Много внимателно изследвам древни апокрифи, артефакти за така наречените ангели – серафими. Това са енергиите, посредници между нас хората и Висшето ниво. Ето, какво пише Пламен в едан от публикациите си – „Серафимите и тяхната роля в Космогенезиса“
Серафимите са едни от най – интересните и в същото време най – загадъчни вселенски съзнания, които са достигнали до нашата памет, бит и митология. В особеностите на всяка човешка цивилизация, описани с различни наименования, не се спори, че те са най – върховните същества в духовната йерархия и еволюционно развитие, тези които стоят най – близо до най – финия свят на първичния Абсолют.
Вселената е една елементарна цифрограма, механизъм в чиито териториален обхват се създават отделни звездни (слънчеви) системи, родеещи се в обединени галактики. Ако се увеличи мащаба, този пример може да бъде изведен дори с конкретно териториално – административно устройство в дадена държава или град, та дори и с построяването на една къща. Обособяването на обекти в системата на този град е свързано и с настаняването и изграждането на нови божествени и автономни съзнания в безкрайността на Универса. Така както възникват и умират цели слънчеви системи, така и следва възход и разпад на градове и селища.
Това е фундаменталната цел на Сътворението и разширяването на Вселената – култивиране на нови божествени съзнания. Непрекъснато възпроизвеждане и създаване на нови Ректори на звездни системи. По – конкретно: божественият дух в зародиш кристализира, потапя се в най – грубия свят, за да може отново да изплува и да се разтвори оттам, откъдето е дошъл, но този път с нещо ново, с нещо иновативно, със себе осъзнатост.
Може да бъде обяснено и по друг начин: "Едно Велико Същество в началото на един Ден на Проявление ограничава Себе си в известна част от пространството, което Той е избрал за създаването на една Слънчева Система за еволюиране на добавъчно себе осъзнаване."
Въведението беше необходимо, за да се потопим в същността на Серафимите и мястото, което заемат в цялата тази Вселенска програма, в този абсолютен план. Историята на една слънчева система може да бъде обяснена както с терминологията на естествените, така и на метафизичните науки, без да има никакво противоречие между тях. Всички небесни тела, които се отделят от слънчевия зародиш и ядро, са част от процес, водещ до обособяване на планетите и техните спътници.
Стига се до неизбежния апокалипсис, избухването на свръхнова например. Всичко това съответства на розенкройцерското учение и днешните основни стълбове на окултните науки, които обясняват тази вечност в седем еволюционни и планетарни степени, еони, в следния ред: Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земен период, Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера, Бъдещ Вулкан. При Стария Сатурн, цялата твърда материя беше в едно, състояща се от единна топлина, а най – първите потопени девствени духове в материалното притежаваха спящи съзнания и нищо друго освен топлина.
И ще се стигне до един Вулкан, когато всички отделни съзнания, които са изживели минерални, растителни, животински и човешки степени ще достигнат съвършено духовно развитие, докато накрая Вулкан ще избухне, ще настъпи онази супернова, описана в скептичната, материална наука. Разбира се този апокалипсис ще засегне единствено химическата сфера, физическата субстанция на една изживяна слънчева система, но няма да засегне духа, който е първопричина и резултат от всичко.
Тази сложна на пръв поглед картина, е запечатана по най – ясния и категоричен начин в съзнанието на серафимите, те са най – първичните катализатори на свръхволята на Абсолюта, на Ректора във всяка конкретна слънчева система, те действително стоят най – близо до Бога (да не се тълкува териториално като ляво – дясно, горе – долу, а в мащаб по- грубо, по – фино, от атом до цяла система).
Да се припомни едно друго важно правило – във Вселената никога няма застой, а вечно движение и развитие. Инволюция и еволюция се преплитат. А това важи най – вече за духовното развитие, там почивка не съществува. Това важи и за днешните същества, които изживяват своята човешка степен в този еон. При Юпитер, успешно развитите човеци ще са осъществили своята ангелска степен, а днешните ангели ще са се изкачили в духовната йерархия като архангели. Така представителите на животинското царство днес ще достигнат до своята човешка степен на Юпитер (да не се разбира като планетата Юпитер, това важи и за имената на другите еони).
