Дали някоя организация, някой метод
или някоя система ще ви научат как да обичате? Ако някой ви я обясни, то това
не е любов. Можете ли да кажете: „Аз ще практикувам любов. Аз ще седя ден след
ден и ще мисля за любовта. Аз ще практикувам да съм нежен и внимателен и ще
насилвам себе си да бъда любезен с другите“?
Дали с това искате да кажете, че
можете да дисциплинирате себе си и да обичате, да упражнявате волята да
обичате? Когато упражнявате дисциплина и воля да обичате, любовта отлита през
прозореца. Чрез практикуването на някакъв метод или система на любов вие можете
да станете необикновено умен, по-любезен или да придобиете състояние на
ненасилие, но това няма нищо общо с любовта. Всички ню ейдж книги в коша!
Има красота само когато вашето
сърце и съзнание знаят какво е любов. Без любов и без това чувство за красота
няма добродетел и вие знаете това много добре, така че правете каквото искате,
подобрявайте обществото, хранете бедните – само ще създавате повече нещастия,
защото без любов има само грозота и бедност в нашето сърце и ум. Но когато има
любов и красота, каквото и да правите, то е правилно, каквото и да правите, то
е в порядък. Ако знаете как да обичате, можете да правите каквото искате,
защото любовта ще разреши всичките ви други проблеми.
И така, ние достигнахме до този
въпрос: може ли умът да открие любовта без дисциплина, без мисъл, без принуда,
без никаква книга, учител или лидер – да я открие така, както човек открива
един прекрасен слънчев залез?
Струва ми се, че едно нещо е
абсолютно необходимо и това е страст без мотив – страст, която не е резултат от
някакво намерение или привързаност, страст, която не е похот. Един човек, който
не знае какво е страст никога няма да познае любовта, защото любовта може да се
прояви само когато има пълно себе-изоставяне.
Един ум, който е търсещ, не е
страстен ум, а да се открие любовта без търсене е единственият начин да я
открием – да я открием неочаквано, без да знаем, а не като резултат от някакво
усилие или преживяване. Една такава любов, вие ще откриете, не принадлежи на
времето, една такава любов е както лична, така и безлична, тя е както една,
така и много.
Като едно цвете, което разпръсква
благоухание и вие можете да го помиришете или да преминете покрай него. Това
цвете е за всички и също така то е за този, който си дава труда да вдиша
дълбоко и да се вгледа в него с възхищение. Дали някой е близо до него в
градината или е много далече, това е безразлично за цветето, защото то е
изпълнено с това благоухание и го споделя с всички.
Любовта е нещо ново, свежо, живо.
Тя няма „вчера“ и „утре“. Тя е отвъд бъркотията на мислите. Само един невинен
ум знае какво е любовта и този невинен ум може да живее в този свят, който не е
невинен. Да се открие това необикновено нещо, което човекът безкрайно е търсил
чрез жертване, чрез обожание, чрез взаимоотношение, чрез секс, чрез всяка една
форма на удоволствие и болка, е възможно само когато мисълта разбере себе си и
естествено дойде до своя край. Тогава любовта няма противоположност, тогава
любовта няма конфликт.
Вие може би ще попитате: „Ако аз
открия една такава любов, какво ще стане с моята жена, с моите деца, с моето
семейство? Те трябва да имат сигурност.“
Когато задавате един такъв
въпрос, вие никога не сте били извън полето на мисълта, отвъд полето на
съзнанието. Когато поне веднъж сте били извън това поле, вие никога няма да
задавате подобен въпрос, защото тогава ще знаете какво е любов, в която няма мисъл
и следователно няма време. Вие може би четете това хипнотизирани и очаровани,
но действително да отидете отвъд мисъл и време – което означава да отидете
отвъд скръбта – това е да бъдете осъзнати, че има едно друго измерение, което
се нарича любов.
Но вие не знаете как да дойдете
до този необикновен извор – и така какво да правите? Ако не знаете какво да
правите, не правите нищо, нали? Абсолютно нищо. Тогава вътрешно сте напълно
тихи. Разбирате ли какво означава това? Това означава, че вие не търсите, не искате,
не преследвате – няма никакъв център изобщо. Тогава има любов.
Откъде тогава да започнем? Трябва
да започнем от свободата. Където има свобода, там има любов. Тази свобода и
любов ще ни покажат кога да сътрудничим и кога да не сътрудничим. Това не е акт
на избор, защото изборът е резултат от объркване. Любовта и свободата са
„интелигентност“. Така че това, от което се интересуваме, не е разделението
между организацията и свободата, а дали можем да живеем в този свят без изобщо
никакво разделение, без какъвто и да е дуализъм. Разделението е това, което
отрича свободата и любовта, а не организацията.
