Любов, почувствана и преживяна… Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.
Любовта не може да се разглежда философски. Никой не е способен да изкаже нейния ‘образ’ или пък какво всъщност е тя. Знаем само, че е невидима и се появява, когато най-малко очакваме. Онази чистата любов, която все още не познава понятията: външност, ръст, раса, език и прочие. Тази любов се подвизава под много представи на различни хора. Едни я сравняват с кафето, други с пеперуди, трети с птиците накацали по дърветата…
Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.
Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо.
Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява. А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят…
С любовта за ръка върви и болката. И болката не може да се разглежда философски. Бас ловя, че никой професор, доцент и още ‘начетени’ хора няма да успеят да сформират смислено мнение по въпроса: болка, нито пък ще успеят да се аргументират правилно. Защото болката е едно чувство, нали? Имаме съзнание, чиято асоциация за тъгатае душата на един човек, но пречупена на две. Сърцето за повечето от нас не е кух, мускулест орган, който изтласква кръв, а е изказ на любов - голямо колкото юмруче и побиращо цялата ни любов, а после и цялата ни болка, заедно с тъгата.
Спомените от счупената любов са болезнени, особено онези, които са ни любими, защото са минали дни, седмици, месеци или години, откакто сме ги създали в съзнанието си. А всеки спомен носи малко любов, малко болка, малко смях и малко плач, ако греша, нека някой философ ме опровергае…
За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?
*В моят блог публикувам не само мои виждания, мнения и съждения на други себеподобни – Хора. Мъдростта се крие в следното - ВЗИМАЙ ОТ ВСЕКИ ПОЗНАНИЯ И ОТСЯВАЙ НЕПОТРЕБНОТО - "Който има уши, да слуша, нека слуша" Матей 13:9.
Съществуват седем основни
огледала за изграждане на свещени взаимоотношения, основани на учението на
Есеите и споделени от Джеймс Джилиънд. Живеем в свят основан на Закона за
привличането и или привличаме това, което мислим и изричаме, или го
отблъскваме. Всичко във Вселената е енергия. Затова поемането на пълна лична
отговорност за всичко, което сме правили, казали или помислили в този или в
минал живот, е първото фундаментално качество за създаване на свещена връзка. Възприемайки
всичко като огледало, което само отразява самите нас, е следващата
фундаментална идея.
Седемте огледала на
взаимоотношенията
Първото огледало отразява това,
което сме ние самите. Нещо, което правим, в което грешим или с което нараняваме
някого.
Второто огледало отразява онова,
което осъждаме. Това е нещо, от което сме били наранени или нещо, в което
обвиняваме някого. Може да бъде нещо, което сме извършили в миналото и не сме
простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой друг с емоционален заряд,
е по-вероятно да осъждаме самите себе си.
Третото огледало отразява нещо,
което сме изгубили, което сме дали или което ни е било взето. Когато видим
нещо, което обичаме в някой друг, то обикновено е нещо изгубено, отдадено или
което ни е било откраднато в живота. Всяко взаимоотношение е връзка със самите
нас и често се опитваме да си върнем онова, което сме изгубили, дали или ни е
било взето като деца. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.
Четвъртото огледало отразява
нашата най-незабравима любов. Тя може да бъде определен начин на живот, загуба
или неизживяно взаимоотношение. Често това е предишен живот, в който след
някакво преживяване сме си направили грешен извод. Той се пресъздава отново и
отново, докато се впише в душата ни като мъдрост.
Петото огледало отразява бащата
или майката. Често се казва, че встъпваме в брак с баща си или с майка си. Също
така често ставаме като тях, повтаряйки добрите и не толкова добрите модели на
поведение, които сме усвоили като деца. Родителите ни са като богове за нас и
затова отразяваме аспекти от взаимоотношенията с тях върху нашите партньори.
Често избираме нашите партньори въз основа на взаимоотношенията ни с нашите
бащи и майки.
Шестото огледало отразява
търсенето на тъмнината или това, което е известно като тъмната страна на
душата. Това се случва, когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с
най-големите ни страхове и събираме житейски опит, за да се изправим пред тях и
да ги преодолеем. Най-важното, което трябва да запомним е, че душата ни дава
тези възможности, за да израстваме и да се развиваме и че не сме жертви.
Седмото огледало отразява начина,
по който възприемаме себе си. Другите ще се държат с нас точно така, както ние
се отнасяме към себе си и се възприемаме. Ако имаме ниско самочувствие, не
виждаме себе си като достойни за любов и не виждаме красотата си, другите ще
отразяват това и няма да ни оценяват или да забелязват красотата ни. Ако сме
жестоки и студени към другите хора, те ще се отнасят с нас така. Важно е да се
научим как да бъдем
състрадателни към себе си, да се
обичаме и да се приемем такива, каквито сме, без да се осъждаме.
Не забравяйте,
че единствената причина някой да има власт над нас е, ако този някой има нещо,
което ние искаме. Може би това нещо, независимо дали е любов, радост или връзка
с по-висша сила е възможно да бъде намерено в самите нас.
Тези седем огледала са просто
насоки, които можем да използваме, за да определим докъде сме стигнали в
израстването и самоусъвършенстването. Създаването на свещена връзка изисква да
се справим с бъркотията в нас, да излекуваме раните, които ни пречат да имаме
онова, които искаме, и да си върнем обратно силата там, където сме я дали
доброволно или против волята си.
Когато отделим време да работим
върху връзката със себе си, първо трябва да започнем да забелязваме промените,
които се отрязват обратно към нас чрез начина, по който се справяме с живота
си. Ще започнем да забелязваме разликите в отношенията с любимите си. Всички
взаимоотношения са свещени, ако изберем да ги възприемаме по този начин, но не
забравяйте, че връзката със себе си е най-важното, което имате.
* Есеите считат себе си за
различни хора, но не заради външни белези, като цвят на кожата, коса и т.н., а
заради светлината на техния вътрешен свят и тяхното познание за скритите
мистерии на природата (естеството на нещата), неизвестни на другите хора.
Лично аз не бих взел страна,
оставям на вас , уважаеми мои почитатели и последователи на този блог, да си оставите шепа минути за размисъл.
Ние обикновено мислим за съжалението, като за
загуба на енергия и емоция
Според повечето хора съжалението
е негативно състояние, което включва хиляди и хиляди обвинения за нежелан
резултат, който сме постигнали или ни се е случил. Ето защо поп музиката
призовава публиката „Не поглеждай назад“, а йога учителите казват на учениците
да продължават напред без да се замислят за онова, което е било.
Но съжалението е и ценен
инструмент за прогнозиране на това как може да мислите в бъдеще. Не всички
обичат, могат или предпочитат да „живеят на момента“. Много по-практично е да
научаваме уроците от миналите грешки. Ако не забравяме за какво сме изпитвали
съжаление, то следващия път може пак да съжаляваме, но за нещо друго.
Осъзнатото съжаление може да ни даде възможност за корекция. Едно проучване от
2011 година установи, че прекаленото и често съжаление причинява биологична
нарушения, които могат да доведат до емоционално и физическо безпокойство. В
същото време, положителните аспекти на съжалението са доказани и се заключават
предимно в случаите, когато съжалението помага на човек да вникне и да избегне
бъдещи негативни поведения.
Емоцията на съжалението може и
трябва да доведе до положителна промяна. Често някои от най-важните и
най-трудните решенията са движени от страха от съжаление. И това е напълно
нормално. Съжалението е начин чрез който хората могат да обмислят избора си.
Съжалението понякога ни насърчава да поемем по пътя, който логиката ни изключва
като възможен. Съжалението може да бъде мотивиращо: ще съжалявам, ако не отида
на лекар. Съжалението може да бъде и коректив: ще съжалявам ако сега вдигна
скандал на съпруга ми, само защото не съм в настроение и трябва да си го
изкарам на някого.
Макар съжалението да не е нещо,
от което да се страхуваме, трябва да се опитаме да го избегнем, особено в
ситуациите, когато дадено решение може да бъде необратимо.
Осмисляне на възможността за
бъдещо съжаление може да ни помогне да се научим да разбираме себе си, какво ни
кара да действаме и какво ни спира да направим нещо, което не само е добро за
нас, но е и необходимо. Ако успеем да преценим за какво можем да съжаляваме
по-късно, може би това ще бъде начин да се проучим какво е наистина важно за
нас.
Бих желал да благодаря на онези,
които използваха опцията – „Скрий всичко от…“ , защото ме вдъхновиха за тази
публикация! Да, наистина съм удивен и щастлив, все пак е повод за дисекция на човешките взаимоотношения.
Джанака Пенърс пише, че човешките
взаимоотношения за много хора са както източник на най-големите ни радости и
усещане за пълноценно щастие, така и често на най-големите ни болки,
недоразумения и конфликти. Една част от динамиката в човешките отношения е плод
на начина, по който успяваме или не успяваме да изразим себе си и да чуем
другия. Друга част са плод на „невидимите наследства“ – моделите и
незавършените ситуации, които носим от семействата си.
Завист:
Завистта е характерна черта на
българина, това твърдят не само етнолозите, а и ние от жизнен опит го знаем. Но
не можем да отминем без внимание мнението на Библията и други изтъкнати
личности от различни народности, което идва да ни покаже, че завистта има
международно гражданство. Завистта е емоция, изразяваща вътрешна злоба,
предизвикана от успехите, радостта или благополучието на други хора.
Свързана е с желанието да притежаваш
това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Тя е страх за
собствената ценност у неспособния да постигне успехи, както другия. Даже самото
съществуване на успешния нарушава себеоценката му. „Мнозина възприемат всеки шилинг в чуждия джоб като лична обида”
О’Хенри. От психологическа гледна точка завистта се явява условие за личностово
равновесие на неуспяващия.
Завистта може да се изрази с лош
поглед или присвиване на устните, с интриги и злословие. За да уравновеси своя
вътрешен дисбаланс той започва да търси начини да принизи статуса на успяващия:
„В очите на завистта всеки успех е
престъпление” П Буаст. В тази посока стига до разрушаващо поведение.
Характерно за завистта е, че е скрито чувство. В повечето случаи остава
непризнато дори от завиждащият.
Разрушителното поведение
предизвикано от завистта е прикрито или действията се обличат в
по-благоприличен мотив, затова и истинската причина се разбира трудно. Тя може
да е маскирана като подражание или критика, която обаче няма ясна аргументация
и чистота на доводите. Завистта е толкова страшна в действието си, че в Притчи
27:4 се казва: „кой може да устои пред
завистта? Тя е по-жестока от яростта и по-опустошителна, и разрушителна от
гнева”.
Не е възможно да преодолеем
злобата и ненавистта, които са компоненти на завистта, ако не подходим с любов
към ближния, затова не може да не споменем посланието на апостол Павел в 1
Коринтяни 16:14 „Всичко у вас да става с
любов”.
Злоба:
Българинът е оцеляващ вид. Нещо
като изчезваща порода, защитена от Червената книга на Смисъла, само че точно
обратното. Българинът оцелява на всяка цена, независимо кой сексуално се е
възползвал от дъщеря му. Фиксиран в собственото си вегетиране-на-всяка-цена,
той пропуска Големия Замисъл На Живота На Земята. Но това, естествено, е друга
тема.
Когато житейската ти мисия е да
оцелееш, а някой напише сюита за клавесин в ре минор, това няма да те възрадва,
няма да те направи щастлив. Но тогава какво би те преизпълнило с подобни
възвишени чувства, след като мисията ти е физиологичните процеси на тялото ти
да продължат да се случват възможно най-дълго?
Верният отговор гласи: чуждото
нещастие. Някой е умрял, хванал е трипер, изнасилен е, накълцан е ситно и е
задушен с лук и червено вино. Това са новини, които радват на подсъзнателно
ниво. Защото имплицитно носят ведрото съобщение, че ти оцеляваш, а някой там
някъде или е спрял да оцелява, или оцелява, но вече доста по-некачествено.
Замислете се: защо в българските медии има толкова много гадости? Ами защото
the good news is the bad news.
Ако случайно някой напише нещо
положително, хвалебствено и въодушевено, другите на часа скачат и започват да го
псуват. За българина има нещо гнило във въодушевлението, веднага го застигат
визии за орален секс и подкупи. Така е, защото чуждото въодушевление го боцка
като трън в седалището. Защото въодушевлението е друго равнище, доста по-високо
от оцеляването: въодушевлението е насочено към нещо положително.
Въодушевлението е bad news.
„Цена,
която плащам аз самият: реактивиране на чувството за несигурност, нови въпроси
в промяната към нови поведения и навици…
Цена, която заобикалящите
изискват – най-вече тези, които са ни най-близки. Чрез различни защитни
реакции, противоречиви и понякога отблъскващи.“ -Жак Саломе
Не винаги промяната предизвиква
криза – както често вярваме. По-скоро решението за промяна превръща една неявна
криза в явна.
Базов постулат за този, който е
предприел личностно развитие или промяна:
Не разчитайте много на разбирането
на тези, които претендират, че ни обичат. Защото такова очакване може да бъде
разочароващо … ако бъде изпълнено. Нека го приемем като истински подарък от
обкръжението, подкрепящо нашите действия!
Въведение :
Всяка промяна, всяка еволюция не
само ни де стабилизира или провокира чувство на несигурност в началото (въпреки
ентусиазма и еуфорията от първоначалните открития), но и обезпокоява нашето
обкръжение, нашите близки. Много често, това мобилизира у тях енергии,
противоположни на нашето еволюционно движение. Вследствие ние се опитваме да
напасваме новото си поведение в реакциите на нашите близки.
Рисковете, които можем да имаме в
предвид:
Те са многобройни и винаги
изненадващи… най-вече от страна на тези, на които имаме най-голямо доверие и от
които очакваме подкрепа, утвърждение… Най-често ни се стоварват омаловажавания,
съмнения, критики и дори обиди.
Какви са най-честите реакции от
нашето обкръжение?
Отвъд неразбирането, отдръпване, внимателно
съмнение, толкова по-силно, колкото нашата промяна е по-впечатляваща.
Възможно е ние и нашето действие да бъдем
обявени за аутсайдери, да чуем от иронични до силно, обвиняващи ни коментари.
Да получим отказ, дори отхвърлянето “да не
чувам повече за това”
Ценностни осъждания за личността
ни :
” Ти си луда!”
“Ти си абсолютно заблуден, за да действаш
по-този начин”
“Иди да се прегледаш!”
“Ти си станал егоист и мислиш само за себе
си!”
Ценностни осъждания на нашите стъпки, метода
или водещия:
“Ти вече не си нормален, попаднал си в
някаква секта !”
“Някой много гадно ти е замъглил
съзнанието!”
“И ти плащаш за това? Някой те е баламосал
без да си дадеш сметка…”
Подсилване на предходна система от
взаимоотношения и засилване именно на поведенията, постъпките и навиците, които
искаме да избягваме или променим!
Напрежения, понякога вербално, а в някои
случаи и физическо насилие, за да ни задължат да се върнем в предишното
положение, в по-познатите и по приемливи начини на общуване
Всичко това, разбира се, не
изключва нашата бдителност, изостреност на вниманието, едно уважително
вслушване в нашите близки, когато се конфронтират със стъпките на нашето обучение
или промяна.
Чрез нашата промяна е възможно
тези, които ни обичат, да пожелаят също да се задвижат. Срещата на различията и
подбуждането отваря нови възможности.
В обобщение :
Никога не забравяйте, че всяка
стъпка към промяна разтърсва не само нас, но и обкръжението ни. Това е взаимна
покана към споделяне, диалог и открито общуване, за да намерим отново дълбоката
енергия, захранваща всяка връзка с толерантност и уважение.
*****
Не се ли чувствате по някога като играчка в ръцете на ласкавите хора, като плюшено мече например? Примирението с поведението на пошлото обкръжение води до сепуко ...мечето само прерязва главицата си...
„Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава и
само тогава мога да ти покажа най-нежното си аз, най-красивото си аз, и
най–вече само тогава мога да ти покажа най-уязвимото си аз. „
Прочетете Цялата Статия...
