Xризолитът, наричан още перидот и оливин, е бил любимият камък на Клеопатра. Едно от най-прочутите му находища е на вулканичния египетски остров Зебергед в Червено море. Той е 2 на 3 км, лишен от питейна вода и поради това необитаем. Наричат го и перидотитовия остров. Добивът на хризолит там е започнал преди 3500 години и с малки прекъсвания продължава до днес. Споменат е от Плиний в неговата "Естествена история" (70 г. сл.Хр.).
Дълго време скъпоценните камъни от Зебергед били смятани за изумруди. Клеопатра ги обожавала. Това може да е бил и ключът за магията на египетската царица, която печели сърцата и на Цезар, и на Марк Антоний. Камъкът успокоява и привлича любов. С него украсявали много религиозни и церемониални предмети, открити в древноегипетски гробници. Смятали го за камък на Слънцето, лекували с него сърцето. Доста по-късно се разбрало, че "изумрудите" на Клеопатра всъщност са хризолити. Подобна е историята и на много смарагди в други кралски съкровищници по света. В хризолита има жълта нотка, която го прави съвсем различно зелен от изумруда. Дълго време е бил смятан и за топаз.
Древните римляни са го наричали "вечерен изумруд", защото камъкът не променя цвета си на изкуствена светлина. С хризолита са свързани множество заблуди. Знаменитият монокъл на Нерон, който се пази в съкровищницата на Ватикана, е от хризолит, а не от изумруд, както дълго време са смятали. Императорът го е използвал не за да гледа арената, а за да си почиват очите му от ослепителния блясък на мрамора. Хризолитът е споменаван на няколко пъти в Библията. Той е сред основополагащите камъни на Ерусалим и един от 12-те скъпоценни камъка в нагръдника на Арон с издълбан надпис "племето на Симеон". През Средновековието хората го носели, за да получат божествено вдъхновение.
Кръстоносците го докарват в Европа, където става абсолютен хит. Среща се в много черкви, като най-прочута е катедралата в Кьолн. Там хризолит блести върху олтара на Тримата влъхви.
Особеност на камъка е, че за него се използват три названия. Оливин е името на минерала в природата, което посочва маслиненозеления му цвят. Перидот се нарича скъпоценният прозрачен вариант на оливина с дълбок зелен нюанс. Употребява се предимно в английската и немската литература, а терминът хризолит - в Русия и някои източноевропейски страни. Означава златист камък и произлиза от гръцки "хризос" - злато, и "литос" - камък.
Хризолитът е един от малкото скъпоценни камъни, които се срещат само в един цвят. Интензивността на зеленото зависи от количеството желязо в минерала. Оттенъците на цвета варират от жълто до кафявозелено. Най-ценени са дълбоко наситените маслиненозелени камъни. Понякога го наричат "изумруда на бедняка". Има много добри имитации, вид синтетичен оливин.
Може да се каже, че красивите златистозелени камъни не са от този свят. Те са една от основните съставки на метеоритите, вдълбани в тях като шоколадови парченца в бисквита. През 1749 г. хризолит е открит в метеорит, паднал в Сибир. От камъка направили бижута. А през 2008 г. метеорит, съдържащ хризолит, е продаден от британския аукцион Бонамс за $ 3 милиона.
Повечето скъпоценни камъни от минерален произход са се формирали в земната кора. Но има двеизключения - хризолитът и диамантът, които са се образували много по-дълбоко в земята, в нейната мантия. Кристалите на хризолита се сформират вмагмата от горната част на мантията с дълбочина от 30 до 90 км и стигат до повърхността чрез тектонична или вулканична дейност.
Диамантите са се образували много по-дълбоко в мантията - на около 160 - 240 км под повърхността, при екстремни температури и налягания. Оливин се среща и на Луната в базалтови скали. Разпространено е обаче схващането, че произходът му е египетски. През 1909 г. добивът на перидот на о. Зебергед се изчерпва и мините са затворени.
Камъкът излиза от мода. През 90-те г. на миналия век обаче са открити големи залежи в Пакистан, Норвегия и щата Аризона.
Най-продуктивното находище е в резервата на индианците апахи Сан Карлос в Аризона. Там излиза над 80% от световното производство. Пакистанските мини връщат популярността му с изключително качествените си екземпляри. Хризолит се добива още в Бирма, Китай, Бразилия, Австралия, индийски Кашмир и Южна Африка. Минералът се среща в изобилие, но висококачествените ювелирни камъни са редки. В България на много места е намерен оливин, но не и скъпоценната му разновидност.
Най-големият обработен хризолит е 310 карата и се намира в института "Смитсониън" във Вашингтон. Открит е на о. Забаргад. 192,75-каратов камък на руските царе се пази в Диамантената съкровищница в Кремъл, а 146-каратов е изложен в Геоложкия музей в Лондон.
Монголците са наричали хризолита Камък на Дракона, тъй като са го намирали във вулканите на Хангайските планини. На остров Роса в Антарктида също са открити кристали на хризолит.
Хризолитът носи късмет, мир, успех и здраве. Известен е със свойствата си да успокоява нервите, да разсейва отрицателните емоции и да помага за здрав сън. Увеличава силата и физическата жизненост. Помага на черния дроб и надбъбречната жлеза. Пази белите дробове, синусите и китките от болести и наранявания. Лекува астма и заекване.
Дълбокият зелен оттенък на този кралски камък привлича пари и богатство.
Той е бил много популярен сред търговци и банкери, защото се твърдяло, че пази имуществото на собственика си от посегателства. С негова помощ мечтите стават реалност. Привлича любов, носи успех във връзките и брака. Наполеон използвал хризолит, за да увери императрица Жозефина в неувяхващата си любов и възхищение.
Символ е на слава, достойнство и защита. Легендата разказва, че пиратите ползвали оливин, за да ги пази от злото. Вярва се, че разваля магии, ако се носи на лявата ръка. За да се използва пълният му потенциал, се инкрустира в злато. Човек, който иска да скъса с миналото и да започне на чисто, ще намери голяма подкрепа в този камък.
Лина Гергова
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