Това навежда на мисълта, че тези духовни съзнания, които познаваме от езотеризма и митологиите също са се осъществили като човечество в отминал стар еон, разбира се много по – различно от хората, каквито сме днес. И така от зародиша на тази слънчева система.
Серафимите, заедно със съществата от техния върховен порядък, а именно Херувими и Престоли, стоят извън развитието на всички други духовни йерархии. Те съществуват много от преди възникването на тази система, още от преди Стария Сатурн. Т.е., серафимите притежават необходимия опит от предишна слънчева система и поради това са подготвени за върховната отговорност да бъдат първите, които да разкрият как работи божественият механизъм. Те са висши, именно поради произхода си, защото в процеса на друга мирова система са успели да осъществят своя духовен напредък. Стъпили върху този авторитет, серафимите, заедно с херувимите и престолите са достигнали до онази величествена зрялост – да отдават от своята субстанция и цялост, да жертват, за да могат да отгледат зародишите на бъдещите човечества.
Те не интерпретират, не проявяват своеволие, те не тълкуват. Те директно и буквално разпращат Абсолютната воля, за да могат херувимите от своя страна да конкретизират тези наставления, тази космическа информация. Когато се казва, че серафимите притежават този космически план, те виждат от началото до края как ще се осъществят всички планетарни развития, защото те първи и най – ясно прозряват схемата на архитекта, така както неговите първи помощници се заемат с построяването на дадена къща. Само че преди да се пристъпи към работа по построяването на сградата, чертежите трябва да са внимателно изяснени на изпълнителите и работниците.
Култът към серафимите черпи вдъхновение от древноперсийски, юдейски и по – съвремени християнски основи. Поради приемствеността във вярванията на древните хора, в източните стари учения включително и хиндуизма, те са известни като Дианически същества, още „Наги”, „Асури”, „Кинари” или „Сарпа”. В окултната наука са назовани „Крилати сфери”, „Огнени колела”.
Несъмнено коренът „сераф” описва значението на огъня - субстанцията, от която са изградени серафимите. Това може да бъде тълкувано не само буквално, защото няма да обясни напълно истинския образ на тези сили. Огънят единствено по асоциативен път може да доведе до беглата представа за тях. Свързваме ги с огън, понеже това е асоциацията за топлината, за Стария Сатурн, за първия ден от Сътворението. Огънят е и най – финия от четирите елемента на физическия свят, който познаваме и виждаме следван от въздуха, водата и твърдта. Най – близкото и все още твърде далечно отражение на тяхната могъща природа.
Еврейското понятие за този род космични съзнания (ShRIM) притежава двойнствено значение, т.е. не се изчерпва единствено с огненото съдържание и класическата библейска представа за огнените шестокрили серафими описани в Книгата на Исая (VI, 2). Серафим може да се преведе и като „змей”, от глаголната форма ShRP – „разпалвам”. Думата се използва за обозначение на змейовете в числа („И така светът бил създаден от Трите Серафима – Сефер, Сафар и Сипур или от „Числото, Числата и Преместените”).
Т.е. понятията не са просто автономни резултати от човешкото въображение, те са именно обединени в смисъла на „огнени змейове”, като алегория на истината, пресъздадена в човешката митология.
Изобразявани са и като хуманоидни същества с опашки на дракони. Неслучайно този глаголен корен ShRP до огромна степен се доближава до понятията Sarpa, Serpent. Огненият култ бележи известна приемственост и с един от могъщите египетски върховни култове на Серапис, соларното божество, което в народните вярвания и късния птолемеев период е замествало до огромна степен култовете на Озирис и Апис.
В Кабалата, символното значение на Серафимите се свързва с божествената активност. Те са първия продукт на Троичността, на началото на активността. Те са творения на Сефиротите – активната еманация на Абсолюта, неговите качества. В кабалистичната литература се говори за 10 сефирота, респ. еманации: 1. Кетер – Венец, 2. Хокма – Мъдрост, 3. Бина – Разбиране, 4. Хесет – Милосърдие, 5. Гебура – Власт, 6. Тиферет – Красота, 7. Нецах – Победа, 8. Ход – Великолепие, 9. Иесод – Основа, 10 – Малкуд – Царство. Сефиротите произхождат отново от еврейски глагол, ивр. Сафар – „броя”. Всяка еманация произвежда следващата, но се твърди в окутлните изследвания, че серафимите са оформени от сефирота Гебура.
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
