ПРОМЯНА НА ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ

Как да променим начина си на мислене

В един идеален свят нашите мисли, вярвания и преживявания ще се радват на постоянно усъвършенстване и обновление. Често ще се сблъскваме с нови интересни хора и ситуации и постоянно ще откриваме нови аспекти на емоционалния и интелектуалния си живот. За съжаление в реалността рядко се случва така. За много от нас, рутината и постоянното повторение на едни и същи ситуации са представата за нормално. Фокусът ни се е ограничил до ежедневните причинители на стрес или събитията, които не можем да контролираме. Кариерите ни бавно напредват, кръгът от приятели остава постоянен или се свива с течение на годините, а забавленията и социалните контакти винаги са едни и същи, познати и сигурни.

След това един ден се събуждаме с чувството, че се нуждаем от нещо различно. Може би се уморяваме от това да живеем с все едни и същи тревоги или изгубени възможности. Може би се отегчаваме от правенето на едно и също всеки ден. Или просто искаме да видим света по нов начин. Каквато и да е причината, не е трудно да променим начина си на мислене – изискват се само малко усилия и постоянство. Ето няколко идеи как да го постигнем.

1. „Ще мисля по различен начин, ще мисля по различен начин”

Някои хора вярват, че най-добрият подход да си помогнем за промяната на начина си на мислене е постоянно да си повтаряме, че ще мислим по различен начин. Това не е нова идея, всъщност е много, много стара. Повечето религиозни практики са свързани с повтарянето на молитви, молби или тържествени декларации. Военните по целия свят твърдят, че новобранците променят начина си на мислене, и използват клетвите, задължителните поздрави и скандиранията, за да го постигнат.

Можем да си изберем много конкретна мантра – например, „Забавно е да говориш пред много хора” – или нещо малко по-широко, като „Изживей момента”. Но изборът на такава мантра не е достатъчен. Важно е да отделяме време всеки ден, за да си размишляваме върху фразата, в противен случай няма как посланието да попие в нас. Нека се опитаме да си повтаряме избрания израз през целия ден, когато се сблъскаме със ситуация на някакво предизвикателство.

2. Да правим нещата по различен начин

Искаме да променим начина си на мислене? Ами тогава да пробваме да променим нещата, които правим. Не е лесно да променим гледната си точка, ако правим едно и също нещо отново и отново. Дори малките промени са от полза. Можем да започнем с нов спорт или дейност, с каквито винаги сме искали да опитаме да се занимаваме. След това да започнем да посещаваме ресторанти, паркове и други места за събирания, на които обикновено не ходим много често. Да чуем нов музикант, да дадем шанс на нов автор, да изгледаме някой местен филм, дори да вземем участие в доброволческа организация.

Да, има добър шанс да сме вманиачени на тема контрол. Нека се опитаме да делегираме задълженията на другите, да оставим настрана високите си очаквания и инстинкта, който ни кара да поемем контрола над нещата и да ги свършим по своя начин. Ако пък сме по-пасивни, нека направим усилие (макар и само за 1 ден или седмица) да поемем нещата в свои ръце и да бъдем по-твърди. Интровертите трябва да опитат да излязат от черупките си и да се посветят на инициирането и поддържането на петминутен разговор с човек, когото не познават, веднъж на ден.

С промяната на дори малките навици, мозъкът ни ще бъде изложен на нови стимули и ще си изгради нови неврални пътища, за да приеме промените.

3. Да работим върху осъзнаването на мислите и действията си

Няма как да променим начина си на мислене, ако не обръщаме внимание на начина, по който мислим в момента. Не е трудно да живеем живота си с неоспорвани или остарели вярвания, предубеждения, погрешни допускания и лична представа, която има спешна нужда от осъвременяване.

Много хора се страхуват да осъзнаят, признаят и проучат собствените си мисли и емоции и предпочитат да се фокусират върху живота извън кожата им – нуждите на другите хора, целите в кариерата и постоянната статичност на информационната на информационната епоха. Фокусирането върху собствените мисли и действия и осъзнаването им могат да ни помогнат да установим отново връзка с истинските си нужди, желания и мечти. Нека обръщаме повече внимание върху това как се отнасяме с хората и как се чувстваме от начина, по който хората се отнасят с нас.

