„Умеем ли
да пазим тайна?“
Да можеш да пазиш тайна е почти
талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил,
друг го сърби езика и докато не се освободи от бремето, няма покой.
Невъзможността да се пази тайна поражда интриги, сплетни, недоразумения и дълги
обяснения. Отношения между хората стават подозрителни, натоварени с много
негативни емоции. Ами ако все пак мълчанието бавно ни убива? Вариант - казваме
я, например, само на един, ама много сигурен човек, за да ни олекне. Ала знаем
приказката за царя Траян с магарешките уши и непоносимата за носене тайна.
Закопана в дупка, но все пак изречена – накрая тя пак излиза на бял свят.
Няма спор - дискретността е ценно
качество. Има професии, за които е задължителна – полицаи, лекари, военни,
адвокати, свещеници. Това са хора, които заради същността на професията си,
научават чужди тайни, но въпрос на професионална етика е да опазят наученото.
Ако това не стане, в едни случаи ще пострада професионалната им репутация и
добро име, в друг ще попаднат под ударите на закона, в трети – на собствената
си съвест. В много от фирмите се подписва декларация за конфиденциалност, държи
се на безукорната лоялност – все неща, които се свеждат и до това да се опазва
вътрешната информация от чуждите уши.
Принципно ситуациите са две – или
някой съзнателно ни е поверил своя тайна, или неволно сме я узнали, като сме
чули или видели нещо, непредназначено за нас. В първия случай сме поели морален
ангажимент пред този, които ни се е доверил, редно е да бъдем на висота.
Въпросът е при втория вариант има ли причина да мълчим, след като случайно сме
станали притежатели на чуждата тайна? Изборът е дали искаме да бъдем за кратко
център на внимание, превръщайки тайната в пикантна клюка или предпочитаме да не
се месим в живота на другите.
Има обаче ситуации, които са
истинско изпитание. Това са случаите, когато сме раздвоени между лоялността си
към човека, чиято тайна сме узнали и моралния дълг да я споделим с този, на
когото тя нанася незаслужени вреди. Знаем, че съпругът на приятелката ни
изневерява. Да й кажем ли? Видели сме, че приятелят на сестра ни играе на
ротативки. Тя трябва ли да знае? Случайно сме мярнали съседката от втория етаж
в близкия град хваната за ръка с друг мъж, докато съпругът й се занимава у дома
с децата.
Или знаем, че наш приятел е пред
изгонване от работа, нищо че вкъщи разказва как във фирмата не могат без
него... Ситуациите са безброй. Понякога е лесно да се вземе решение – когато
измаменият, станал невинна жертва, ни е много близък, а тайната нарушава
сериозно интересите му. Най-сложно е обаче, когато стъпваме върху тънката нишка
на отношенията вътре в двойката, а и двамата са хора, на които държим.
Изневери, лъжи, двуличие, накърнено доверие. Да, това е ужасно, но дали
приятелката ни сама не знае всичко това и съзнателно не си затваря очите? А
известно е, че често убиват вестоносеца.
Няма ли отношенията между двамата
след скандали, сълзи и обещания да се оправят, а ние да бъдем пренесени в
жертва и дори обвинени, че ги съсипваме. Един би искал да знае не лицеприятните
тайни на половинката си, друг предпочита да живее в неведение. Едва ли има
единствено правилен отговор в подобна ситуация, решението е сложно, след като
осветяването на тайната би могла да промени кардинално живота на близки на
сърцето ни хора или да съсипе нашите отношения с тях.
Дилемата е сериозна – на кантар
трябва да се сложат всички за и против, за да се избере онова, което все пак в
най-голяма степен защитава интереса на човека, на когото държим. Както винаги -
всичко е въпрос на избор и на отговорността да понесем последствията от него.
Източник: Hera.bg Светлана Чамова
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне
