Физическият свят е проекция на не физическия свят. В не физическия свят съществуват нашите истински Съзнания – невъобразимо по-големи и мощни в сравнение с човешките ни съзнания. Всеки един от нас представлява не физическо съзнание, което проектира себе си във физически свят, където много малка част от неговия капацитет е нужна, за да оперира човека.
Ако направим аналогия с компютър, човекът е един обикновен компютър, да речем 64 битов Макинтош. Той може да извършва n брой операции и да обработва определен обем от информация.
Същевременно нефизическата му част, цялостната му същност, представлява компютър, който не е просто милиони пъти по-мощен – той може да обработва почти неограничено количество информация. Казвам „почти”, защото само по себе си нефизическото Съзнание има някакъв лимит (макар и невъобразимо по-голям от който и да е компютър на Земята), но това е без значение, защото всяко не физическо Съзнание е свързано с останалите Съзнания във Вселената. По този начин неговият капацитет е практически неограничен. Също така, то има достъп до всичката информация изобщо - до "банката от мисли".
На същия принцип функционира и човекът. Той сам по себе си не може да знае всичко, (макар че се опитва да научи колкото може повече неща, без да си дава сметка, че дори няма устройство за запаметяване в главата си), но има неограничен достъп до информация (Интернет, книги и т.н.), а заедно с други хора и капацитета му за обработка на тази информация нараства правопропорционално.
Следователно, за всяко Съзнание е приоритет не колко информация може да обработва, а върху какво и как се фокусира в даден и всеки един момент от време.
ИДЕНТИЧНОСТ
Изворът на всяко човешко съзнание е нефизическо Съзнание, което има същото усещане за идентичност, каквото и човекът. Както казах, разликата между двете е 1. капацитета и 2. перспективата (която неизменно се определя от капацитета).
ПЕРСПЕКТИВА
Нефизическите Съзнания създават безброй физически светове, в които могат да фокусират малка част от себе си. Физическите форми представляват малки машинки, развиващи се на принципа на своите създатели и в постоянна връзка с тях. Те са свързани със своето истинско Съзнание (Висше Аз) посредством емоционалната си навигационна система (ЕНС), но имат свой собствен живот и развитие.
Физическите същества са нещо като компютърни герои - аватари, които са напътствани от своите създатели, но те имат собствен път и разширяват собственото си мини-съзнание през цялото време, както прави и висшето им Съзнание паралелно.
КАРМА
Ако дадено Съзнание „играе” на планетата Земя от 10 000 години например, то поставя себе си в различни ситуации (животи) в контекста и според развитието на общата игра, но същинската му цел е да изпита колкото може повече и по-пълноценно удоволствията във, на, от физическата реалност.
Тук бихме искала да уточня, че отделните "аватари"(животи), т.е. различните проекции на Съзнанието във физическия свят, не са свързани помежду си. Понятието КАРМА се базира на изкривяване в мисленето ни поради линейната ни и крайна перспектива. КАРМА съдържа в себе си 'ограничение' и отрицание, които са само илюзия на 3-измерната перспектива.
Тъй като животът на висшето Съзнание е безкраен и то съществува от наистина много дълго време, зад себе си то има хиляди физически въплъщения. В контекста на развитието на цялото Съзнание, тези животи са изиграли определена роля и всеки следващ е зависим от предишните колкото закуската с пържени филийки днес зависи от закуската с баница вчера за мен тук.
Но със сигурност пържените филийки не са кармично следствие на баницата. Освен ако не приемем за карма това, че баба ми днес е станала рано, купила е яйца и е предположила, че днес не ми се яде пак баница, макар да има същите продукти за нея, а е предпочела да направи пържени филийки. И това най-вероятно е вярно. Но в никакъв случай не изключва възможността да ям пак баница, ако пожелая дори месеци наред.
КОНТРАСТНИ ПЕРСПЕКТИВИ
Една от основните характеристики, определящи физическия и нефизическия свят е концепцията за КРАЙНОСТ срещу концепцията за БЕЗКРАЙНОСТ. В не физическия свят осъзнаваме своята БЕЗКРАЙНА същност, докато във физическия свят тя не може да се „помести” в съзнанието ни, поради ограничеността на линейното мислене и твърде малкия капацитет на носителя.