Повишаването на чувството за осъзнатост на действията и мислите може да доведе до големи промени в живота – много от професионалните програми за себе развитие поставят силно ударение върху изследването на собствената личност, върху преработката на болезнени събития от миналото и върху осъзнаването на страховете и обидите, за да постигнем освобождаване от собствените си демони и зависимости. Способността да познаваме настроенията и емоциите си ни помага да ги променяме. Не можем да променим начина си на мислене, ако не разберем какво ни кара да мислим, по начина, по който го правим.

4. Да срещнем нови хора

За да породим нови мисли, идеи и възприятия в живота си, трябва да се запознаем с хора, които имат различни гледна точка, занимание, минало, култура или религия от нашите. Ако общуваме единствено с хора с нашия начин на мислене, ще чуваме постоянни потвърждения на собствените си мисли и вярвания. Това ни кара да изпаднем в състояние на „групово мислене” и ни пречи да видим или осъзнаем грешките, недостатъците и лъжите.

Това не значи да се отървем от старите си приятели – просто да вкараме свеж полъх в живота си като се запознаем и с нови хора. Новите приятели и познати повишават шансовете да срещнем различни начини за мислене от нашия. Може да се окажем приятно изненадани как представата ни за някои аспекти от живота може да се промени само с един обикновен разговор с някой, който гледа на света по различен начин.

Хубавото в разширяването на социалния кръг е, че новите приятели могат да го разширят още повече като ни запознаят с други хора, които в противен случай едва ли бихме срещнали. Не е нужно да пътуваме до екзотични страни, за да срещнем нови хора, които мислят по различен начин – те са навсякъде около нас. Просто трябва да имаме желание да започнем разговор с хората наоколо, от които обикновено се срамуваме или които досега сме избягвали.

5. Да излезем от зоната си на комфорт

Преминаването през живота ден след ден, вършенето на едни и същи неща и планирането на едни и същи забавления уикенд след уикенд е сигурна рецепта за ограничаване на радостта и разбирането ни към живота.

Хората имат естествена (и често полезна) тенденция да се придържат към познатите неща в живота и да избягват ситуации, които причиняват дори лек дискомфорт. Това е добър начин да избегнем ситуациите, които могат да ни създадат трудности, но също така е и сигурно прилепване към рутината на ежедневието. Ако, макар и малко насила в началото, се принудим да се включим в нови дейности и преживявания, които да ни изведат от зоната ни на комфорт, несъмнено ще променим начина си на мислене. Може да е някое физическо предизвикателство – като скок с парашут или бънджи. Може излизането от зоната ни на комфорт да означава да променим мястото си на почивка – вместо добре известните дестинации, които са като капани за туристи, нека опитаме да идем до нова дестинация, към която пътеката не е така добре отъпкана.

Снимка: Google

Източник: Тя - безплатно издание за жената

http://www.tiabg.com

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

АЗ - ОГЛЕДАЛО В ОБЩЕСТВОТО

Често съм се замислял върху фразата – „Аз съм в това общество и обществото е в мен“.  Дали не съм огледало в обществото? Онова пъзелче, което търси да се вмести в тълпата на големият пъзел.  Кой съм аз, част от лицемерието или част от доброто?  Може би и двете… Лутах се дълго в интернет пространството да потърся себе си или поне себеподобен. Открих различни мнения, колко е величествен човека, същия онзи човек напръскан с одеколона на Максим Горки – „Човек, това звучи гордо“.  И ето, сега съм пред вас, феновете на този сайт за да потърся преди всичко вашето мнение, а може  би ще открия себе си…

Факторът  -  „Аз”

Личността, която наричаш „аз“ е въображаема. Нещо измислено и нереално не е живо, то не може да умре, но може да изчезне ако спреш да си го въобразяваш или ако никой не го отразява. Затова изпитваш страх да останеш дори и за малко сам, защото тази твоя измислена същност започва да се разпада, тя вече е мъртва, тя никога не е била жива. Това е хубава новина. От това научаваш, че цял живот това, което наричаш себе си не е живо, а ти все още си жив. Кой си ти тогава?

Цял живот ти си лепиш етикети - един след друг, един върху друг, слой след слой. Ти си една нестабилна, клатеща се купчина етикети. Приписваш си качества и предпочитания, лепиш си етикети и така изграждаш с времето образ. Харесваш това, не харесваш онова, обичаш това, мразиш онова, подкрепяш този, противопоставяш се на онзи. Правиш избор, вземаш позиция, съдиш. Когато си съвсем сам и в тишина, ти губиш тези етикети. Няма пред кого да ги отстояваш, няма кой да те отрази и да ги затвърди. Когато белиш една лукова глава, накрая нищо не остава.

