Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

четвъртък, 5 юни 2014 г.

УМЕЕМ ЛИ ДА КАЗВАМЕ „НЕ“ – umeem-li-da-kazvame-ne



Когато попаднах на тази статия веднага се сетих за този стих:
Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.“ Матей /5:37/.

 Често ние казваме „Да“, когато ни се иска да кажем „Не“, водени от криворазбрано чувство за дълг или чувство за вина. Спомнете си как приятел е настоявал да отидете с него на място, където изобщо не ви се ходи;
-как е трябвало да се лишите от обедна почивка, за да свършите работата на някого, който за пореден път ви моли за услуга;
-как съседът постоянно ви търси пари назаем и никога не ги връща, а вие все не успявате да му откажете и отлагате това за следващия път;
-как колегите или шефът ви е възлагал изпълнението на много задачи  извън вашите отговорности, знаейки, че ще приемете… и т. н.

Така в един момент започваме да действаме според очакванията на хората около нас, без да се съобразяваме със своите нужди. И въпреки че си обещаваме следващия път да откажем, някак не успяваме да изговорим двете буквички Н-Е и отново казваме „Да, разбира се“. Това ни кара мълчаливо да страдаме, да виним другите, че вечно искат нещо от нас и да укоряваме себе си, че нямаме твърдостта да отстояваме своите желания.

Неумението да кажем „НЕ“ предизвиква у нас дълбоки вътрешни конфликти. Борейки се между мисли като „длъжен съм“, „така трябва“  и собствения ни стремеж към щастие, ние постоянно оставаме неудовлетворени и трупаме спотаен гняв.

Защо ни е толкова трудно просто да кажем „НЕ“ и защо всъщност го правим?

Ние приемаме този начин на поведение заради това, което са ни учили в детството ни и под влияние на обществените морални или религиозни норми.
Противно на нашето мнение, ние се съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се сърдят, за да не се стига до конфликт; за да ни уважават и обичат; защото „така трябва“ или водени от „необходимостта“ да бъдем любезни.

Реално обаче се случва точно това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят, те губят уважението към нас и започват да ни използват.
Неспособността да кажем „Не“ вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки „Да“, когато ни се иска да кажем „Не“, ние си мислим, че  правим добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно.

С постоянното си съгласяване ние заблуждаваме околните. Те  смятат че след като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си решение се „жертваме“ за тях.

В други случаи, когато не можем да откажем поради любезност  или притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди. Много по-добре и за двете страни е когато дадем ясен и недвусмислен отговор. Една от основните грешки, които да правим, за да избягаме от  трудността  да кажем „Не“, е да  отлагаме отговора.

Вероятно ви се е случвало да се обадят от някаква агенция и да се опитват да ви продадат нещо или да ви занимават с  предложения, които не ви вълнуват. Често срещана реакция в такива ситуации е да отклоним отговора, да отложим решението си,  вместо направо да откажем.

За да избягаме от настойчивия ни събеседник, прибягваме до оправдания като „обадете се по-късно, в момента имам много работа“, „обадете се утре, сега не мога да говоря“ и т. н. Това отлагане обаче води до следващи главоболия, притеснения и загуба на време, както за нас, така и за отсрещната страна. А всичко можеше да приключи ако просто бяхме казали „НЕ“.

Ако ви канят да идете на риба, а вие не обичате  да прекарвате времето си по този начин, е много по-разумно да заявите честно това, отколкото да отлагате „събитието“ за по-натам, надявайки се, че другият ще се откаже. Ще бъде по-коректно и спрямо вас и  спрямо него да споделите какво реално изпитвате.


Из публикацията „Изкуството да казваш „НЕ“ в  www.sebepoznanie.com

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне