Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

понеделник, 9 юни 2014 г.

Човешките взаимоотношения-плюшено мече –chvoeshki-vzaimootnoshenia-pliusheno-meche



Бих желал да благодаря на онези, които използваха опцията – „Скрий всичко от…“ , защото ме вдъхновиха за тази публикация! Да, наистина съм удивен и щастлив, все пак е повод за дисекция на човешките взаимоотношения.


Джанака Пенърс пише, че човешките взаимоотношения за много хора са както източник на най-големите ни радости и усещане за пълноценно щастие, така и често на най-големите ни болки, недоразумения и конфликти. Една част от динамиката в човешките отношения е плод на начина, по който успяваме или не успяваме да изразим себе си и да чуем другия. Друга част са плод на „невидимите наследства“ – моделите и незавършените ситуации, които носим от семействата си.

Завист:
Завистта е характерна черта на българина, това твърдят не само етнолозите, а и ние от жизнен опит го знаем. Но не можем да отминем без внимание мнението на Библията и други изтъкнати личности от различни народности, което идва да ни покаже, че завистта има международно гражданство. Завистта е емоция, изразяваща вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта или благополучието на други хора.

Свързана е с желанието да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Тя е страх за собствената ценност у неспособния да постигне успехи, както другия. Даже самото съществуване на успешния нарушава себеоценката му. „Мнозина възприемат всеки шилинг в чуждия джоб като лична обида” О’Хенри. От психологическа гледна точка завистта се явява условие за личностово равновесие на неуспяващия.

Завистта може да се изрази с лош поглед или присвиване на устните, с интриги и злословие. За да уравновеси своя вътрешен дисбаланс той започва да търси начини да принизи статуса на успяващия: „В очите на завистта всеки успех е престъпление” П Буаст. В тази посока стига до разрушаващо поведение. Характерно за завистта е, че е скрито чувство. В повечето случаи остава непризнато дори от завиждащият.

Разрушителното поведение предизвикано от завистта е прикрито или действията се обличат в по-благоприличен мотив, затова и истинската причина се разбира трудно. Тя може да е маскирана като подражание или критика, която обаче няма ясна аргументация и чистота на доводите. Завистта е толкова страшна в действието си, че в Притчи 27:4 се казва: „кой може да устои пред завистта? Тя е по-жестока от яростта и по-опустошителна, и разрушителна от гнева”.

Не е възможно да преодолеем злобата и ненавистта, които са компоненти на завистта, ако не подходим с любов към ближния, затова не може да не споменем посланието на апостол Павел в 1 Коринтяни 16:14 „Всичко у вас да става с любов”.

Злоба:
Българинът е оцеляващ вид. Нещо като изчезваща порода, защитена от Червената книга на Смисъла, само че точно обратното. Българинът оцелява на всяка цена, независимо кой сексуално се е възползвал от дъщеря му. Фиксиран в собственото си вегетиране-на-всяка-цена, той пропуска Големия Замисъл На Живота На Земята. Но това, естествено, е друга тема.

Когато житейската ти мисия е да оцелееш, а някой напише сюита за клавесин в ре минор, това няма да те възрадва, няма да те направи щастлив. Но тогава какво би те преизпълнило с подобни възвишени чувства, след като мисията ти е физиологичните процеси на тялото ти да продължат да се случват възможно най-дълго?

Верният отговор гласи: чуждото нещастие. Някой е умрял, хванал е трипер, изнасилен е, накълцан е ситно и е задушен с лук и червено вино. Това са новини, които радват на подсъзнателно ниво. Защото имплицитно носят ведрото съобщение, че ти оцеляваш, а някой там някъде или е спрял да оцелява, или оцелява, но вече доста по-некачествено. Замислете се: защо в българските медии има толкова много гадости? Ами защото the good news is the bad news.

