да постигнеш и разбереш този метод с помощта на коментарите, то ти тогава бързо ще достигнеш до успех.
Не го разкривай обаче на когото ти падне.
Не го показвай на неподходящи хора, за да не си навлечеш Небесното наказание.
Ако си внимателен в своите постъпки и действия ще се възнесеш в Небесните палати.
От книгата: „Надпис в сто йероглифа“, за авторите - Люй Дунбин (полулегендарен даоски патриарх от времето на династията Тан (618 г. - 906 г.)
Чжан Санфън , коментари (легендарен майстор и създател на Тайчи Чуан от времето на династията Мин (1368 г. - 1644 г.)
Превод от китайски Станчо Станев
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! споделяне в социални мрежи