Хората в обществото имат нужда един от друг, за да си подкрепят илюзиите. Когато срещнеш приятелите си, ти правиш това, защото те служат като огледала, които те отразяват, в което ти се оглеждаш, за да се чувства личността ти жива. Ти правиш същото за тях. Ти вярваш на техните лъжи и те на твоите. Измисляте си игра, измисляте правила и играете. Накрая играта свършва и всички са разочаровани. Затова цял живот се страхуваш от смъртта и гледаш набързо да се наживееш.

На личността не й остава време и е готова на всичко, за да се наживее пълноценно, както тя си е измислила, с цената на всичко. Когато изгубиш приятел ти скърбиш не за приятеля си, защото реално той го няма, за да кажеш, че не му е добре. Ти скърбиш, защото той го няма и не може да ти прави компания да ти помага на теб и да затвърждава твоето его. Твоето его губи едно от огледалата си. Това е невежество. Това е липса на елементарно разбиране за живота. Всичко, което има начало, задължително има и край. Ти обаче нямаш начало, затова нямаш и край. Ти си част от живота.

Само измислената ти личност има начало и затова ще има и край. Всеки ден можеш да поставяш ново начало, но края няма да го пропуснеш. Трябва да останеш гол (без етикетите) и сам (без огледала) и в тишина, за да видиш себе си, вечния живот. Страшно е да видиш себе си, защото е през трупа на личността.

Толкова много си се отъждествил с илюзиите си, че когато се погледнеш в огледалото и мислиш, че виждаш себе си. Виждаш певец, политик, войник, свещеник. Днес заставаш пред огледалото и виждаш едно, утре друго. Това е заблуда. Сляп си за истинската си природа. Живота не може да се отрази в огледалото, ти не можеш да се видиш там. Виждаш тяло, но това не си ти. Ти си само наблюдател. Когато се храни тялото, не се храниш ти. Ти само гледаш как тялото се храни. Ти никога не си ходил никъде. Ти винаги си бил център и си наблюдавал, случващото се около теб. Тялото ти е ключалка, през която надничаш.

Бог няма да видиш, но може да допуснеш Бог да вижда през очите ти. Те ще станат негови, на живота. Божествено око вижда, но не гледа. Само твоето фалшиво „аз“ може да бъде щастливо или нещастно. То избира дали да е щастливо. Щастието е избор на маската. Ако разбираш живота (себе си), не можеш да бъдеш щастлив, но не можеш да бъдеш и нещастен. Можеш да наречеш маската си с много различни имена; можеш да живееш, където пожелаеш; можеш да работиш и постигнеш всичко. Можеш да пишеш различни роли за твоята личност, но всички ще имат край, освен теб, вечния живот.

Аз – резен лимон провиснал от вехтия скрин, обелката на едно кисело (може би) общество…

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...

ЩАСТИЕ, ЛЪЖА И РАЗОЧОРОВАНИЕ - ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ–shtastie-lyja-razochorovanie

Човекът е устроен някак странно…може би… Или самият той интегрира в себе си и двата трепета, да бъде разочарован или да разочарова. Всъщност по природа ние вярваме в себеподобните си – хората, колеги, приятели, близки, роднини. Същите с такъв патос ти заявяват, че може винаги да разчиташ на тях. Ти поглеждаш ококорено и тръгваш по улиците лицемерни щастлив, окрилен от вярата… Наблюдаваш щастието, което те заобикаля  и засияваш. После настъпва онази красива гледка наречена залез, денят уморено притваря очи и се случва нещото, незнайно как, незнайно защо и от къде…разбираш, че всъщност си бил излъган. Заедно със залеза разбираш, че щастливото семе посято засято като Вяра се удря в реалността, удря ти жесток шамар и ставаш беззащитен…

Казват, че даденото обещание е вид обет и ти вярваш, обещаят ти работа, любов, преданост и още и още, и ти вярваш. Вярваш в тези хора, които са ти обещали, сякаш вярваш в Бог…Да, вярата в Бог те кара да си мислиш, че по всяко време ще бъдеш спасен, дори и да си грешник.  Въпреки, че   е изписано – „И Бог създаде човека, по свой образ и подобие“, ние нямаме тази божественост. Гаврим се със себе си, за това и сме хора – прокудени от Рая. Дълбоко в себе си вярвам, че никой не ще бъде върнат в този рай, ние сме като воденичното колело – раждаме се, грешим, умираме и пак се раждаме – подобие на Perpetuum mobile — „вечно движение“…

Но да се върна на темата  - Всеки път си казваш, че е за последно, че повече няма да се подадеш на измамното, на чуждото хорско „щастие“, което те заобикаля, това щастие не е твое и ти никога няма да можеш да го изпиташ.Не ти остава друго освен тъмнината – онази предана самота облечена в мантията на недоверието.

В комедията „Тартюф” от Молиер е засегнат един сериозен проблем на между личностните отношения – проблемът за неочакваната, но логично следваща взаимна обвързаност между лицемерието и човешкото заслепение. Именно той става причина за възникването на множество конфликти, които често се оказват пагубни за хората. Пътят за неговото решаване не нито лек, нито кратък, зщото щом човек веднъж допусне да бъде заблуден, впоследствие много трудно може да прозре отново истината. Героят на Молиер – Тартюф – е лицемерен набожник, измамник и похотливец.

Йорданка Стоянова пише: „Дефинирането на лъжата може да стане от различни гледни точки. Тя е феномен на между личностното общуване в социума.. Самата тя е вид общуване в което е налице изкривяване на действителното положение на реалните факти. Целта на лъжата е въвеждането в заблуждение на реципиента т.е. неговото погрешно осведомяване за нещо.

Тя предполага обмяна на информация. Предполага друг човек който да е обект на лъжата който да е излъган измамен. Затова е в сферата на общуването и взаимодействията между хората. Лъжата може да бъде като противоположност на истината. Лъжата е неистина.

От гледна точка на лъжещия, лъжата е негово средство за постигане на някаква цел, което той използва съзнателно и преднамерено. Несъзнателна или невинна лъжа няма.

От гледна точка на този, който е лъган в момента (или в миналото), лъжата е най-често зло. Самият факт, че е излъган най-често го натоварва психически, влияейки му върху чувството за достойнство и върху самопрезентирането му в обществото.

В психичен план лъжата извежда човека от душевното му равновесие и го поставя на особени позиции в системата на между личностните отношения. Влияе на самооценката. В някои случаи, когато излъгването е особено успешно и/или резултатите от него са много полезни за лъжещия, лъжата може да му донесе радост и възторг. 

Хората са снизходителни към различните прояви в тези области. Приемат, че лъжата е почти естествена за съответният контекст и не бива да бъде обект на осъждане.“…

Някъде бях прочел, нещо смислено от Рон Корзин , че „Разочарованието е житейска опитност, с която се сблъскваме всички. В живота ни има много неща, които ни разочароват. Често се разочароваме от нещата, които си купуваме. Разочароват ни прояви, които планираме или посещаваме. Могат да ни разочароват дори хората, в които вярваме. 

Като хора, ние разочароваме другите, а понякога и те нас. В някои случаи на хората не може да се разчита. Сякаш не оценяват, когато си направил нещо за тях. Казват едно, правят друго. Измъкват се и те зарязват в тинята.

Затова, ако искаш да успееш в живота, трябва да се научиш да се справяш с хората. Една от тайните на успеха е да се научиш как да се справяш с хората, които те разочароват.“

Има една много заинтригуваща проповед в “Проповеди над един мравуняк” :

Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Разочаровани, а след тези – очаровани.

Разочаровани са онези, които преди това се били очаровани. Очаровани са онези, които предстои да бъдат разочаровани.

Така или е и между вас, драги мравки? Изглежда, че не е. Така ми изглежда, защото нито една нощ не видях някой от вас да излезе на луна и да изповяда на нощта своето разочарование или очарование. При нас хората, пък всяка нощ е изпълнена с такива изповеди. Всяка нощ е преситена с такива изповеди.

Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Такива, които викат от разочарование, а след това идват онези, които пеят в очарование. А знаете ли в какво е велик живота? В това, драги мравки, че той съчетава тези две песни в една хармония, в това, че той е по-широк и от трагедия, и от комедия.

Всичко останало ще го коментираме заедно с вас…може би…

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи Прочетете Цялата Статия...