Някои от вас забелязали ли са, че
любовта е тишина? Може да бъде докато държите ръката на другия или гледате с
обич дете или се наслаждавате на красива вечер. Любовта няма минало, нито
бъдеще и същото важи за това извънредно състояние на мълчание. Може да сте
много умни и способни, но щом няма сътворяване, има унищожаване, упадък и
съзнанието залинява.
Любовта не е продукт на
системите, на навиците, на следването на някакъв метод. Любовта не може да бъде
култивирана от мисълта. Може би любовта може да се прояви, когато има пълна
тишина, една тишина, в която медитиращият отсъства напълно, а съзнанието може
да бъде тихо, само когато разбере своето собствено движение като мисъл и
чувство. Любовта не е в областта на мисълта и затова тя е невъзможна, докато
имаме представи. Представите винаги са в полето на ограниченото съзнание. А
ограниченото съзнание е винаги дуално. То винаги иска да обособява, разделя, категоризира.
Моногамността не може да бъде
любов. Тя казва, че можеш да обичаш само този мъж, или само тази жена и слага
бариера между теб и другите същества и света. Обвързването днес е гледано като
тъждествено с любовта. На нея й се приписват качества като „вярност“,
„преданост“, „отговорност“, „грижа“ и „внимание“, но всички тези неща не са
самата любов, това са представите на съзнанието. Любовта е актът на вътрешната
тишина, а тя не може да бъде постигната с друг човек, тя е винаги индивидуална.
Лъскавият ни свят е обременен от
Холивуд и идеята за „единствената любов“, която винаги е външна, тя винаги е в
лицето на някой друг, на нещо извън теб, без което никога няма да си цял,
никога няма да си в покой, никога няма да си освободен от липсата и конфликта.
От идеята, че не можеш да познаеш любовта, ако нямаш дете, което да погледнеш в
очите за първи път и всичко да се промени завинаги.
Спрете и се огледайте. Любовта
във вашето дете ли е? Любовта във вашата жена ли е? Направи ли ви тази „любов“
по-съвършени същества? Не е ли напълно вредна тази идея, че можем да открием
любовта в точно определен набор от неща/действия, но не можем да я открием в
съзерцанието на охлювите или в песента на вятъра? Не е ли абсолютно безумно, че
има определена рецепта, която да създаде условия за любов, вместо тя да бъде
оставена да се прояви по индивидуален път?
Ето защо казвам, че любовта,
разбирана от средностатистическия човек представлява кука. И ако наблюдавате
процеса на енергийно ниво ще видите именно тази териториалност, която стои под
основата на всички друга чувства, които си мислим, че изпитваме – „аз
принадлежа на теб, а ти на мен“. Едното поле буквално закача другото с кука към
себе си и не иска да го пусне. И когато имаме две куки, закачащи другия се
образува сърце:
Това е произхода на сърцето –
идеята за любовта/омразата, както са разбирани от началото на самия социум. Ето
защо днес асоциираме този символ с този тип обвързване. Ето защо употребяваме
именно това словосъчетание „обвързван съм с някого“. Защото това е обвързване.
В живота завързвате нещо единствено насила. Да съберете това и това заедно без
да принадлежат едно на друго по естествен път. Ако има естествени отношения
това вече няма да бъде обвързване. Защото когато сте с някой вие сте пределно
наясно, че има неща, които можете и които не можете да правите.
Неща, които не бива да правите
иначе ще нарушите границите на този изграден свят. Това не е свобода. Това е
само надзираване в затвор, който сте създали сами. А вече казахме, че където
няма свобода, няма и любов. Това е описано много добре от една персийска
поговорка: „Ако вържеш две птички една за друга, те ще имат 4 криле, но въпреки
това няма да могат да летят“.
Абсолютно.
И ако още не сте осъзнали, че
цялата концепция е сбъркана, ето какво ми получих на мейла на Издателството от
един читател (kudos!). Нещо, което ще ви обрисува същата картина, но минавайки
по друг път.
Накратко, живота отново ни дава метафора, че
разбирането ни за любовта е „студенокръвно“ и това не е истинска любов, а
териториална, любов, която искаме за себе си, която искаме да опитомим и държим
под контрол в услуга на собствените ни потребности.
Всеки взима своите решения и това
определя живота ни.
Източник: http://www.parallelreality-bg.com
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
