Духовната Душа създава носителите за въплъщение в
пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон за кармата, а в
окултната литература се среща още и под названието Закон за равновесието.
Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен
от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и
качество. Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек
мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се
възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло,
което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно
към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.
Именно действието на Закона за равновесието, или
кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този
процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за
обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за
стореното зло, човек научава кое именно е зло. Изпитаната болка го кара да се
стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки
награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за
удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да
действа по същия начин.
Източник: „Основи на езотеричното учение”
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! бутон за споделяне
