Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

неделя, 8 юни 2014 г.

ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ЧЕРУПКА-da-izlezem-ot-sobstvenata-si-cherupka





Какво всъщност представлява нашата „черупка”?  Тя не е ли онзи наш вътрешен свят пуснал дълбоки корени в нашето его преминало скалата в крайна форма на егоизъм. Виждаме само и единствено нашите идеални представи за един лъскав живот, а всъщност тънем в тъмнината на собствените си мечти обвити с дебело покритие от материализъм.

Дали се замисляме, че когато желаем нещо, когато си мислим , че е само за наше добро, а се оказва, че всъщност не е и поради тази причина, това нещо не се случва. Молим се да спечелим от тотото, обладани от фриволни химери, че ще заживеем охолно, вместо да помислим, как да направим така, че да имаме радост в живота. Нима един милион би ни върнал загубен родител или здраве?

Искаме луксозно возило, ала всъщност заслужаваме ли го, направели ли сме нещо за да имаме това. Виждаме помпозните кафета, виждаме светското, ала сме игноранти в духовен аспект.

Дори  и един семпъл въпрос не си задаваме – живеем тук на една планета, тя е съградена от флора, фауна и човеци. Защо виждаме само човеците, а подминаваме Вселенските закони, които ни показват въпросните флора и фауна?!

Нима не се замисляме, подритвайки бездомното куче, че всъщност това е тест за нас, че може би това е Душа в обвивката на животинче, която изпитва нашият егоцентризъм. След като искаме – даваме ли…Тогава с какво право желаем, след като не даваме. Четем херметичните закони, например закона за вземането и даването, ала само четем, на практика сме буквисти.

И така, ще се върна на темата с бездомното куче. Случайно ли е попаднало на нас и с жадни очички то иска парченце хляб? Но ние – светските богове, сме в онази егоистична черупка, в която има само един закон – „Следвай изгодата”, тоест без далавера живота е нищо. Хипотетично, ако се замислим, че давайки късче хлебец на това животинче, ние няма нищо да получим от среща, а ще получим по друг начин, от други – „Неведоми са пътищата господни”.

Жертвоприношение, що е то?  В черупката ни това означава – ще принеса в жертва едно животно за да получа това, което аз искам. Ще направим курбан за здраве…Кой нормален човек би си помислил, че на Бог му е необходимо кръвта или живота на това животно, след като го е създал?!? Висшата Форма нима се храни с кости и трохи – глупаво е дори да се помисли.


Да помислим върху следното: „И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син” – Битие 22: 12. Какъв знак ни се дава в този стих – изпитание във вярата ни, в това , което желаем. На светски език този стих би изглеждал така – „ Ти искаш да успееш в дадено твое дело, да се реализираш, принеси в жертва най – скъпото си, лиши се от него.”

Тоест, искаме да спим по 10 часа, например, в същият момент някой наш близък иска да му се помогне с услуга, ала ние не искаме, защото трябва да спим. Какво следва? Не даваме своята жертва, не желаем да се лишим от нашите изконни 10 сън и следователно, няма да получим, онова, което желаем като замисъл.


В случай, че принесем в „жертва” част от нашият сън, това „жертвоприношение” се зачита и нещата започват да се случват.  Това е въпросният Нов живот, да излезем от черупката на тъмнината, наречена егоцентризъм и да пре-открием онова, което всъщност е около нас ежечасно – Светлината.


Надявам се тази публикация да не се приеме като насаждане на вяра в дадена религия или вид проповед, идеята е да погледнем нещата през друга призма, онази, която е извън егото ни.


------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне