КОИ СА ТЕЗИ „ПРОСВЕТЛЕНИ ХОРА“?
1. Кои са просветлените хора?
Някои от тях са мъже, а някои – жени. Можете да ги видите в манастир или в
крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са
много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това не е така, защото
просветлението е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да
се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.
2. Отначало няма да забележите
просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но когато започне
ситуацията да се натяга, тогава той се откроява. Когато всички останали
изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите са смутени от някаква
криза, той ще е все така спокоен, както и преди. В налудничавата борба, в която
всеки иска да получи колкото се може повече, той ще стои сдържан и спокоен в
ъгъла. Той върви плавно по ръба на острието, той е устойчив сред паниката. Не
иска да подчертава различието си, но той просто е освободен от желания и това
го прави напълно само достатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки.
Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават тези, които
вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се чувстват много
по-добре след като са поговорили с него. Дивите животни чувстват душевната му
доброта и не се страхуват от него. Дори
мястото, където живее – село, гора, хълм или долина – сякаш е по-красиво, само
защото той е там.
3. Той не винаги изказва своето
мнение или отстоява гледната си точка, в действителност изглежда така сякаш
няма никакво мнение и затова хората често го приемат за глупак. Когато той не
се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората
си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят
хората за него. Сякаш е ням, това е така, защото той просто предпочита да пази
мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко, което
става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност е много
силен. Въпреки лъжливия си външен вид, той е остър като бръснач.
4. Лицето му винаги сияе и е
спокойно, защото никога не се безпокои за това какво се е случило вчера и какво
ще се случи утре. Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има
естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му,
учтив е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо общо
с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.
5. Може да има дом, но ако той
днес изгори, утре ще отиде на друго място и ще се чувства също толкова удобно.
Навсякъде се чувства като у дома си. Тези, които се опитват да намалят броя на
собствените си вещи, винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно
колко му се дава на просветления – винаги на него му се струва, че е напълно
достатъчно. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си
потребности, но те са много малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е
удовлетворен това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е
Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.
6. Обикновените хора са шумни
като звън на ручей, а просветлените – тихи, като океански дълбини.
Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не означава, че никога
не си отваря устата. Той е радостен да говори за Дхарма, ако има някой
заинтересован да го слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в
спорове и дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което
действително знае, всичко, за което говори е автентично, така че тъй наречените
„експерти“ просто не го разбират.
7. Умът на просветленият не е
нито хаотичен, нито спящ. Когато има нужда да мисли – мисли, когато няма – си
позволява да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега
има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са просто
магична илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им – как идват и как
си отиват. Неговият ум е като чисто небе – преминават облаци, но то си остава
просторно, чисто и неизменно.
8. Макар и да е чист във всяко
отношение, просветленият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от
някой друг. Той приема другите такива каквито са, без осъждане или сравнение.
Той не е „за“ или „против“ каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната
точка на добро и зло, чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността
на света и е излязъл от нейните граници. Той е продължил по-нататък към самсара
и нирвана. Излизайки от границите на всичко, той се е освободил от всичко. Няма
желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.
9. Не много отдавна и
просветленият е бил нещастен както всички останали. Как е стигнал до тук? В
действителност всичко е много просто. Той престанал да търси причините извън
себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал навътре, видял, че с което
се самоопределя в това и се вкопчва – тяло, емоции, концепции, проблеми, но
всичко това не е той. И затова просто пуснал всичко да отмине. Не лутайки се
повече в нереалното, видял реалността, Неродената, Неустановената,
Неръкотворната, Необусловената. Сега той пребивава в тази пустота, в тази
неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Затова е трудно да се
определи просветления човек. Другите се опитват да го класифицират като свят,
архат, а понякога и глупак. Но той се смее, когато чува тези етикети и нарича
себе си „никой“. Как можете да оцените този, който е излязъл от всякакви
граници?
10. Тъй като той е изпълнил
своята задача и няма какво да прави повече, голяма част от времето си прекарва
седейки спокойно и наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора
смятат това за много скучно. „Дайте ми вълнение, разнообразие“ – казват те. Но
когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват – болест,
неуспех, отказ или смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава просветленият
излиза тихо напред, за да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно
време, може да се отдаде изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със
своята любов.
11. Той е щастлив да чака така до
самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по
пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят
за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл просветления
както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В смъртта, както
и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.
Източник www.spiralata.net
Превод от руски Таня Т.
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