Ако случайно някой напише нещо положително, хвалебствено и въодушевено, другите на часа скачат и започват да го псуват. За българина има нещо гнило във въодушевлението, веднага го застигат визии за орален секс и подкупи. Така е, защото чуждото въодушевление го боцка като трън в седалището. Защото въодушевлението е друго равнище, доста по-високо от оцеляването: въодушевлението е насочено към нещо положително. Въодушевлението е bad news.





„Цена, която плащам аз самият: реактивиране на чувството за несигурност, нови въпроси в промяната към нови поведения и навици…
 Цена, която заобикалящите изискват – най-вече тези, които са ни най-близки. Чрез различни защитни реакции, противоречиви и понякога отблъскващи.“ -  Жак Саломе


Не винаги промяната предизвиква криза – както често вярваме. По-скоро решението за промяна превръща една неявна криза в явна.

Базов постулат за този, който е предприел личностно развитие или промяна:

Не разчитайте много на разбирането на тези, които претендират, че ни обичат. Защото такова очакване може да бъде разочароващо … ако бъде изпълнено. Нека го приемем като истински подарък от обкръжението, подкрепящо нашите действия!

Въведение :

Всяка промяна, всяка еволюция не само ни де стабилизира или провокира чувство на несигурност в началото (въпреки ентусиазма и еуфорията от първоначалните открития), но и обезпокоява нашето обкръжение, нашите близки. Много често, това мобилизира у тях енергии, противоположни на нашето еволюционно движение. Вследствие ние се опитваме да напасваме новото си поведение в реакциите на нашите близки.

Рисковете, които можем да имаме в предвид:

Те са многобройни и винаги изненадващи… най-вече от страна на тези, на които имаме най-голямо доверие и от които очакваме подкрепа, утвърждение… Най-често ни се стоварват омаловажавания, съмнения, критики и дори обиди.

Какви са най-честите реакции от нашето обкръжение?

Отвъд неразбирането, отдръпване, внимателно съмнение, толкова по-силно, колкото нашата промяна е по-впечатляваща.
 Възможно е ние и нашето действие да бъдем обявени за аутсайдери, да чуем от иронични до силно, обвиняващи ни коментари.

Да получим отказ, дори отхвърлянето “да не чувам повече за това”

Ценностни осъждания за личността ни :
    ” Ти си луда!”
    “Ти си абсолютно заблуден, за да действаш по-този начин”
    “Иди да се прегледаш!”
    “Ти си станал егоист и мислиш само за себе си!”
 Ценностни осъждания на нашите стъпки, метода или водещия:
    “Ти вече не си нормален, попаднал си в някаква секта !”
    “Някой много гадно ти е замъглил съзнанието!”
    “И ти плащаш за това? Някой те е баламосал без да си дадеш сметка…”
Подсилване на предходна система от взаимоотношения и засилване именно на поведенията, постъпките и навиците, които искаме да избягваме или променим!
Напрежения, понякога вербално, а в някои случаи и физическо насилие, за да ни задължат да се върнем в предишното положение, в по-познатите и по приемливи начини на общуване

Всичко това, разбира се, не изключва нашата бдителност, изостреност на вниманието, едно уважително вслушване в нашите близки, когато се конфронтират със стъпките на нашето обучение или промяна.

Чрез нашата промяна е възможно тези, които ни обичат, да пожелаят също да се задвижат. Срещата на различията и подбуждането отваря нови възможности.

В обобщение :

Никога не забравяйте, че всяка стъпка към промяна разтърсва не само нас, но и обкръжението ни. Това е взаимна покана към споделяне, диалог и открито общуване, за да намерим отново дълбоката енергия, захранваща всяка връзка с толерантност и уважение.

*****

Не се ли чувствате по някога като играчка в ръцете на ласкавите хора, като плюшено мече например?  Примирението с поведението на пошлото обкръжение води до сепуко ...мечето само прерязва главицата си...

Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава и само тогава мога да ти покажа най-нежното си аз, най-красивото си аз, и най–вече само тогава мога да ти покажа най-уязвимото си аз.
Карл Роджърс

Използвани източници




------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне