Винаги съм твърдял и продължавам, че религиите са създадени да манипулират нас, човеците. Фриволно е да се твърди, че християни или мюсюлмани, или каквито е да са по вероизповедание хора, ще отидат само те в така наречения рай. След като Бог – Висшата сила е една, не съществува деление между вероизповедание и раса, бог е един за всички хора. Темата на днешната лекция е Душата, невидимото в нас. Къде отива Тя, остава ли „там някъде горе“ или?
Епископ Александър Милеант пише в своята брошура „Живот след смъртта“ :
Като напусне тялото си, душата не разпознава себе си изведнъж. Възрастовата характеристика изчезва и децата виждат себе си възрастни, а старците – млади (3, стр.75-76).
В някои религии и философии (например, в индуизма и стоицизма) се прокарва мисълта, че главното в човека – това е душата, а тялото е само временна обвивка, в която душата се развива. Когато душата стигне до определено духовно ниво, тялото престава да й бъде нужно и трябва да се хвърли като износена дреха. Като се освободи от тялото, душата се издига на по-висока степен на съществуване. Християнската вяра не споделя такова разбиране за човешката природа. Като дава предпочитание на духовното начало в човека, тя вижда в него същество от две съставни части, две допълващи се страни – духовна и материална.
Християнството отрича инкарнациите (преражданията), а четем в светото писание: „Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.“ - Йоан 8:58. В този стих изписан чрез множество от пратки в библията е ясно послание за еманацията. Тоест вечността на душата, която преминава от тяло в тяло, от една тленна обвивка в друга.
Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: “Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.” И допълва на друго място в учението си: “По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.”
В свещеното писание хвърля светлина, че Душата продължава да живее - "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" – казва Иисус (Мат. 22:32). Това е ярък знак за вечната циркулация Душата, разделяйки се с тялото, продължава своя съзнателен живот така, както и преди.
Представям ви една погрешна трактовка за душата, вече споменах, че християнството сякаш се стреми да пренапише ново свето писание или…
„Трябва да кажем отново, че тя не влиза в нова обвивка, а се съединява именно с тялото, което й е принадлежало преди, но вече обновено и нетленно, приспособено за новите условия на съществуване.“ От този странен постулат, дирижира нещо не смислено – душата не влизала в нова обвивка, а в старата си… Един път няма прераждане, втори път пък, има но видите ли пак се връщате във вашето си тяло – старото…
„Животът между преражданията е много интересен“
В своята книга “Живот между преражданията” д-р Майкъл Нютън обяснява какво точно се случва с една душа, след като човешкото тяло, което обитава, бива поразено от смърт. Той пише, че тогава душата се връща в духовния свят при източника на своето сътворение. По време на физическото си пребиваване на Земята, част от енергията на всяка душа не напуска духовния свят, затова след смъртта душата отново става едно цяло. По този начин духовното и израстване е в непрекъснат процес, разяснява още д-р Нютън.
Духовният свят не е място за бездействие. Между преражданията си една душа преживява преход, в който тя минава през различни по-висши форми, за да бъде по-добре подготвена за следващото си физическо присъствие на Земята. - Милен Георгиев
Има още множество хипотези за пътя на душата, това е наше право да тълкуваме, да изследваме, да търсим.
И въпреки това след като съберем всички хипотези достигаме до „вечният кръговрат“ – Душата циркулира до Създателят и обратно към планетата Земя.
Даян Стейн дава може би една от най-смислените обосновки - Макар да изглежда необяснимо, че хората сами избират страданията, които да изживеят, помнете, че те са избрани на ниво душа, където страданието означава само осъществено духовно израстване и овладяване на уроците. На тези нива няма болка, и така, както при раждането хората забравят духовните светове, така душите забравят какво е физическата болка, щом тялото умре. Ние се съгласяваме с уроците на живота си, но не винаги избираме как ще протекат тези уроци. Това са решения, взети на несъзнателно ниво, за най-голямото добро или необходимата еволюция.
По това време душата вече е избрала своето тяло и е готова да влезе в него, когато ембрионът е готов да се роди. Тя може да го посещава в своето Астрално тяло, щом този "аз" се отдели от Висшия Аз и се развие новото емоционално ниво. Душата може да влиза и излиза, докато ембрионът се развива в утробата, но се настанява постоянно едва при раждането. Преди това се спуска само Астралният близнак, докато етерното тяло и Етерният двойник не се освободят или активират, преди ембрионът да се появи на бял свят. Когато душата поеме към нов живот, Висшият Аз се спуска от нивото на духовното тяло до новосформираното ментално тяло.
Мисловната мрежа оформя менталното тяло на новата инкарнация, предава предрешената карма, а после осъществява отделянето от емоционалното тяло. Астралният двойник се отделя от Висшия Аз, за да се настани на новото емоционално/астрално ниво. При раждането Етерният двойник се обособява от Астралния близнак, а след това активира етерното тяло и етерните/кундалини чакри. Връзката на Етерния двойник с тялото и активирането на етерното тяло се осъществява чрез блуждаещия нерв, който сформира автономната нервна система на физическото тяло.
Чакрите по линията хара се активират заедно с етерните чакри при раждането. Това се осъществява когато Етерният двойник се отделя от Астралния близнак и с последвалото отделяне на енергийните линии. Оттук нататък Етерният двойник остава в постоянна близост до физическото тяло, докато Астралният близнак влиза и излиза свободно от тялото през детството и целия живот. Етерният и Астралният "азове" са свързани на гърба на сърдечната чакра с останалите "азове" на личността отвъд тях. Тази връзка на "азовете" и телата е Сребърната нишка. Така животът свършва и се завръща към инкарнация, а Колелото на Живота и Кармата се завърта отначало.
Обобщено, няма рай. Човекът не се явява на съд, а за оценка и атестация. И съответно отново бива връщан за нова мисия. „Продължителността на всеки отделен етап е индивидуална, в зависимост от скоростта, с която душата усвоява уроците от последния си живот на всяко ниво, и от желанието й да напредва. Току-що завършилият живот се анализира и оценява; сравнява се с останалите предишни животи и се преценява кои преживявания са завършени и кои трябва да се изживеят отново.
Вземат се под внимание травмите, страданията, раните, негативните мисъл форми, неуредените проблемни взаимоотношения и уврежданията на душата, останали от предишни съществувания, както и нерешените проблеми от други животи, отбелязани в Акашовите записи на душата. Някои от тях трябва да се излекуват в предстоящия живот, докато други нерешени проблеми остават за бъдещи инкарнации. Нещата, които трябва да се посрещнат в предстоящия живот, се запазват, когато менталното и емоционалното тяло се отделят от нивото на духовното тяло, за да започнат да функционират в новата инкарнация. “ – споделя Даян Стейн.
Никой от нас няма да посети рая – градината на Едем завинаги. Човеците ще продължаваме да усвояваме нашите уроци, докато не настъпи баланса-същността на Сътворението.
Използвани източници:
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