Това обаче не би трябвало да представлява проблем за човека, тъй като неговата физичност, крайност и линейност са временните характеристики на неговия свят. Те не са нито по-добри, нито по-лоши от тези на не физическия свят. Те просто са такива и имат определена цел и преимущество.
Днес ние сме на прага да осъзнаем, че живеем вечно, но това е важно само дотолкова, доколкото тази информация ще ни освободи от страха от смъртта и всички други страхове, базирани на този главен и изначален страх. Нужно ни е да осъзнаем безкрайната си същност не за да бъдем по-малко човеци, а за да престанем да се стремим към завършване на каквото и да било и да осъзнаем съществуването си сега. Познанието за истинската ни същност неизменно ще доведе всеки един до осъзнаване на смисъла на живота.
СМЪРТ
Когато се разфокусираме от физическата си форма, т.е., когато умрем, всички ние отново се сливаме с не физическата си форма и безкрайно разширяващата се, нелинейна Вселена.
Не физическият свят не е по-добър или по-еволюирал от физическия. Те имат еднакво важни фунции и смисъл и зависят напълно равностойно един от друг. Стремежът към не физическия свят, отричайки физическия е също толкова безсмислен, колкото това да се стремиш да се застопориш върху вълните на морето или да си създаваш усещане за вълни на сушата. Когато си в морето си в морето, когато си на сушата си на сушата и това е.
Това обаче отново не означава, че когато си в морето трябва непременно да забравиш за сушата и обратното.
Човекът спокойно би могъл да си спомни и осъзнае своята нефизическа същност, без да му се налага да умира физически. Това е толкова лесно, колкото да си спомниш, че когато си във София си пристигнал от Варна например. Може да се каже, че да считаме животът след смъртта за „неизвестното” е толкова нелепо, колкото да считаме Варна за неизвестна, просто защото сега сме в София. Сякаш, за да си спомниш за Варна, трябва непременно да си там. А от там идва и страхът от спомена. Все пак, ако можеш да си спомниш за Варна само ако си там, може би ако се опиташ да си спомниш, по някакви неизвестни физически закони ще се озовеш ненадейно там.
Е, няма такова нещо. Всеки човек може да се отпусне спокойно и просто да пожелае да си спомни за своята не физическа същност и в момента, в който всички страхове, свързани с това вярване отпаднат, той ще има тази възможност.
Може би през годините страхът от спомена за не физическия свят се е породил и от неговата същност. Тъй като там усещането за абсолютна свобода и радост е толкова голямо, че физическата ни форма ни се струва много ограничителна в първия момент. Именно затова ние можем да си спомним не физическия свят само, когато сме осъзнали смисъла от живота във физическия свят и защо изобщо сме тук. Всеки един за себе си, преди всичко.
Споменът за не физическия свят и безкрайността на нашия живот и същност е особено освобождаващ, но ако човек твърде много е намразил живота си в София и вярва, че няма други градове, спомена за Варна би могъл да го накара да вземе първия влак и да остави всичко зад себе си. Но пък по законите на Вселената ние просто нямаме достъп до спомена за него, докато не вибрираме на близка до неговата честота.
Т.е., човекът има достъп до спомена за не физическия свят не само когато отпаднат страховете от него. Това са само първите стъпки. Той трябва да вибрира и предимно на честотите на не физическия свят. Това са честотите, които можем да разпознаем чрез положителните емоции, които изпитваме.
Докато във физическия свят ние имаме и низши емоции – отрицателни, в не физическия свят те не съществуват. В не физическия свят няма възможност за отрицание, т.е. за недопускане, тъй като познаваме твърде добре принципите на творене на реалността и особено Закона за привличане. В не физическия свят ние не насочваме вниманието си към концепции като: липса, нещастие, самота, ограниченост и т.н. В не физическия свят ние практически нямаме достъп до тези понятия, тъй като имаме знание за обратното: пълна свобода, изобилие, неограничен достъп, единност с всички останали и т.н.
Т.е., връзката между двата свята може да се получи, от страна на физическото ни Аз единствено при фокусиране върху същите концепции, които познава не физическата ни същност - абсолютна свобода, щастие и любов.
Автор : mono (Mona Moon) – източник www.pan-bg.com----------------------------------------------------------Красимир Куртев - Алеф всички права запазени!
