Когато попаднах на тази статия
веднага се сетих за този стих:
„Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а
каквото е повече от това, е от лукавия.“ Матей /5:37/.
Често ние казваме „Да“, когато ни
се иска да кажем „Не“, водени от криворазбрано чувство за дълг или чувство за
вина. Спомнете си как приятел е
настоявал да отидете с него на място, където изобщо не ви се ходи;
-как е трябвало да се лишите от обедна
почивка, за да свършите работата на някого, който за пореден път ви моли за
услуга;
-как съседът постоянно ви търси пари
назаем и никога не ги връща, а вие все не успявате да му откажете и отлагате
това за следващия път;
-как колегите или шефът ви е възлагал
изпълнението на много задачи извън
вашите отговорности, знаейки, че ще приемете… и т. н.
Така в един момент започваме да
действаме според очакванията на хората около нас, без да се съобразяваме със
своите нужди. И въпреки че си обещаваме следващия път да откажем, някак не
успяваме да изговорим двете буквички Н-Е и отново казваме „Да, разбира се“.
Това ни кара мълчаливо да страдаме, да виним другите, че вечно искат нещо от
нас и да укоряваме себе си, че нямаме твърдостта да отстояваме своите желания.
Неумението да кажем „НЕ“
предизвиква у нас дълбоки вътрешни конфликти. Борейки се между мисли като
„длъжен съм“, „така трябва“ и собствения
ни стремеж към щастие, ние постоянно оставаме неудовлетворени и трупаме спотаен
гняв.
Защо ни е толкова трудно просто
да кажем „НЕ“ и защо всъщност го правим?
Ние приемаме този начин на
поведение заради това, което са ни учили в детството ни и под влияние на
обществените морални или религиозни норми.
Противно на нашето мнение, ние се
съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се сърдят, за да не се стига
до конфликт; за да ни уважават и обичат; защото „така трябва“ или водени от
„необходимостта“ да бъдем любезни.
Реално обаче се случва точно
това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят,
те губят уважението към нас и започват да ни използват.
Неспособността да кажем „Не“
вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки „Да“, когато ни се иска да
кажем „Не“, ние си мислим, че правим
добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно.
С постоянното си съгласяване ние
заблуждаваме околните. Те смятат че след
като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си
решение се „жертваме“ за тях.
В други случаи, когато не можем
да откажем поради любезност или
притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди. Много по-добре и за двете страни е
когато дадем ясен и недвусмислен отговор.
Една от основните грешки, които да правим, за да избягаме от трудността
да кажем „Не“, е да отлагаме
отговора.
Вероятно ви се е случвало да се
обадят от някаква агенция и да се опитват да ви продадат нещо или да ви
занимават с предложения, които не ви
вълнуват. Често срещана реакция в такива ситуации е да отклоним отговора, да
отложим решението си, вместо направо да
откажем.
За да избягаме от настойчивия ни
събеседник, прибягваме до оправдания като „обадете се по-късно, в момента имам
много работа“, „обадете се утре, сега не мога да говоря“ и т. н. Това отлагане
обаче води до следващи главоболия, притеснения и загуба на време, както за нас,
така и за отсрещната страна. А всичко можеше да приключи ако просто бяхме
казали „НЕ“.
Ако ви канят да идете на риба, а
вие не обичате да прекарвате времето си
по този начин, е много по-разумно да заявите честно това, отколкото да отлагате
„събитието“ за по-натам, надявайки се, че другият ще се откаже. Ще бъде
по-коректно и спрямо вас и спрямо него
да споделите какво реално изпитвате.
Из публикацията „Изкуството да
казваш „НЕ“ в www.sebepoznanie.com
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
