„Искам да се харесвам на тези, на които искам.
Обаянието е не опакован подарък. Искам да бъда подарък. Искам всички около мен
да ми се възхищават. Искам! Искам! Искам! Искам да знам как това се прави!” –
каза ми в пристъп на откровеност едно мило момиче
В своето житие срещаме хора, общуваме с тях. Понякога
ни карат да сме щастливи, понякога ни натъжават- Perpetuum mobile — „вечно
движение“...В тези хора ние сякаш търсим своето огледало, онзи огледален ефект
чрез който бихме искали да прочетем мислите на другите за нас - Резонанс.
Така ни се
иска, а правим ли го правилно? Когато сме изнервени или щастливи чрез харизмата
си излъчваме фотони (от гръцки φωτός — светлина) елементарни частици, едни от
калибровъчните бозони, които са приносители на квант енергия. И в двете
ситуации възниква великият космичен сблъсък.
Ние предаваме част от себе си на отсрещните, от този
взрив - конгломерат ние се превръщаме в холограма, те - хората са радостни от
нас или са ни гневни. Нашето излъчване е харизма - "
Харизма – това е
силата на личното влияние, това е обаяние, което излиза от човека. Харизма –
това е твоето сияние, твоето светене, това е силата на твоето влияние върху
обкръжаващите.
Харизмата – това е енергия, която излиза от човека. Но
енергия тайнствена, светла. Тя привлича
хората. Хората попадат под влияние на харизматичните личности. Тя предизвиква
възхищение и обожание. Тя сякаш извлича от другото его положителна енергия. И
то, почувствало това, се отплаща с възхищение и обожание към този, който е
предизвикал в него тези чувства."
Сиреч от нас самите зависи дали ще драснем клечката
кибрит и ще запалим изпепеляващ огън, изгаряйки всяка надежда да се харесаме,
или ще превърнем кибритените клечки в благовонно ветрило на добронамереност...
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
